Л. Панайотова: Много от въпросите, разглеждани на съвета ,,Гимних", са намирали решение

публикувано на 16.02.18 в 14:22

Външният министър на Великобритания Борис Джонсън бърза да се присъедини към колегите си от ЕС на общата снимка на срещата във формата "Гимних" в София

Снимка: БГНЕС

Интервю на Лъчезар Цветков с Любов Панайотова и Светослав Терзиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Това ще бъде много добре за Българското председателство, ако поне това се постигне наистина, тъй като амбициите са много големи, но реалността е съвсем различна, коментира в ефира на "Хоризонт" Любов Панайотова, директор на фондация "Европейски институт" по повод казаното от външния министър Екатерина Захариева на съвместната пресконференция с европейския дипломат номер едно Федерика Могерини - че има надежда Македония и Албания да започнат преговори за присъединяване към Евросъюза до края Българското председателство.

Това е доста оптимистично и аз много се зарадвах, като чух такава категорична оценка, отбеляза Панайотова, допълвайки:

Защото видяхме първоначално, след като излезе тази Стратегия на ЕК за Западните Балкани само преди няколко дни, какви остри бяха реакциите на определени страни, които буквално казаха, че това не е съгласувано с тях - имаше с две думи много силен отпор, което мен много ме притесни, защото акцентът на цялото ни председателство е тук. Така че, ако постигнем тази цел, това ще бъде нещо наистина огромно.

Журналистът от вестник "Сега" Светослав Терзиев отбеляза, че външните министри на Гърция и Македония са продължили и в София разговорите по казуса за името на югозападната ни съседка, което е условие за продължаването на интеграцията ѝ в НАТО и ЕС. Анализаторът обаче смята, че решаването на спора за името в рамките на Българското европредседателство е малко вероятно, а и това не означава автоматично започване на процес по присъединяване:

Засега няма информация дали са напреднали, но всяко усилие е оправдано. Още повече, че щом продължават да разговарят, това означава, че има надежда - така че от тази гледна точка аз не се съмнявам, че ще продължат и двете страни да се стремят към някакъв компромис. Но и аз бих се изненадал много, ако успеят в оставащите четири месеца до края на Българското председателство да го решат този проблем.

Толкова по-хубаво, ако успеят, но това пак няма да означава автоматично започване на преговори - не бива да се забавя, че преговорите, стартът на преговорите е един доста сериозен процес на предварително проучване, на подготовка, на отговаряне на критерии и на въпросници.

Така, че би било твърде оптимистично отсега да кажем ,че е възможно това да се случи до средата на годината.

Анализаторите коментираха и казуса "Сирия", обсъждан на неформалния съвет(формата "Гимних") на външните министри от ЕС в София. Много досиета, които са разгледани на "Гимних", са намирали решение, припомни Любов Панайотова:

Бих припомнила един много труден въпрос - досието за Грузия, което беше под френското председателство и което точно на тези съвети - те са два пъти в годината, външните министри обсъждат и предлагат решение. Тук е много хубаво, че беше акцентът Сирия - от една страна, разбира се, за финализиране най-после на този конфликт, от друга страна това се превърна в по-големия център и тежестта на тези двудневни разговори, така че Западните Балкани малко минаха в страни и в периферията - дано да не съм права.

Но беше изключително важно, защото Европейския съюз е тази сила, която успява в определени много остри конфликти, когато са намесени различни големи сили, най-общо казано, да балансира интересите, тъй като самият Съюз представлява един сбор интереси./.../ Аз много се надявам, че тук нещо е решено и ще бъде поставено на предстоящия съвет, където да се вземат по важните решения (за Сирия), коментира Любов Панайотова, а Светослав Терзиев допълни, че главният проблем в Сирия - "Ислямска държава" върви към някакво решение и Европейският съюз трябва да мисли за възстановяването на страната след този конфликт. Затова в Брюксел ще има конференция на 24-ти на 25-и април с участието на ООН, отбеляза анализаторът:

За да се покаже, че ролята на Европейския съюз е засилена, по-активна, но това няма в никакъв случай да бъде конкуренция на процеса в Женева, където се водят основните преговори за уреждане на следвоенния статут в Сирия . Става дума за някаква помощна роля, недейте да смятате, че ЕС ще вкара някакви военни сили - той ги няма и неслучайно Федерика Могерини напомни, че в Лисабонския договор е записано ,че основа на общата, колективната сигурност е НАТО.

Европейският съюз изпълнява традиционно една може да изглежда благородна роля, но и не много привлекателна в такива конфликти (като войната в Сирия - бел. ред. ) - той не се намесва военно, няма как, но той се намесва обикновено в края на конфликта, така да се каже, "да почисти" терена, да оправи обстановката, "да измие съдовете" - което означава да спомогне за възстановяването на страната след конфликт, допълни Терзиев.

В заключение Любов Панайотова отбеляза успехите на Българското председателство с поставянето на дневен ред на темата за Западните Балкани, но подчерта, че очакванията не бива да се преекспонират: Много ясно трябва да бъде в разговорите ни с партньорите от Западните Балкани какво може в крайна сметка (да се постигне в рамките ) на това председателство и как щафетата да бъде възможно най-добре предадена на австрийското председателство, което засега мълчи по тази тема. Светослав Терзиев също отбеляза, че е изключително важно България, подемайки такава инициатива, свързана с голяма част от Балканите, какъв пример ще даде.

Двете мнения чуйте от звуковия файл.