Един в семейството трябва да стане курбан?

100 000 са българите в Кипър, но поддържат добри контакти по между си.  Българите там са много предпочитани за работа, защото са дисциплинирани и любезни, споделя Мариета Стилиану. Един разказ за миграцията, болката и позитивизма в живота.

В Кипър ме заведе една лична трагедия и всеобщата бедност на нашия народ тогава. Беше голямата криза, макар че имах прекрасна работа, за която получавах доста повече от сънародниците ни тогава.

Бях начален учител в детско селище, където децата бяха щастливи. Въпреки това не беше достатъчно. Семейството беше изпаднало в крайна нужда и трябваше някои да направи нещо.

На мен ми се удаде възможност. Може би и брат ми щеше да замине. Отидох в Кипър и започнах работа като обикновена работничка. След това обаче животът ми предложи други възможности.

Сега как живеете?

Сега имам един нормален щастлив живот. Аз много обичам семейството си – синът ми е много добро дете, съпругът ми е прекрасен човек и това ме прави щастлива.

А за икономическата среда – то е несравнимо. Всеки беден човек в Кипър е много по-богат от бедните в България. За мен бедността е много относително понятие. Даже понякога казвам, че в Кипър се глезим за много неща. Правителството там се грижи за бедните.

Как виждате ситуацията в България, споделихте, че вече си идвате доста често?

Да, така е. Синът ми порасна и аз се прибирам доста често.Според мен са станали много хубави неща. Аз тръгнах в най-трудните години за България. Виждам, че нещата са много успокоени, градовете са много обновени...

Бихте ли се върнали със семейството в България?

Бих се върнала. Въпросът е, че съпругът ми е успешен адвокат в Кипър и там са неговите клиенти. Не съм сигурна, че това ще се случи и в България. Освен хубавия климат , освен това, че България е несравнима, трябва да се има предвид и икономическата страна на въпроса.

Вашите роднини къде останаха – в България, или искат да подадете ръка да намерят работа зад граница?

Искат да си останат в родината. Имайте предвид, че аз съм на възраст, когато моите приятели и роднини вече са успешни хора и искат да продължат в тази посока. Много ми се иска и младите хора да имат тази възможност, така че да се чувстват щастливи.

Няма значение какво работим, важното е да правим добри  неща, да не пречим на останалите хора и да се чувстваме щастливи.

Обичам Кипър, може би не колкото България, но там хората са много чисти и доверчиви / .../

В Кипър обичат българите. Ние сме предпочитани за магазини, за охрана, защото сме много мили и възпитани хора, любезни към клиентите.

90 процента от персонала в търговските обекти са българи. Има и много, които са ценени като лекари, стоматолози, аз познавам много такива хора.

Ние сме 100 000 българи в Кипър и всеки се сплотява около българското училище. Аз живея в Никозия и там има 2 български училища.

Вашето дете знае ли български език?

Моето дете знае отлично български език и даже се шегува на него. Не съм го записвала на българско училище по една проста причина – неговата майка е начална учителка и е работила това дълго време.

Коригирате ли го, когато не говори правилно ?

Понякога да, но по-често се смеем, защото той използва неправилни думи, но са логически и така се смеем...Моят син казваше „Дъждър” на чадър...

Той ще дойде ли да живее в България?

Ако желае, за мен това би било голямо удоволствие. Но си мисля, че той свързва своя живот с Кипър. Много харесва работата на моя съпруг. Отсега прекарва ваканциите в офиса като  стаж при него. Много се обичат и много им харесва да работят заедно.

Вие сте много позитивен и усмихнат човек. Но как се чувствате, когато виждате, че Вашето дете няма да е част от България?

Това е моята голяма болка, но реално, и аз не съм част, което много ме боли. Аз съм голям родолюбец и за мен беше голяма болка да напусна България. Не го направих по собствено желание, бях принудена. Мислех си, че отивам за малко, но ....животът не винаги е това, което искаме. Понякога човек от две злини трябва да избере по-малката. При положение, че тук нещата бяха изключително трудни и  бях безсилна да направя каквото и да било, реших, че е по-добре да остана и да помогна на семейството си, моята майка остана вдовица на 43 години...

Икономическата криза води до демографска...

За съжаление – да! И много хора страдат, не съм само аз. Моите приятелки са много мили, хора от народа, които все си казват: „Аз догодина ще се прибера”. Но не успяват, защото изниква още нещо. Те остават да работят в Кипър , защото трябва да осигурят пари за семейството.

Не виждам как хората ще живеят, ако не бяха българите в чужбина, които изпращат много средства. 

Както казват турците, един в семейството трябва да стане курбан!

Вие така ли се чувствате?

Вече не, защото Бог беше милостив към мен и сега имам прекрасен съпруг и едно добро дете. Но не е така при много хора. Има хора, които мечтаят да се върнат, но не успяват да намерят подходящия момент за това!

Аз се радвам, че след като влязохме в ЕС, имаме пенсионни фондове и това ще позволи на работещите да имат по-достойни старини...

Като дойдете в България, какво си купувате?

Аз много обичам билките...

Вашият съпруг от Кипър свикна ли с българските подправки?

Той яде български гозби и казва, че от сармите на мама – това е моята майка, няма по-хубави!

А каква е тайната на тези сармички?

Майка ми слага джоджен  и малко повече олио за мен, защото аз слагам олио с капкомер.

А месо има ли?

Да, разбира се. Те си знаят, че между лозовото листче ще се скрие нещо..

В Кипър правят ли такива сармички?

Да, там им казват „Кубепя” и ги правят широки колкото едно пръстче. Много тънички, но толкова вкусни!

Как се навива това листче?

Много трудно, но сместа се оставя около една кафява лъжичка... и ги правят по цял ден...Но аз ги правя по-големи и с повече ориз...

Вашето пожелание?

Много здраве, защото това е основата на всеки следващ успех. Пожелавам да достигнем благоденствието на останалите европейски народи, тъй като това ще е добро начало,а  ние сме талантлив народ!

За впечатленията от живота в Кипър, какви хора са местните жители и защо там не заключват вратите - в цялото интервю с Мариета Стилиану: