Във време, в което ежедневно всички снимаме, основно с телефони, в което все по-рядко вадим снимки на хартия, професионалните фотографи имат какво да ни кажат. Да ни споделят някои тайни за своята работа.
Любомир Бенковски има опит като телевизионен оператор и фоторепортер на вестници и телевизии в родния си град Плевен и като кореспондент на БТА. От 2000 година живее и работи във Варна.
Като фоторепортер е снимал близо 7 години за вестниците "24 часа" и Труд". В момента е регионален мениджър за Североизточна България на Агенция "Булфото".
Репортерът ни Ваня Славова разговаря с него за снимките, фотографията и нейното бъдеще на фона на новите телефони.
- Отбелязвате ли Световния ден на фотографа, празнувате ли днес?
- Да, аз от доста години го празнувам. Празнувам е силно казано, отбелязвам по-скоро, тъй като в днешно време всеки снима, така че може да го приемем, че е празник на всички.
- Така е, но повечето от нас снимат с телефона си: най-лесно, най-бързо... Доколко обаче е качествена една подобна снимка?
- Технологиите се развиват с главоломна скорост. Аз, когато почнах да снимам, започнах да работя с филмова фотография. Пробвал съм дори и стари техники на снимане, класически. След това минахме на дигитална фотография, сега пък телефоните навлизат. Всяка следваща година излизат все по-добри модели с все по-добри камери, с все по-добра оптика и възможности; алгоритмите, които се вграждат в телефоните, изкуственият интелект е изключително добре направен. Телефоните снимат и са по-умни от притежателите си понякога.
- В тази връзка няма как да не попитам дали ще отпадне вече огромната тежка техника при фотографите в полза на телефона за направата на професионални снимки.
Отговорите на този и на други въпроси бихте могли да чуете в прикачения звуков файл; в него ща научите как да си направите качествени пейзажни снимки от ваканцията и как да изглеждате перфектно на селфи снимките си.
Отбелязваме Световния ден на фотографията.
На 19 август 1839 г. е направено официалното представяне на фотографския процес от Луи Дагер пред Френската академия на науките и изящни изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на известни модели фотоапарати, а през 1925 г. се появява първият апарат "Лайка" с 35 мм черно-бял филм.
Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Терминът произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графо ("пиша").
Опитите за "фотографиране" датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна фотографска снимка е от 1826 г. и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.
Той експонирал 8 часа при силна слънчева светлина, а за фотографска плака използвал полирана калаено-оловна плочка.
В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 г. През 1959 г. в тогавашния Техникум по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) е открито редовно и задочно обучение по фотография.
Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка му. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович, смятат специалистите.
Пионерите фотографи, поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България, са Анастас Йованович, Атанас Стоянов, Тома Хитров, Георги Данчов и Георги Ст. Георгиев.
От 1993 г. фотографията започва да се изучава като отделна специалност в катедрата "Филмово и телевизионно операторство и фотография" на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..