Стефан Мавродиев: Изборът на материалното е фатален за днешните времена

Стефан Мавродиев е роден във Варна. Баща му е учител и актьор във Варненския театър, а майка му пее във Варненската опера. Завършва ВИТИЗ при Методи Андонов през 1967 година. Първоначално играе в Пловдивския театър, после на сцената на Младежкия театър, Театър 199, в Сатиричния и в Народния театър. Освен натрупания опит в театъра и в киното, Мавродиев се занимава и с режисура. Печелил е десетки театрални награди. На откриването на фестивала „Любовта е лудост” във Варна той получи награда за цялостен принос към киноизкуството.

Тази година Стефан Мавродиев бе отличен за цялостно творчество в киното на 28 издание на Iff Love is Folly / Мфф Любовта е Лудост.

Говорим си тук точно до Фестивалния конгресен център във Варна, който във Вашето детство не е съществувал. Кой е районът на Стефан Мавродиев, къде точно е Вашата родна къща?

В гръцката махала. На „Климент” 10.(...) Там живях като малък. После срещу  храма „Св. Николай”.(...) Т

Какво детство беше? Цветно, морско?

Безумно. Тогава нямаше коли, нямаше нищо. Почти всички родители бяха на работа и ние бяхме по цял ден свободни да си правим каквото искаме.(...)

Каква беше Варна тогава?

Такава като сега, така хубава. Сега има много кръчми, тогава толкова нямаше. Но тогава  имаше много лимонададжийници .(...) Около римските разкопки, които не бяха направени още, отдолу имаше едни тунели, през които пълзяхме, докъдето можем. После на заден ход се измъквахме, беше тайнствено. Въобще фантазиите на децата са чудесното нещо.

А кога разбрахте, че ще станете актьор? Майка в операта, баща- актьор.

Аз си станах така- от само себе си.(...) Алла Герова, вечна й памет на тази велика жена. Ние от 5-6-годишна възраст започнахме да й правим театър. Тя ни учеше.(...) Имаше много голямо знание, образование в областта на театъра. Тя ни въведе в този свят и ни научи да уважаваме това, което е, което се казва театър, което се казва изкуство. Да уважаваме това, което правим и да не се лигавим, да няма никакви глупости.

И всичко да Ви се разбира като говорите от сцената, не като днес нали?

Не мога да кажа. На мен точно не ми се разбираше много,  ама с големи усилия успях да постигна известни успехи. И сега никой не се оплаква, че не ми разбира нищо. Така че всичко е наред.

Обаче сега, прави ми впечатление, че новите актьори някак си не им се разбира. Говорят много бързичко и завалено.

Не мога да кажа на какво се дължи. Това е преди всичко въпрос на други фактори. На криворазбрана естественост, криворазбрани са и някои други неща. Те се преодоляват като ги хване един режисьор като хората и внимателно ги разположи, и всичко това идва на мястото си.  Само трябва да се работи.

Сега успя ли тази чалга в изкуството да превземе и актьорството?

(...) Така нареченият материален избор е фатален за днешните времена. Понеже ние сме малко по-дърти и прескочихме това нещо някак си.(..) Сега винаги ми е интересно да участвам в нещо, което е дълбоко, смислено и интересно.. Да му намерим цаката.(...)

Какво Ви зарежда, за да имате вдъхновение и желание за игра?

Зарежда ме животът. Желанието ми да живея. Това ме зарежда.

Това не намалява с годините?

Ами общо взето не. Много мразя да съм нещо болен ама ми се случва от време на време. Обаче това желание, това удоволствие, тази радост, колкото намеря, където я намеря от живота.. тя крепи яко духа и духът измисля съответно отговор на всичко това. И въображението работи, и аз си измислям разни работи, които я ги направя, я не. Но занимавам се, мозъкът ми работи.

Цялото интервю на Даниела Стойнова със Стефан Мавродиев чуйте в звуковия файл: