Тайните на снимките според фотографа Любомир Бенковски - Бенджи

Във време, в което ежедневно всички снимаме, основно с телефони,  в което все по-рядко вадим снимки на хартия, професионалните фотографи имат какво да ни кажат. Да ни споделят някои тайни за своята работа.

Любомир Бенковски има опит като телевизионен оператор и фоторепортер на вестници и телевизии в родния си град Плевен и като кореспондент на БТА. От 2000 година живее и работи във Варна.

Като фоторепортер е снимал близо 7 години за вестниците "24 часа" и Труд". В момента е регионален мениджър за Североизточна България на Агенция "Булфото".

Репортерът ни Ваня Славова разговаря с него за снимките, фотографията и нейното бъдеще на фона на новите телефони.

- Отбелязвате ли Световния ден на фотографа, празнувате ли днес?

- Да, аз от доста години го празнувам. Празнувам е силно казано, отбелязвам по-скоро, тъй като в днешно време всеки снима, така че може да го приемем, че е празник на всички.

- Така е, но повечето от нас снимат с телефона си: най-лесно, най-бързо... Доколко обаче е качествена една подобна снимка?

- Технологиите се развиват с главоломна скорост. Аз, когато почнах да снимам, започнах да работя с филмова фотография. Пробвал съм дори и стари техники на снимане, класически. След това минахме на дигитална фотография, сега пък телефоните навлизат. Всяка следваща година излизат все по-добри модели с все по-добри камери, с все по-добра оптика и възможности; алгоритмите, които се вграждат в телефоните, изкуственият интелект е изключително добре направен. Телефоните снимат и са по-умни от притежателите си понякога.

- В тази връзка няма как да не попитам дали ще отпадне вече огромната тежка техника при фотографите в полза на телефона за направата на професионални снимки.

Отговорите на този и на други въпроси бихте могли да чуете в прикачения звуков файл; в него ща научите как да си направите качествени пейзажни снимки от ваканцията и как да изглеждате перфектно на селфи снимките си.

Отбелязваме Световния ден на фотографията.

На 19 август 1839 г. е направено официалното представяне на фотографския процес от Луи Дагер пред Френската академия на науките и изящни изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.

Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на известни модели фотоапарати, а през 1925 г. се появява първият апарат "Лайка" с 35 мм черно-бял филм.

Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Терминът произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графо ("пиша").

Опитите за "фотографиране" датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна фотографска снимка е от 1826 г. и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.

Той експонирал 8 часа при силна слънчева светлина, а за фотографска плака използвал полирана калаено-оловна плочка.

В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 г. През 1959 г. в тогавашния Техникум по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) е открито редовно и задочно обучение по фотография.

Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка му. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович, смятат специалистите.

Пионерите фотографи, поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България, са Анастас Йованович, Атанас Стоянов, Тома Хитров, Георги Данчов и Георги Ст. Георгиев.

От 1993 г. фотографията започва да се изучава като отделна специалност в катедрата "Филмово и телевизионно операторство и фотография" на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).