Забравеният занаят чеканене

От десетилетия почти не се изработват обкови за икони, най-често сребърни. Трудно е, защото всичко се прави на ръка, а преди това трябва да си направиш и инструментите.Това споделя майстор на бижута, който вече 30 години ръчно изработва всичко. Интересът на  Юлиян Николов към ювелирното дело идва още от детските години, когато през лятото на 1972 година участва в разкопките на Варненския некропол и сам изважда част от златните предмети на възраст над 6 000 години. След това завършва за зъботехник, после изучава занаята в леярна, а по-късно вече сам изработва накити. Иска да са близо до по-стари модели, но внася и собствен поглед към всяко нещо, което прави. Споделя, че обработката на златните и сребърни предмети като трудност е еднаква, защото всичко е ръчно направено. В последните години работи и обкови за икони.   Интересува се от историята и проучва културното наследство на предците ни. Може дълго да разказва малко известни моменти от историята ни . Срещите са в малкото му магазинче в една от търговските вериги в квартал "Владиславово" близо до местната църква. Извън работата, най-добре се чувства сред природата и на любимия кон. Юлиян Николов :

Всичко е ръчна изработка.  Започва се от парче сребро. Изтегля се на пластина и от нея се изработва съответната форма. Има много обработки...

За да стане един красив пръстен, през колко операции се преминава? Не включвам творческия процес....

Първата е стопяването на материала, отливане, преминаване през валяка, огъване, заваряване, шлайфане, полиране....Ако има камъни, има и монтаж...Повечето клиенти нямат никаква идея за този процес и когато видят на витрината цените, често пъти се стряскат. Но това не е масова бижутерия.  И няма разлика в обработката на злато и сребро, трудът е един и същ.

Кой метал е по-лесен за обработка?

По принцип среброто е по-ковко, но има манипулации, които са по-трудни. Например заварката е по-трудна.

Тя при колко градуса се прави?

Между 900 и 1200 градуса се топи, заварката е между 700 и 900 градуса. Прави се с горелка...След това се обработва с борчета, гумички и не личи къде е било съединено...

/.../

Подобни. Но има такива, които сам си ги изработвам.

Сега правя сребърен обков на икона. Този занаят е почти забравен в България....Това е така нареченото чеканене, там се работи изцяло с изчукване на материала, но няма готови инструменти и първо трябва да си ги направиш за всеки един детайл. Има много общо с инструментите на зъботехниците, аз съм зъботехник.

Как се прави сребърен обков за икона?

По същия начин, както на бижу, но следващия процес е различен...След като се направи пластината, се рисува върху нея и се изчуква с инструменти.

Няма матрица?

Няма. Всичко се прави на ръка.

Колко досега сребърни обкови сте направили?

Тази ми е третата. Не съм правил много, защото има и такива, които се правят с компютър. Много от колегите споделят, че така нашият труд се обезсмисля, но аз не съм съгласен, защото когато го правим, влагаме и душа.

Когато опитно око се вгледа в компютърна изработка, ще открие машинната изработка, а от това се губи красотата...

Връща ли се интересът към старинните накити?

Има и такива клиенти, но не са много, поне аз нямам много такива.

Аз обаче обичам много да пътувам и виждам, че все повече българи предпочитат старите накити – филигран, ажур... Може би Варна няма такава връзка с възрожденските градове.... Въпреки това имам клиенти, които ходят на фолклорни събори и са си купили носии и цървули, искат да си направят и съответния накит...Обикновено са обици, пръстени... Носят модели от списания....

Вие сте с такава гривна?

Да. Всичките ми бижута са такива. Нося ги по-скоро като реклама...

Колко сребро има по Вас?

200- 300 грама.

Не Ви ли тежи?

Не, свиква се!

С какво още се свиква? Може би ползвате различни видове лупи?

С годините все по-често използвам различни лупи....Задължително се ползва, за да се види детайла.... Сега ми е нужна почти винаги...

Изработвал ли сте много стар модел?

Бижутата, които са на ръцете ми, са модели на много стари. Аз много се интересувам от история. Пръстенът с двуглав орел няма нищо общо с този на Византия или на Руската империя. Този е от стара църква в старозагорска област . Гривната ми е тракийски образец...

Навремето участвах в разкопките на Варненския некропол. Покойният Иван Иванов, археолог, беше близък на семейството ми и лятото бях при него.

Почти цялото злато от Варненския некропол мина през ръцете ми...

Какво е усещането да се докоснеш до бижу на такава възраст?

Може би 7 000 години! Тогава много не съм го осъзнавал, защото бях дете.... Когато вляза в Археологическия музей, изтръпвам. Може би десетина човека са се докосвали до автентичните накити от некропола. След това обиколиха света, но тогава нямах представа какво държа.

Аз съм ги вадил повечето от тях с ръцете си...Може би оттогава съм закърмен с любовта към българското, елементи от тракийското изкуство присъстват в накитите ми ...

/.../

Щастието за Юлиян Николов?

Аз се чувствам щастлив от дребните неща. Обичам да съм сред природата, да яздя кон....

Имам кучета, коне, там се чувствам най-щастлив....

Какви са тенденциите за бижутата за баловете тази година? - в интервюто на Габриела Гаврилова с Юлиян Николов: