Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ЕКОномист: Не сме дорасли да осъзнаем колко сме богати

Димитър Събев е икономист, журналист и блогър https://mittag.wordpress.com/. Магистър по стопанско управление, специализира в Германия икономика на устойчивото развитие. Фокусира работата си върху пресечната точка между природа, пазар и култура: сфера, която той определя като „економика”. За Радио Варна той коментира тенденциите у нас:


На много места, тук и там в България, хората се сдружават и правят хубав, зелен, чист бизнес. Бях в едно предприятие, където правят кисело мляко и други млечни продукти, от съвсем чисти неща. Да, скъпо е, три пъти по-скъпо от нормалното кисело мляко, но като знаеш, че ядеш нещо чисто можеш да си го позволиш за детето си. В Странджа бях наскоро, в Царево, там екотуризмът набира сила. В България се появяват такива примери, страната има огромен потенциал, но големият принцип е, че за да получиш едно нещо трябва да се откажеш от друго. Не случайно народът е казал две дини под една мишница не носи.

Тоест?

Големи, мръсни производства са несъвместими с образа на зелената икономика. Но когато един цял девствен регион в Източните Родопи ще бъде смлян, за да се отвори нова златна мина, защото ще се направи нова златна мина с флотационна фабрика на една пресъхваща река Крумовица. Или пък когато има намерение в Трънския край, толкова чист, с български села с малки спретнати църквички, толкова прекрасен и с чист въздух, има намерение е там да се копае златото, което съдържа доста уран и арсеник! Нека Българите да знаят, че ако тези големи проекти се осъществят, митът за чистия бизнес, екотуризма и екохраните на България просто ще бъде смачкан!

А в Добруджа и Североизтока имаме ли добри примери, които сте проучвали?

Около Шабленското и Дуранкулашкото езеро доста пари се печелят от наблюдение на птици. Хората идват и си плащат. Съвсем наскоро завършихме проект с 10 експерти от Норвегия, Швейцария и България. Проучихме черноморската ивица. Това изследване, потвърди, че има значителна загуба на природни терени с потенциал.

Какво ще рече това?

Това, което хората получават от екосистемата като преки материални ползи, както пари и непреки ползи като избегнати щети.

На какво дължим загубата?

Чисто документирано статистически се дължи на нови спортни съоръжения, т.е. на голф игрища. Такива практики само показват, че не сме дорасли да осъзнаем колко сме богати. Но има положителни примери – в Добруджа виждам вместо да се садят само пшеница, слънчоглед, монокултури, тук и там вече е направена плодна градина. Това е съвсем различна добавена стойност! А и ползата за екосистемата е по-голяма от едно дърво, защото е трайно насаждение!  Лавандулови полета, България е може би най-големият износител на лавандулово масло в света. Правят се неща и точно тук е моментът на една отговорна национална политика, която може да стимулира тези предприемачи в зеления бизнес и да тушира всички тези бизнеси и големи предприятия, които биха убили зеления потенциал!





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Мая Бочева, илюстратор и автор на детски издания: Интерактивните книжки подкрепят четенето

Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..

публикувано на 03.08.25 в 16:25
Йонка Господинова с деца в Силистра

Педагог: СИП "Религия" през 90-те беше желан предмет. Той е необходимост за по-висока нравственост

Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..

публикувано на 02.08.25 в 15:20

Венета Тодорова: Август ще е горещ, с минимални валежи

Август месец няма да се различава съществено от предходния – юли и ще е доста топъл и с изключително малко валежи, каза в интервю за Радио Варна Венета Тодорова, ръководител „Прогнози“ в НИМХ-Варна. Ще е горещо, като второто и третото десетдневие се очакват температури на въздуха до 39 градуса, особено около 20-23 август...

обновено на 02.08.25 в 11:54

Международният джаз фестивал „Варненско лято“ започва тази вечер

Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август  в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..

публикувано на 01.08.25 в 14:05

„Българско графити училище“ отдава почит на пожарникарите с нов графит

Графит, посветен на пожарникарите, е изобразен на трафопост във варненския квартал "Вл. Варненчик". В контекста на пожарите, обхванали различни градове в страната, от сдружение "Българско графити училище" решава чрез изкуство отдават почит към огнеборците, рискуващи всекидневно живота си.  Артистите Дамян Николов и София Тарасенко разказват..

публикувано на 01.08.25 в 07:05

Симеон Нейчев за изкуството и медитацията и първата му самостоятелна изложба: "Щастието идва от тишината"

Балчиклията Симеон Нейчев - Вибути с първа изложба "ОТВЪД ЗВЕЗДИТЕ В СЪРЦЕТО". Мястото е "Учебен център по изкуства", до главния горен вход на Двореца в Балчик и може да се види от 2 до 16 август, откриването е на 2 август от 18.00 часа. Срещата ще започне с кратка беседа за изкуството и медитацията, последвана от концерт с медитативна музика,..

публикувано на 31.07.25 в 07:00

Спасител: През август морето става опасно, там, където няма вълни, има мъртво вълнение

През август морето се променя и става опасно, припомня спасителят Стефан Калинков, който допълни, че по това време се появява т.нар. мъртво вълнение, а явлението е често срещано. Където има мъртво вълнение, няма вълна, така хората се подлъгват и влизат в капана на теченията, които дърпат навътре, обясни спасителят. Най-много опасности крият зоните около..

публикувано на 30.07.25 в 08:10