Бъдни вечер в дома на отец Дончо и Тереза Зиковска

Отец Дончо Александров и художникът Тереза Зиковска  са заедно от почти 20 години. Всеки е вървял  по своя път към Бог, но именно вярата в Бог ги събира в семейство. "Срещата" се случва в храм "Св. Атанасий" в гръцката махала на Варна малко след като на това място започва отново да се извършва богослужение. Тя живее в този квартал от детство, играела е на римските терми, никога не е спирала да посещава храмовете и в нейния дом православната вяра се съхранява и в годините на социализма, когато това не беше толкова лесно.

Той признава, че в младежките си години усеща своето призвание да бъде свещеник и това било като огън, който те изгаря и не може да правиш нищо друго, въпреки че преди това е имал други намерения за професионална реализация. "Общата им среща" променя "плановете" на Тереза Зиковска и тя вместо към Атина остава във Варна. За да продължи да бъде максималистка към всичко, което прави. И да посреща голямото семейство на Бъдни вечер.

Отец Дончо: Бъдни вечер е сбъдната вечер, очакваната вечер от поколения наред хора, за да се роди Спасителят на света, Онзи, Който избавя човеците от греховете им. Онзи, Който сключва Нов завет с тях и показва истинската Любов, пътят към Бога и спасението на човек. В този смисъл ние сме изпълнени с благодарност и преживяваме всичко онова, което се е случило с Христовото Рождество. Той се ражда в една скромна пещера сред животните в смирение и отправя към нас послание ние самите да бъдем по-смирени, да бъдем по-скромни и така да преживяваме Христовото Рождество. Така че Бъдни вечер е ден за благодарност, ден за събиране със семейството и духовен празник.

А как това реално се случва във Вашето семейство, презвитера Тереза Зиковска?

Тереза Зиковска: Ние обичаме да се събираме не само малкото семейство, а както обичам да казвам - нашето голямо семейство, което включва и родителите ни. От дете сме празнували Бъдни вечер. Водещ беше моя дядо, който четеше молитвата, да прекади с тамян, да има запалена свещ в Бъдника. От първите години той беше на трапезата със съпруга ми.

Голяма приемственост има във Вашето семейство?

Тереза Зиковска: Да! При мен нямаше изненада, която да промени ритъма ми на живот. Много години бях в София и винаги съм идвала при семейството за този празник.

Какво правехте във Вашето детство?

Тереза Зиковска: Този ден си беше определен точно за това. Правеше се постната трапеза. Беше жива и прабаба ми, която имаше специално отношение към този празник.

Въпреки, че това се случва в годините на социализма!

Тереза Зиковска: Да! Аз имам много детски спомени, защото по принцип съм организатор на всякакви щури неща. Помня как един път заведох целия клас в църквата "Св. Николай Чудотворец" във Варна. Аз дойдох тук в пети клас. Разбира се, не ни позволиха дълго да стоим в храма...

Никога не съм прекъсвала това аз самата да бъда в храма. Моят баща беше лекар по разпределение в село Загорци.  Казвах си,  че едно време всичко са правели много разумно - църквата и кръчмата са една до друга. Двете места, където се събират хората,  са едно до друго. И аз притичвах - да обиколя камъчетата, да видя кипарисите, да вляза вътре и да разгледам витражите! (смее се).

Винаги съм имала влечение, когато пътувах до Рилския манастир - да разгледам стенописите там. Когато пътувахме до Италия - да разгледаме големите храмове. Така че това отношение към Бог и църквата никога не съм го губила.

То присъства и във Вашите картини?

Тереза Зиковска: Така е.

Аз съм кръстена в "Св. Никола" още на 6 месеца в комунистическо време, когато са дошли да ме кръстят. Сега живея и работя до този храм и често "прескачам" до там.

Отец Дончо, как вярата "почука" на Вашето сърце?

Отец Дончо: В една по осъзната младежка възраст, неочаквано за мен. Но твърде осъзнато още от самото начало с решение, че не се "виждам" по друг начин, освен да бъда свещеник, да разпространявам тази вяра и да я нося. Това е като един огън, който се запалва, гори и човек няма начин как да не го разнася!

Тереза Зиковска: Моята идея да живея във Варна беше за 6 месеца, защото април месец ми престоеше изложба в Атина. Смятах да остана в Гърция, защото моят баща е роден в Гърция. Тогава бяхме на визов режим и мислех да си взема паспорта, за да пътувам по белия свят и да се развивам като художник.

Случайно през януари реших да вляза в църквата "Св. Атанасий" , която в детството ми беше затворена, а аз ходих в "Св. Богородица" в гръцката махала. Отидох на литургия там и не спрях да ходя. Там се запознахме с Дончо. Възникна тази моя идея да се омъжа, да създам семейство и тук да се развивам.

Отец Дончо: Ако се върнем на Бъдни вечер - да не оставяме семейството си без молитва,защото тя е важна в Рождественската нощ, но не само тогава. Каденето  с тамяна, четенето на евангелския текст, който разказва за Рождество. Да изпеем песнопенията, които са посветени на Рождество Христово и песните за това. Всичко това създава една богата  духовна домашна атмосфера на цялото семейство.

С какво участват децата у дома в този празник?

Отец Дончо: С молитва, изпяват и по нещо. Ентусиазирани са и са вдъхновени. Участват и в приготвянето, и в украсяването, и в трапезата, и в паленето на свещи.... Както Христос казва, децата са най-чисти. Те най-добре възприемат Божието Слово, най-добре възприемат тези послания.

Тереза Зиковска: Аз си мислех, докато той говори, за надеждата. Бог се ражда всяка година и затова може да почнем начисто като бебета. С повече оптимизъм и да гледаме на хората като приятели. Това пожелавам на всички: да започнем една нова година с раждането на Христос и годината да бъде добра за всички!

Отец Дончо: Тъй като ние много често се съсредоточаваме върху това да имаме късмет, пари, всякакви неща, които смятаме, че ще ни направят щастливи. Но тъй като поговорката казва, че всяко чудо е за три дни. Каквото и да получим, радваме му се, но отминава тази радост и остава нова празнота.

Нека намерим това, което ще запълни тази празнота! Ако Бог се ражда в нашето сърце, там никога няма да е празно и винаги ще има щастливи моменти, които човек да преживява всеки ден!