Харесвам местата, където е съхранена атмосферата и отломки от различни епохи. Непрекъснато съм с фотоапарат. Опитвам се да запечатам и предам на хората неповторимата атмосфера. В крайна сметка, това е една от възможностите човек да остави нещо след себе си. Добре е всеки да има този стремеж и да го следва.
Завършила съм специалност „контрабас“ в Плевенското музикално училище.
Майка ми е музикант и започнах да свиря на флейта. Но този инструмент не ми беше на сърцето. Възползвах се от възможността да се насоча към контрабаса, когато откриха такава специалност в училището. Аз бях единствената, която пожела да учи този инструмент. Избрах си го съвсем по детски. Моите родители ми купиха инструмент, но в училището нямаше такава база. Трябваше да си го нося от къщи за учебните занятия. Беше много смешно, защото майка ми, като ме погледнеше от балкона, ми казваше „виждам само как се движи един контрабас – човек няма“. Но това може би възпита в мен любовта към класическите инструменти.
Другата ми голяма любов е фолклора.
Той вдъхновява художници, композитори, изпълнители и води до създаването на шедьоври във всички изкуства. Любовта към фолклора у мен се зароди от майка ми, която е фолклорист. Аз, от своя страна, се опитвам да предам тази любов и традиция на поколенията, защото това са нашите корени. Лично имам специално отношение към шопската фолклорна област. Още в училище бях известна с това и затова ми сложиха прякор „шопчето“. В шопския фолклор има специфично трептене на гласа, което се усеща като нещо нереално. Често на концерти, особено в чужбина, са идвали да ме пипнат дали наистина пея или няма някаква машина.
С Калин Вельов се познаваме още, когато бяхме при Слави Трифонов.
После той отиде да се усъвършенства в Холандия. Като се върна, реализирахме няколко общи проекта, докато стигнем до сега. Той е железен професионалист. С него работим много добре, независимо, че често спорим. С Ясен Велчев също се познаваме отдавна – още, когато бяха с Любо Киров и група „Те“. С него правихме един съвместен концерт в Лондон – в легендарната зала „Астория“ – като дуо и оттогава се харесахме и работим съвместно. С него уловихме типичното worldmusic звучене. С Таня Първанова, с която сме съученички от плевенското училище, като солист на хор „Филип Кутев“ успява да ми помогне да пресъздадем атмосферата на автентичното фолклорно звучене.
От известно време все повече се интересувам от българската носия.
Вече имам доста богата колекция. Част от нея демонстрирам и на концертите си. Така нашата традиция оживява. Моята майка, която е от капанския край (Разград и Търговище) ми е показвала отделните елементи в носията, които показват различните фази човешкия живот.
В музиката се опитвам да смеся естетиката на различни стилове и традиции.
Създавам такава среда, при която всеки от тях участва пълноценно, а не само като орнамент. От друга страна, тази приемственост, която съществуваше преди липсва. Няма ги бабите, но в библиотеките е останало голямо богатство. За съжаление не е от първа ръка, но важното е, че го има.
Високо ценя и това, което прави Камен Донев.
Още повече лично участвах в спектакъла му „За народното творчество“. Той е един от тези будители и пазители на традициите ни. Неговият баща е дългогодишен ръководител на Ансамбъл „Найден Киров“ в Русе. Когато си израснал в такава среда, ти боравиш естетически чисто с всичко.
За разлика от страха ми към водата, в живота обичам да се хвърлям надълбоко, защото там са съкровищата.
На мен ми се откриват по най-невероятен начин, прескачайки в различни изкуства. Като например филма „Белгийският крал“, с който посетих много големи филмови фестивали, а само преди няколко месеца режисьорката Джесика Удуърд ме покани да заснемем и продължението. И така в един момент се оказах на една сцена с Джералдин Чаплин…
В действителност, червения килим на кинофестивала във Венеция е нещо много хубаво, но преживяването не може да се сравни с това, което изпитвам от една пълноценна репетиция с оркестъра на Русенска филхармония или на концерт. Съвкупността на фолклора с класическите инструменти ме прави истински щастлива.
В чужбина винаги е хубаво, защото е чисто.
Със съпруга ми живяхме известно време във Франция. Но и нещо винаги те тегли насам, защото си свързан с корена. С децата си се стремя да не ги поучавам, защото рано или късно те ще заприличат на нас. Така е и с майка ми. Често се случва да благодаря за това, което ми е предала като светоусещане.
Записа Диана Димитрова
ЕТНО, ОПЕРА И ДЖАЗ В КОНЦЕРТА „КЛАСИКА И СЪВРЕМЕННОСТ“
9 ноември, събота, 19:00 часа, ФКЦ – Варна
Нина Николина
Русенска Филхармония
Диригент Георги Милтиядов
Калин Вельов - барабани и перкусии
Мартин Ташев - тромпет и вокал
Ясен Велчев – клавишни
Таня Първанова - вокал
Със специалното участие на Даниела Караиванова (сопран) и Борис Луков(тенор) - солисти на Държавна опера - Русе
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..