2019 се оказа последната за „Библиотека Галактика”. В края на годината бяха поставени и последните щрихи в колекцията. Две книжки под номера 122 и 123 затвориха един 40-годишен цикъл. Идеологът зад идеята Милан Асадуров не доживя да види края, но през 1979 поставя началото на феномена „Библиотека Галактика”. Със сигурност всяко семейство е имало поне по една книжка от поредицата и всеки е задържал погледа си върху кориците на Текла Алексиева. Със сигурност онези, които са се престрашили да разгърнат страниците, са открили един нов свят, който ги е направил по-мислещи. Е, „Библиотека Галактика” я няма вече. Но 123 книжки все още могат да се намерят, а има колекционери като Григор Петров, които притежават не само всяка една от тях, а всяко едно преиздание.
„Библиотека Галактика” започва през 1979 година, кога я откри за себе си?
Трябва да съм бил 3-4 клас. Но ме привлякоха кориците на книгите, защото бяха много зарибяващи. Вкъщи имаше, примерно, двайсетина книжки от тази поредица. Бяха много интересни. Даже си спомням „Тревожни симптоми няма” – първата, която се опитах да чета, но на тази възраст не ми хареса кой знае колко. После, началото на деветдесетте години, първо прочетох нея, след което дойдоха и другите.
Във всяко едно семейство е имало поне по една книжка от поредицата...
Другото, което е с книгите, вкъщи винаги е било пълно с книги. Майка ми е запален читател и бивша учителка.
Малко повече за значението на „Библиотека Галактика”...
В онези времена явно е било много голямо, защото такива книги да излизат е било много сложно и битките, които са се водили някои книги да излязат, са били много страховити. Въпросът е, че там излизат книги, които категорично за злепоставяли тогавашния строй. Книги като „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин – когато я четох, бях потресен, как е било възможно да излезе такова нещо преди 1990 година. Коренно различно описание на обществото, със съвсем различен характер, тотално противоречащо на статуквото. После на Братя Стругацки някои от онези, които се появяват, категорично са коментар на строя – сатиричен и оплюващ. Подобни книги са успели да минат и може би да възпитат по-свободно съзнание в някои хора. Като се замисли човек, кои са книгите вътре, не знам как са излизали.
Познавал си Милан Асадуров, той споделял ли ти е за най-голямата битка, която е водил?
На няколко пъти сме си говорили. Първо самата идея за започне да излиза поредицата е била трудна. Появил се е нов шеф, който е тръгнал с големи амбиции да прави нови неща. Всяка редакция е трябвало да излезе с идея. Неговата е за „Галактика”. В България по това време идва една американска археоложка. Казват й, че ще правят подобна поредица и тя им иска списък с книги, които ще им изпрати, когато се прибере в САЩ. В един момент се получава кашон с книги, който отива в ДС. От там почват драми, четене на книги, идеологически диверсии. Отговарят с факти, че книгите са издадени в СССР. Така са минавали нещата – основно са излизали с довода, че някоя книга е превеждана в Съветския съюз, няма проблем да я преведем и тук, щом е минала тамошната цензора. Интересното е, че са издирвали съветски издания, но след Пражката пролет, заради издаването на някои от книгите, цяла редакция на дадено издателство там е била уволнена. Но това се премълчава и по този начин минават между капките.
Имаш ли любими части от „Библиотека Галактика”, която е създадена във Варна?
На първо време ми хрумва „Ах, тази Алиса” заедно с „Не е време за герои” на Сам Лундвал, които са страхотни хумористични истории с много ярко чувство за хумор. Първият ми сблъсък с Шекли и „Недокоснат от човешки ръце”, който беше много разтърсващ. „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин, която е с потресаваща идея, описва се едно изключително интересно общество. Много са нещата вътре.
Този 40-годишен цикъл приключва, ще липсва ли?
Може би да, до някаква степен. В крайна сметка паузата между 121 и последните две е май 15 години. Въпросът е, че ще липсва дотолкова, доколкото тези по-сериозни, да ги наречем, фантастики ги няма вече и не се издават. В началото на 90 години се издаваха и такива по-философски, по-некомерсиални, по-психологически фантастични текстове. Докато сега почти няма такива. От тази гледна точка ще липсва.
Още от Григор Петров чуйте в звуковия файл.
Дългогодишният капитан на ветрохода "Калиакра" капитан Тома Томов остана възмутен от факта, че корабът е превърнат в ресторант на морската гара във Варна. Той смята, че има много други форми "Калиакра" да се издържа. Томов припомни, че миналата година са вложени средства за козметични ремонти на ветрохода. Това е кораб, който може да носи не само..
"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски, варненец, който е студент във Виена. “Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи, винтове, болтове, гайки, музика, лъчи, кактуси, корали, кръв, подскоци на един крак, кръстословици и други ритуали “-това бе..
Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..
Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..
Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..
Август месец няма да се различава съществено от предходния – юли и ще е доста топъл и с изключително малко валежи, каза в интервю за Радио Варна Венета Тодорова, ръководител „Прогнози“ в НИМХ-Варна. Ще е горещо, като второто и третото десетдневие се очакват температури на въздуха до 39 градуса, особено около 20-23 август...
Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..