Галин Гинев е възпитаник на проф. Боньо Лунгов в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Има десетки роли в Кукления театър. Познат е от постановките: "Аладин" - Духът, "Тъжният принц", "Рибарят и рибката", "Херкулес", "Пепеляшка", "Третото ухо", "Алиса", "Бурята", "Палечка", "Жълтурчо", "Малкият принц", "Фолклорни фантазии", "Пролетни лудории", "Янек и Ханка", "Златната рибка", "Пещерата и сенките", "Цветята на малката Ида", „Веселите джуджета”, „На гости на Баба Марта” и много други.
Режисьор на постановките "Котаракът в чизми", "Приказки от снежната гора", "Коледна забава", "Коледни звезди", „Случка непозната с ябълка в гората”, „Карнавал в гората“.
Галин Гинев има множество индивидуални и колективни отличия в областта на детския куклен театър и театър за възрастни, вкл. награда "Варна", "Икар", отличия от фестивалите "Златен делфин" (Варна), „Вълшебната завеса“ (Търговище), "Пиеро" (Стара Загора).
20 години?
За Вас лъжа, за мен истина - 20 години в Кукления театър във Варна.
На шега ли започна всъщност или сериозно беше решил да ставаш актьор?
Всичко започна на шега с една театрална школа във Варна. Водеха я Илия Пенев, Катя Динева, Петя Петкова, Свилен Стоянов, Коста Бандутов я направи. Заедно бяхме в тази школа с Албена Михова, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Даниела Викторова.. После НАТФИЗ, Театър "Албена", след това ме взеха в казармата, като се уволних веднага бях назначен във Варненския куклен театър. В началото не бях сигурен дали тук ми е мястото, чудех се дали да не отида в София, но с течение на времето разбрах, че се чувствам добре, приятно ми е да работя, намерих среда, в която да се развивам. Нещо любопитно - през 2002 година спечелих Зелена карта и сериозно са замислих дали да не зарежа всичко и да замина за Страната на големите надежди. Все още не съжалявам за избора си - тук за мен нещата са удовлетворителни, правя това, което обичам, освен че играя - и режисирам, много пътувам с трупата по турнета в страната и в чужбина.. Там също виждам любовта на публиката, което е важно - значи правим нещо хубаво и добро..
Бил ли си изкушен да започнеш в драматичен театър, ти имаш няколко такива роли?
Да, играх в няколко постановки - в Добричкия театър направих главна роля в "12-те стола" с режисьор Пламен Панев, във Варна - "Милионерът", после участвах в "Бастард" на Явор Гърдев, даже имах покана да работя в драматичен театър, но да ти призная - възможностите на кукления театър са по-големи.
Да, кукленият театър отдавна вече не е театър с кукли само, правите спектакли и за възрастни...
Да, пълним салони навсякъде, хората виждат на какво ниво сме, имаме признанието на публиката, че сме конкурентоспособни на големите театри. И се оказа, че няма нужда да съм в драматичен театър, защото тук се занимавам с всичко това, да, театърът е малко по-условен, но и много драматични режисьори се изкушават вече от него - Теди Москов, Боян Иванов, сега и Пламен Марков поставя при нас..
Май повече от 50 роли си изиграл през тези 20 години?
Със сигурност са даже повече от 100, в справката не сме описали всичко...
Помниш ли ги всички?
Не ги помня, но мога много бързо да ги възстановя - при нас има такава памет, свързана с действията и взаимоотношенията и то изплува.
А коя беше първата ти роля?
А, оказа се, че е Духът в "Лампата на Аладин" на Съни Сънински.
Струва ми се ,че всеки новозавършил актьор, ако е мъж, първо играе принц, а ако е жена - принцеса.
Да, има нещо такова, но при мен скоро се разбра ,че тези роли не са ми в кръвта и започнах да играя по-лоши, отрицателни герои. Сега ми се налага и Дядо Коледа да играя...
Е, още си далеч от тази възраст...
Да, но аз така се шегувам: колкото и да е добър един куклен актьор, накрая играе Дядо Коледа...
И още: за емоцията на представлението, за възпитателната роля на изкуството, за държавната политика в тази област, за кукленото изкуство и публиката в Китай, Испания, Турция. Добре ли е задължително да се ходи на куклен театър, чие задължение е - на училището или на семейството? За всичко това - чуйте в звуковия файл.
На 1 април точно с "Професия лъжец" на Теди Москов отбелязваш 20 години на сцената. Вече шеста година се играе този спектакъл. Той започва като импулс от "Джелсомино в страната на лъжците" от Джани Родари, как се разви във времето?
Да, това е един от емблематичните спектакли на нашия театър, игран е на много сцени с огромен успех.
Променят ли се лъжците?
Може би стават по-изкусни. Той затова е актуален този спектакъл, защото успява да осмее и настоящето, и миналото, човек открива в него истините за нашия бит, спомня си за времето на соца и вижда, че не е било толкова розово, колкото някои хора искат да го изкарат. Има и препратки към настоящето и бъдещето - много интересен и провокативен спектакъл.
Истината за всеки ли е? Всеки ли е готов да я чуе?
За всеки истината е различна. Уви, това е изводът. За теб - лъжа, за мен - истина...Не бива да бъдем крайни. Имаше една карикатура - нарисувана шестица, но отсрещният я вижда като деветка. Въпрос на гледна точка, въпрос на възприятие е истината.
Лесно ли правиш ролите си? Аз като те гледам, имам чувството, че всичко се получава с лекота при теб, но зад нея какво стои?
Стоят 20 години труд. Когато обичаш това, което правиш, когато си мислещ актьор, нещата просто се получават.
Няколко персонажа играеш в "Професия лъжец". Явно добре ти пасват ролите на измамници...
Искаш да кажеш, че съм измамник?
Е, въпрос на гледна точка...
Да, всъщност актьорите сме най-големите измамници на света, ние се представяме за други, казваме думи, които не са наши, ние сме най-благородните лъжци...
В 1/3 от детските градини у нас децата ежедневно използват и изхвърлят чаши за еднократна употреба. Така ежегодно детските градини у нас изхвърлят над 80 млн. пластмасови чаши . Цифрите са наистина са плашещи - между 5 и 6 милиона лева струва изхвърлянето на еднократни пластмасови чаши в детските градини. На практика..
Историята е едно колело, което се върти, и събитията в него се повтарят. Това подчерта за Радио Варна и предаването "Новият ден" историкът Траян Димитров. Месец септември е много богат откъм исторически събития, а Варна заема централно място сред тях, допълни Димитров. " В Деня на Съединението княз Александър I Батенберг тръгва от Варна, минавайки..
В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..
Виктор Димитров е едно от новите лица на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" . Публиката ще го види в представлението "Последното изкушение на Христос", което ще се играе утре, 3 септември, от 20 часа на основна сцена. "Обичам Варна и за мен е сбъдната мечта да играя в театъра. Тук мога да прекарам цялата си кариера", подчерта той за Радио..
140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия се отбелязва през днешния ден. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и Горно Конаре и други южнобългарски селища, организирани и координирани от Българския таен централен революционен комитет . В резултат на моенен преврат, оглавен..