Калоян Стоянов: Диарбекир още пази следи от историята ни

В края на юли, 25 младежи от седем държави се събраха в турския град Диарбекир за обучение по програма Еразъм+ на фондация за противодействие на радикализацията на младежите. Сред участниците бяха и трима младежи от Варна. Един от тях и Калоян Стоянов.

Как се озовахте в Диарбекир?

- Като участник в проект „Младежи срещу радикализацията и популизма. Бяхме трима българи. Отидохме там, за да се научим как да се борим срещу точно такива проблеми като популизъм, радикализация, дискриминация между хората и други подобни.

Какво научихте?

- Всъщност очаквахме, че ще научим само това, а научихме много повече. Това, което взехме обратно със себе си беше познанието за турската култура, обичаите на хората...Разбрахме какво се случва в този далечен и непознат за нас район.

Произнасяте го Диарбъкър, а не Диарбекир. Защо?

- Това беше и за мен голяма изненада. Това е ново произнасяне на името на града, според новите правила в турския език. Това, което беше интересно е, че градът ни изуми с една изключителна история; с това, че

ситуацията там е в пъти по-сложна,

отколкото сме си представяли ние

тук в България, че е възможна.

Какво означава по-сложна ситуация?

- Честно казано, когато разбрах за първи път, че ще ходя в Диарбъкър си представях, че може би има някакви проблеми с Ислямска държава. Бях чувал по въпроса с бежанците и други неща, но нямах кой знае какви очаквания, когато се озовахме там. Картината беше доста интересна още от първия момент, в който излязохме по улиците на града. Забелязахме, че

на всяко по-голямо главно кръстовище

имаше полицейски автомобил.

И като казвам полицейски автомобил нямам предвид като нашите полицейски МПС - та, а

истински бронетранспортьор.

Това, което казаха местните беше, че след опита за преврат /б. ред. през юли 2016 г./, военните дори се били изтеглили и било много по-спокойно отпреди. Тогава реално голяма част от войската в Турция е била в района.

Как живеят хората там? Доколкото знам там живеят няколко кюрдски общности.

- Наистина са различни. Т.нар. Кюрдистан /Това е забранена дума вече в Република Турция/ е разделен между четири държави. Това са Турция, Ирак, Иран и Сирия. Всяка от тях има сериозна кюрдска общност. Общо кюрдите са около 30 млн. души.

Само турски език ли се говори на официални места?

- Почти навсякъде се говореше кюрдски. Всички знаят и турски, разбира се, но в Диарбекир, който е над 1 млн. души население, кюрдите са 90%.

В Диарбекир се намира един от големите бежански лагери от войната в Сирия. Стигнахте ли до него?

- Просто нямаше как да стигнем до него, защото там не се допускат абсолютно никакви външни хора, но успяхме да говорим с човек, който живее в този лагер. Научихме доста потресаващи детайли за ситуацията с бежанците йезиди /от кюрдската етническа група/, които Ислямска държава е атакувала през 2014 г.

Успяхте ли да разгледате историческата част на града?

- Разбира се. Един от елементите на обучението беше да се запознаем с тяхната култура.

Има и остатъчни следи

от връзката на Диарбекир

с българската история. Има един парк, където е бил бившият затвор в Диарбекир. Има и една порта, която все още наричат

„Българската порта”,

точно заради нашите затворници, които са били изпращани там.

Не успяхме да видим стария им квартал Сур, затворен между крепостните стени. Toй всъщност беше запечатан от полицията. Преди около година и половина е бил почти изцяло сринат от армията, защото там са се били барикадирали кюрдски активисти. Говоря за квартал, който година преди това е бил влязъл в историческото и културно наследство на ЮНЕСКО.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: