Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музиката е музика и няма нужда от обяснения

Под майсторската палка на маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера три поредни вечери варненската публика се срещна с духа на приказната Флоренция от 1298 година чрез оперите на Пучини - "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Диригент на оркестъра е маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера, който за втори път работи в България.

За мен независимо, че говорим на много и различни езици - руски, български, английски, има нещо по-голямо, един общ език и това е езикът на музиката – най-великия език от всички езици. Аз не трябва да говоря, аз трябва да показвам. Понякога като шут, друг път с музиката – но комуникираме. Тогава и езиците почти не са необходими. Е, наложи ми се да науча някой български думи, за да се оправям, за да окуражавам музикантите, също така се научих да броя, което ми е много полезно при репетициите. Но от друга страна ние се разбираме на друго ниво – в ума и се усещаме някъде в душата. Така работи музиката. И всички в оркестъра го знаем. Това е най-важното в случая. Защото когато свирим заедно, не е необходимо да изричаме нито една дума - правим нещо, което усещаме. Разбира се, че стилът на изпълнение в Америка се отличава от този, който се практикува тук, както и в европейските страни. Преди няколко години бях поканен да дирижирам „Евгений Онегин“ на Чайковски в Москва. За мен беше голяма чест да поставя руско произведение в Русия. Нещо невероятно е. Няколко пъти съм дирижирал тази опера в Америка и все пак попитах домакините ми, защо искат американски диригент, след като имат толкова много добри диригенти. А те ми отговориха, че руските музиканти се отнасят и изпълняват руската музика по точно определен начин, а те търсят друг поглед. Почувствах се горд и в същото време леко уплашен, защото като американец, който се опитва да постави руска опера в Русия, нещата са по-различни. Направих го по моя начин, който със сигурност се различава от техния. Но още веднъж ще повторя, че музиката е музика. Няма значение дали си от САЩ, Русия или България – всички ние говорим на този език. Ето, в момента изпълняваме две опери на Пучини, който е италиански композитор, но не сме италианци. Напълно съм наясно, че имаме различен опит в изпълнението на тези произведения, който сме натрупали през годините. Има и нещо интересно - винаги отделям внимание на историята на съответния композитор и какво е преживял, защото това също оказва влияние върху изпълненито на музиката. За да ни помогне неговата история да усетим музиката му някъде от вътре, което е най-важното. Дирижирал съм оркестри навсякъде по света, попадал съм на различни култури, работя в Метрополитън опера – буквално международна организация с изпълнители от всеки край на света. Въпреки всичко това - музиката си остава музика.

Но визията към музиката в различните части на света е различна...

И това прави работата ми страхотна. Ако всичко се повтаряше по един и същ начин всеки ден, щеше да се отегча. Но когато поставяме опери на Пучини, които съм дирижирал в Метрополитън, да, там имаме изпълнители от други страни като Пласидо Доминго например е пял в „Джани Скики“, имаме изпълнители от всяка оперна школа, използвам този натрупан опит. И отново ще кажа - музиката е музика. Всички ние работим заедно. И в същото време аз се обогатявам от Вашия начин за разбирането на музиката и нейното изпълнение, което е различно от американския. Също така трябва да съм гъвкав, защото не мога да поставям ултиматоми, да тропам с крак и да налагам моя начин. Може би ми се иска всичко да става така, както аз го разбирам, но знам, че идвам в друга страна, осъзнавам, че трябва да правя някакви компромиси и промени със себе си. Вижте, ако дирижирам Щраус във Виена, което е голяма чест, защото това е тяхната музика, като американец не бих могъл да нареждам на виенските оркестри как да изпълняват тяхната музика. Те знаят най-добре. Налага ми се да се поразтърся и да науча как го правят. Защото валсовете, които изпълняват, са представени по различен начин от нашия в Америка. Трупам опит, за да разбера техния начин.

Принасяте ли нещо в работата си в Метрополитън опера след срещата с чуждите музиканти и оркестри?

Не знам точно какво, но усещам, че наистина има по-различни нюанси. Навсякъде взаимотношенията между диригента и музикантите са различни. Характерите са различни. Преживяванията винаги са различни. Може би отнасям със себе си начинът по който свирят, магията която привнасят в изпълненията,

Къде срещате предизвикателството при поставянето на оперите на Пучини „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“?

Оперите „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ са част от Оперен триптих, създаден от Джакомо Пучини. Първата, която не изпълняваме, е за изневяра и убийство. Тя е много мрачна. Втората, която е всъщност първа в нашето изпълнение, е за един вид изкуплението. Тя е за жена, която е отритната от обществото, защото има дете, а не е омъжена. А това при католическата религия е срам и голям грях. Тя е затворена в манастир. Докато е там, я посещава леля й, която е много подла и й казва, че детето, което е родила, е мъртво. Бебето е отнето от майка му, защото тя не е омъжена, като й казват, че то не е живо. Тогава тя изпълнява тази разкошна ария, за това как детето си е отишло от този свят без майчина прегръдка и целувка, съвсем само. Само като си помисля за изпълнението и очите ми се насълзяват. Арията е толкова емоционална, музиката – завладяваща. На края жената има видение, как детенцето й се появява пред нея. Има лека фантастика в операта. Но може би детето не е мъртво и наистина това е знак, че е живо. Финалът може да се интерпретира по много начини. И независимо, че историята е тъжна, краят е оптимистичен. Третата опера от триптиха на Пучини е комедия. Той е гений, успял да комбинира тези три напълно различни произведения. Предизвикателството в случая е да се изпълняват едновременно сериозна и комедийна опера. Всъщност не е точно предизвикателство, защото музиката е музика. Винаги е имало музика, която предизвиква щастие и в същото време произведения, които носят печал. Имаме силна музика, имаме музика, носеща емоции. Като музиканти с голям опит всички сме наясно как да изпълняваме коренно различни стилове. Оркестърът може едновременно да свири една след друга „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”, които са две много различни опери, заради опита, който има, при изпълняването на толкова различни стилове и жанрове музика.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Художникът Анатолий Станкулов: Там, някъде зад всички проблеми, ни чака морето

„ Там някъде зад къщите е морето“ – така се нарича изложба живопис , с която художникът Анатолий Станкулов гостува в  Художествената галерия на Балчик. Тя ще продължи до 3 юли. Тя съдържа картини от два негови цикъла „Бряг“ и „Там, някъде зад къщите, е морето“. Общо 36 живописни платна на автора, който е със завидна биография – над 600 участия в..

публикувано на 25.06.24 в 08:15

Искра Радева: Морето ми липсва страшно много!

"Живея в полите на планината, но морето ми липсва страшно много!". Това каза за Радио Варна актрисата Искра Радева, която е във Варна и участва в дискусията „Социалните иновации“ на Академията в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми. Актрисата призна, че много обича морето и особено й е приятно да гостува във Варна,..

публикувано на 24.06.24 в 06:30

Пианистът Саркис Балтаян - за пътя му в музиката, годините в САЩ и как все още се чувства най-вече българин

С концерт на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна от 20:30 часа днес ще бъде официално открит Международният музикален фестивал "Варненско лято" 2024. Събитието включва произведенията Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров,  световна премиера на "Ouverture en forme d'Espérance" оп. 43 от Патрик Дюър, Концерт във Фа от Джордж Гершуин и..

публикувано на 22.06.24 в 06:30

Николай Тодоров-Ник: Паелята е фестивално ястие, което събира и обединява хората

Паелята е едно от най-популярните, вкусни, но и трудни за приготвяне ястия в света, което може да затрудни дори някои от най-добрите майстор-готвачи. Родена във Валенсия, днес тя е неизменна част от испанската кулинарна култура. Нещо повече – от дълги години има и световен шампионат по приготвяне на паеля, в който се включват..

публикувано на 21.06.24 в 10:26

Авторът на "Живот в едно пътешествие": Светът е малък, а хората толкова си приличат

Валентин Станков представи книгата си  „Живот в едно пътешествие“ в Двореца - Балчик, в Учебен център по изкуствата, в Двореца, където авторът разказа а живота, пътуването… и всичко останало. Валентин Станков е актьор по образование. През 2007 г. завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Елена Баева. Играл е в театър „Възраждане“,..

публикувано на 21.06.24 в 08:30

Шеф Марианна Александрова: Подготвям гастрономически хъб в Колежа по туризъм с достъп за външни посетители

Мениджмънт на туризма и развлекателния бизнес и Мениджмънт на хотели и ресторанти са двете специалности, които конкурентно поддържа и развива Колежът по туризъм към ИУ-Варна. Новост в обучението са кулинарните мастър класове, които провежда със студентите победителят в последното издание на кулинарния телевизионен формат Мастър шеф Марианна..

публикувано на 20.06.24 в 07:15

Картини без четка в Балчик отправят послания да сме в хармония с природата

За втора поредна година художничката Теодора Николова от Исперих гостува на Балчик. До 6 юли нейните творби ще бъдат експонирани в Художествената галерия под надслов "В хармония с природата". Откриването е от 17.00 часа във вторник. Тя представя една от най-древните и интересни живописни техники - енкаустика (восъчна живопис). Основен пластификатор..

публикувано на 19.06.24 в 08:20