На 22 май се навършиха 90 години от рождението на странджанския певец Иван Полинчев (1930-2002). Един от най-омайните, сладостно-тъжновни гласове на Странджа продължава да вълнува почитателите на песента, а изпълненията му и днес увличат младите, избрали да популяризират песните на рупци, тронки и загорци.
В предаването „Съботна трапеза“, излъчено на 23 май, събрахме спомени за странджанския певец Иван Полинчев, а той „беше с нас“, благодарение на записите, които е осъществил за фонда на Българското национално радио със Странджанската група и Тракийската тройка.
Роденият през 1930 г. в с. Вършило, на 40 км от Бургас, народен изпълнител, израства сред звучните свирни и песни на Странджа. И въпреки че се качва на сцената сравнително късно, след 30-ата си годишнина, Иван Полинчев е научил първите си песни от най-известната певица в селото – неговата баба Кирияка Трошанова.
Ще пея, докато мога. Родните странджански песни са моята сила, любов и вдъхновение, казва приживе вършиловският певец, а неговите съселяни, приятели и колеги многократно потвърждават тези негови думи. Добър, тих и скромен човек. Най-често това ще чуете да говорят за Иван Полинчев. А що се отнася до репертоара и пеенето му – с възхвала и долбока, признателна въздишка си спомнят за неговите „майсторски извивки“.
Иван Полинчев има две деца – Комня и Пейчо. Никой от тях не продължава музикалната традиция в семейството, но и двамата остават силно свързани с песните на баща си. Дъщеря му си отива от този свят преди две години. Спомени за баща си разказва синът му Пейчо Полинчев: Той е живеел на село с родителите си. Били са три деца в семейството – Кирияка Полинчева е най-голямата – тя не пееше, баща ми е средният - Иван Полинчев, и най-малкият е Никола Полинчев, който свиреше на гайда. Фамилията Полинчев идва от прадядо му, който е бил много нисък човек. Викали му „полвин човек“ и от там „полин“, така знам от баба ми. Дядо Георги и баба Комня, неговите родители, не бяха изявени певци, но слушаха странджанската музика и си попяваха. Баща ми по-късно е започнал да пее. Бил е шофьор в Съвета в Бургас и е карал председателя на БЗНС. Тогава отиват в Летния театър в Бургас на провеждащите се надпявания. И „шефа му“ след изпълненията от програмата го пуска да изпее една-две песни. Хората много го харесват, големи аплодисменти. И му дават награда. Знам, че това му е първата изява пред публика. И той оттогава започва да си пее, да ходи по концерти, събори... Около 1965 г. трябва да е било.
Децата на Иван Полинчев не запяват, обаче внукът Иван – кръстен на него, поддържа вършиловския песенен стил. Той е син на дъщерята на певеца – Комня. Бащата Стоян Мавров, зет в семейство Полинчеви, също пее, но не професионално. Ето какво разказва за любимия си „Дядо Иван“ (Иван Полинчев): Той ме посрещна в своя дом много добре и ме обикна. Събираше ни музиката и редовно ни попяваше. Аз съм родом от с. Зидарово, то е на 10 км. от с. Вършило. И ние винаги сме слушали неговите песни. Той имаше много покани да ходи в София да записва песни, но все беше ангажиран и има по-малко записи. Всички песни ги е наследил, никога не е бил автор. Много от тях останаха незаписани в радиото, а ги е пял по концерти, сред приятели. Ходеше на много концерти по селата, в киносалони, на открити площадки... Ще го запомня с песента „Комньо ле, Атанасице“. Много хора мислеха, че я пееше за дъщеря си, моята съпруга... И много я харесваха.
Шофьорлъкът остава основна професия за Иван Полинчев през целия му живот, дори работи за няколко години в Либия и Ирак. Има късмета обаче да попадне и в Ансамбъл „Странджа“ в Бургас. Проф. д-р Стефан Чапкънов, основател на ДАНПТ „Странджа“, негов главен художествен ръководител и главен диригент в продължение на 43 години, си спомня за народния певец: В ансамблите нямаше мъже солисти, но ние ги бяхме съчетали двете неща – хем шофьор, хем солист. Участвал е на много концерти с нас и е повдигал нивото на програмата. Публиката го харесваше. Вечно пееше, обичаше музиката, обичаше песента. Когато шофираше по време на работа, винаги си пееше. Носеше много човешки добродетели, беше благороден човек. Добър по душа и на него винаги можеше да се разчита. Беше душата на компанията, завладяваше хората около себе си, имаше и чувството за хумор. Спомням си, където и да отидем, край него винаги имаше певици, мъже-певци, които го слушаха с много голямо внимание и му се радваха.
Дългогодишно приятелство свързва Иван Полинчев и с колежката му, странджанската певица Милка Андреева: Той беше прекрасен певец. Правеше едни много хубави извивки на странджанската песен, много хубава орнаментика. И имаше много хубав мек глас. Възприемаха го хората, защото песните ги пееше истински, по странджански, от извора. Като запееше и публиката ставаше на крака. Присъствието му на сцената, като лицеизраз, песента, извивките му... беше много сценичен! Разкошно! Очите му говореха, той сияше на сцената. Песента му беше в сърцето.
Маниерът на пеене на Иван Полинчев, красивият му репертоар, винаги е привличал най-талантливите фолклорни певци и певици от следващите поколения. Песните му живеят и с изпълненията на една от най-обичаните днес странджански певици Живка Папанчева: Бях толкова малка, когато чух името Иван Полинчев, че не помня кога точно е било. Баща ми е голям негов почитател и много често го споменаваше и пееше неговите песни. Аз съм слушала много записи на Иван Полинчев и съм израснала с неговия стил на пеене. Стилът му олицетворява типичното странджанско пеене. Високият му тембър и сърцатото му пеене винаги ме грабваха. Толкова истинско, толкова самобитно и характерно за Странджа. Комбинацията от звукоизвличане, леко носово, типичните орнаменти при пеенто на странджанската песен, чувствителността и майсторството, да разкаже песента по уникален начин – всички тези неща със сигурност са оказали влияние при моето изграждане като певица от Странджа. Народни певци като Иван Полинчев са национална ценност, носители на рядко културно богатство.
Талантливата странджанска певица Теодора Стамболиева също прие поканата да сподели мисли за най-любимия си певец, чийто репертоар с удоволствие и вълнение изпълнява: С умиление и трепет ще кажа няколко думи за любимия ми мъжки глас. Гласът, който ме е вълнувал и докосвал през годините, характерният и обичан глас на Странджа - Иван Полинчев. Още като ученичка осъзнах, че ако искаш да си разпознаваем и да се откроиш като изпълнител, трябва да създадеш свой репертоар и да изпееш песни, които все още не са изпяти. И в търсенето си попаднах на близки хора близки до обкръжението на Иван Полинчев. Сдобих се с така ценната и до ден днешен за мен аудиокасета с популярни и не чак толкова популярни песни на вършиловския феномен на Странджа. За мен той е най-предпочитаният мъжки глас от това по-старо поколение, защото е много техничен, с мек и топъл тембър, богато орнаментиран и изключително различаващ се. Не съм имала честта да го познавам, но наистина ще остане завинаги в сърцето ми.
Безспорно сочен за най-добър наследник на стила на Иван Полинчев е певецът Живко Петров: Запознах се с него на 17-годишна възраст на един събор в с. Зидарово. Преди това си учех негови песни. И дойде денят, в който се запознахме, изпях това, което знаех. Хареса ме и започна да ми дава песни да разучавам. Казваше ми да ги уча точно и да не изменям. Аз записах доста негови песни, които той не е успял да запише в София – „Мъри, Тодоро“, „Стояновата майчица“... Той не е давал само на мен песни, дал е и на Велко Велков, Милка Андреева, Жечка Сланинкова, не си е криел песните.
Много са песните, които остават запазена марка за обичания певец. Една част ги знае от баба си, друга - от своя най-добър приятел Никола Батлев. И тук дълго може да изброяваме заглавията на песни, които и до ден днешен се пеят и презаписват: „Димо Невена думаше“, „Искала Злата да иде“, „Викайте Доне меджие“, „Мене ме майка проводи“, „Комньо ле, Атанасице“, „Остана Георги сираче“, Всички хайдути вечеряли“... А бавните „Златка на пътя седеше“, „Я вчера, Станко, отидох“, „Мандо, Мандо“, „Кирю Морфенка думаше“, „Разболял се млад Кольо“ са сред най-предпочитания репертоар, възторгващ фолклорната публика.
Последните 9 години от живота на Иван Полинчев са истинско изпитание. Покосяват го три удара, и въпреки това той не загубва борбеността и вярата, че ще се възстанови и отново ще запее, както преди. На 22 октовмри 2002 г., на 72-годишна възраст приключва земният път на Иван Полинчев. Остава безсмъртен с песните си, изпяти в достоен живот.
Цялото предаване за Иван Полинчев чуйте в звуковия файл.
Поредица от концерти под надслов "Гласове на добротата" започна на 9 септември в залата на СНЦ „ХобиСклуб“ в Добрич – организация на хора със зрителни увреждания. Детският хор "Маестро Захари Медникаров" покори публиката с красиви детски песни, популярни мелодии, хорови произведения и обработки на български фолклор. В състава са включени певци н а..
През септември и октомври варненци ще имат възможност да преживеят три различни срещи със съвременното танцово изкуство на хореографа Искра Проданова. Две премиери и интерактивен пърформънс ще оживят емблематични градски локации и ще превърнат публиката в активен участник. Първият подобен пърформанс ще се състои от 18:00 ч. днес, 11 септември, със..
След дълго обикаляне в цял свят, късометражният филм "Ковачът" се завръща у нас, след много номинации и награди от международни фестивали. След първата среща на филма с публиката му в София, наближава и официалната премиера в морската столица от 21 часа тази вечер в заведение на Пристанище Варна. След прожекцията е предвидена и дискусия, вратите се..
„Анимационни мемоари“ е историята на Настимир Цачев в българската анимация. Авторът на знакови филми като „Домашен любимец“, „Гнездо“ и „Коминочистач“ дава своя поглед, както върху своята работа, така и събира пъзел от моментни снимки на един близо 50 годишен период от историята на анимационното кино у нас. „Анимационни мемоари“ не е просто хронология,..
"Септември" е най-новата изложба на художничката Мариана Маринова. Тя е подредена във варненската галерия "Папийон". „Септември“ е общата отправна точка за време и пространство, отношение към преходно преживяване, към запечатания момент на отражение, вълна, полет и неподправено желание да се улови „неуловимото“, да се запази магията на конкретни мигове...
Излязоха от печат мемоарите на големия оперен певец от Варненската опера Арсений Арсов „Разорани бразди“. Официалното представяне на книгата ще бъде на 29 септември от 18.00 ч. в Аулата на Икономически Университет - Варна. Входът е свободен. Авторът е работил над тази книга 15 години. Самият Арсений Арсов споделя „Тръгвайки от спомените и..
Да гледаш към звездите през лозницата на селската къща, да четеш книги за тях, да се влюбиш в „Марсиански хроники” на Рей Бредбъри... Това е само началото на една вече овладяна художествено емоция. Но как разказваш за Марс, ако не си космонавт или астроном? Милко Божков е открил начина. Поне за себе си. Като рисува реални марсиански пейзажи, вдъхновени от..