Наричат Дунавското хоро неофициалният химн на България. То е създадено през април 1937 г. от военния музикант, композитор и баща на духовата музика у нас Дико Илиев. Хорото, превърнало се в един от символите на българската култура, е неизменна част от посрещането на Новата година. Дунавското – най-специалното хоро, което танцуваме на Нова година, освен всичко друго носи и своята символика – стъпките напред са повече от тези настрани. "Нека така да е и през новата година" сякаш си казват хората, хванати за ръце на празника. Ще го правят и следващата, и по-следващата година...
Трудно ли се научават стъпките на Дунавското хоро, каква е неговата история и има ли Нова година, в която не сме го танцували? Попитахме Петър Пенков, дългогодишен хореограф и бивш художествен ръковител на детския фолклорен ансамбъл „Китка цвете“. Започваме разговора от създателя на музиката – Дико Илиев:
Той е бил диригент на военен духов оркестър и автор на музиката на "Дунавското хоро". Именно тази музика е накарала хората да създадат хорото, то е създадено от народа. То не е авторско като самата музика. Народът го е обикнал толкова много и ще продължава да го танцува - и още, и още! Това хоро много добре легна на самите хора, на самите слушатели. А радиото и телевизията го разпространиха и то стана обичано от всички.
Има ли момент, в който да сме пропускали Дунавското хоро на Нова година?
За колко време един начинаещ може да научи стъпките на Дунавското хоро?
Зависи от човека – имал съм различни случаи. Веднъж при мен дойде един човек и каза, че иска да го научи. Мъчих го две седмици. Справихме се със задачата, но както и да го обясняваш – когато човекът иска да го научи, го научава. Зависи кой как чува музиката. Преди хорото се играеше много, особено когато имаше срещи. Ние му казвахме "Хорото на бай Тошо". Иначе предимно се играе в Северняшката област.
Разговора с Петър Пенков чуйте в звуковия файл:
Август месец няма да се различава съществено от предходния – юли и ще е доста топъл и с изключително малко валежи, каза в интервю за Радио Варна Венета Тодорова, ръководител „Прогнози“ в НИМХ-Варна. Ще е горещо, като второто и третото десетдневие се очакват температури на въздуха до 39 градуса, особено около 20-23 август...
Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..
Графит, посветен на пожарникарите, е изобразен на трафопост във варненския квартал "Вл. Варненчик". В контекста на пожарите, обхванали различни градове в страната, от сдружение "Българско графити училище" решава чрез изкуство отдават почит към огнеборците, рискуващи всекидневно живота си. Артистите Дамян Николов и София Тарасенко разказват..
Балчиклията Симеон Нейчев - Вибути с първа изложба "ОТВЪД ЗВЕЗДИТЕ В СЪРЦЕТО". Мястото е "Учебен център по изкуства", до главния горен вход на Двореца в Балчик и може да се види от 2 до 16 август, откриването е на 2 август от 18.00 часа. Срещата ще започне с кратка беседа за изкуството и медитацията, последвана от концерт с медитативна музика,..
През август морето се променя и става опасно, припомня спасителят Стефан Калинков, който допълни, че по това време се появява т.нар. мъртво вълнение, а явлението е често срещано. Където има мъртво вълнение, няма вълна, така хората се подлъгват и влизат в капана на теченията, които дърпат навътре, обясни спасителят. Най-много опасности крият зоните около..
По сигнал на граждани Радио Варна направи проверка на фактите, свързани с инвестиционното намерение за застрояване на терен от 175 декара във варненския район „Аспарухово“. За Радио Варна кметът на района Ивайло Маринов припомни, че теренът е регулиран с ПУП, утвърден през 2007 година, а е „изваден“ от така наречената „червена зона“, свързана с..
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..
Разкъсана облачност
Ясно
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
