В много държави по света се глобява институцията, отказала информация. За съжаление, предвидените в българския закон глоби за конкретен служител или длъжностно лице, все още са прецеденти. Проблемът не е в ефективността на глобите, а в това, че те не се налагат. Това е както негатив, така и възможност, каза ръководителят на правния екип на Програма Достъп до информация Александър Кашъмов в интервю за предаването „Позиция” на Радио Варна.
Куп министерства, агенции и общини получиха номинации за антинаградите „Катинар” и „Вързан ключ” на Програма Достъп до информация. Защо се получи такава гора от номинации?
Тази година, на 28 септември, Денят на правото да знам навършва пълнолетие, става на 18 години. Той е признат от ЮНЕСКО, миналата година – и от ООН, и вече се празнува в целия свят. Даваме обшо шест награди; четири от тях са положителни – за журналист, гражданин, НПО и институция, и две – негативни. Едната е „Катинар” – за институция, която не изпълнява задълженията си по Закона за достъп до обществена информация, и другата – „Вързан ключ”, за смешен, абсурден случай на отказ, отговор. Тази година сред номинираните са Министерството на правоъдието, Агенцията за ядрено регулиране, общини, някои от които са групово номинирани, като Гоце Делчев, Етрополе, Калояново, Родопи, и индивидуално номинирани, като Столична община или Община Варна. Имаме номинации за Народното събрание, за СДВР – за отказ на информация относно прилагането на сила във връзка с протестите. От една страна, тази година е по-разбунена за обществото, гражданите, демокрацията, а може би институциите, въпреки че в България има вече 20 години работещ закон, не толкова че не са научили как да изпълняват задълженията си по него, а по-скоро нямат т. нар. култура на прозрачност, която в една демократична държава би трябвало да бъде налице. Тази година имаме казуси, в които едно, да речем, Министерство на правосъдието, оглавявано от ексминистъра, отказа повторно да предостави инфрмация за паметните бележки, водени по време на срещите, свързани с Механизма за партньорство и проверка, прилаган от Европейската комисия спрямо България и Румъния. След като съдът задължи МП да даде информация, тя беше отново отказана. Подобен беше случаят с Агенцията за ядрено регулиране, която, след като беше осъдена да предостави информация от съществено значение, за да разбере обществото какви дългоживущи радионуклеиди ще се съхраняват в националното хранилище за радиоактивни отпадъци, не предостави такъв достъп и продължава да не го предоставя. Тези случаи са лакмус за това, че в настоящия момент не може да говорим за върховенство на закона в България и за правова държава в нейния пълен обем. Това е криза не само на институциите, но и на обществото и на неговото ръководство, защото в демократичното общество правата на гражданите трябва да бъдат уважавани, а законът и съдебните решения трябва да бъдат съобразявани от другите институции. За МВР тази година имаме прецеденти – да се изпълнява много точно съдебно решение, и в резултат на това виждаме международния отзвук по случая с върнатите гюленисти. Това разкритие стана възможно, благодарение на ЗДОИ и на съда, който осъди МВР да даде документите. Съвсем друг е въпросът, защо се допускат такива политики, такова поведение в нарушение на закона? Но точно това е голямото оръжие, което представлява ЗДОИ – чрез него гражданите, журналистите, НПО разкриват афери, закононарушения и съответно, се търси сметка на управляващите за това, как използват властта?
В раздела Антинагради има „Вързан ключ” за най-абсурдно решение по ЗДОИ. Може ли да дадете пример?
Палитрата на номинациите е пъстра – Отношението на Държавната агенция за българите в чужбина към електронните заявления, Инспекторатът към ВСС, който се бори със зъби и нокти да покрие постановеното по случая ЦУМ-гейт, кметът на община Ивайловград, дежурният номиниран – МОСВ, и болниците, които отказаха да дадат информация на журналистката Венелина Попова за даренията на г-н Пеевски и неговата фирма. По моя информация, г-жа Попова получи отговори и копия от договори единствено от ВМА, която се ръководи от председателя на НОЩ.
Как се процедира в ситуация, в която институция отказва информация и след решение на съда?
Има палитра от ходове. Законодателството дава инструменти в ръцете на хората, трябва да знаем как да ги използваме. Едната възможност е от Административния съд, който е постановил решението, да бъде поискана глоба на тази институция. Друга възможност, когато са налице данни за съзнателно неизпълнение на съдебно решение, е сезиране на Прокуратурата. Третата възможност...във всяко министерство съществува Инспекторат, чиято работа е да се бори със закононарушенията. Винаги съществува подозрението, че гарван гарвану око не вади, не може една подчинена дирекция да накаже, образно казано, министъра, но това е законова процедура, която трябва да използваме, за да видим ефективна, или не е тя. Свидетели сме на криза в не една институция; една от тях е Народното събрание, което е сред номинираните. Част от работата на НС е парламентарният контрол и възможността да извика министър, който да отговаря за това, защо не се спазва определен закон. Ако НС беше наистина работеща институция, това щеше да бъде способ да се притисне изпълнителната власт да изпълнява закона.
За съжаление, когато се водят съдебни битки за такава информация, вината не е персонална и когато евентуално се стигне до глоба, тя не се плаща от лицето, отказало тази информация, а от институцията, чийто бюджет се попълва от държавния.
Любопитно е, че в много държави по света действително се глобява институцията. Според българския закон следва да бъде глобяван конкретният служител или длъжностно лице.
Стига ли се до това?
Стига се, имало е такива казуси и прецеденти – по времето на Тройната коалиция беше глобен министърът на вътрешните работи, но въпреки че глобата е персонална, тя може да се изпише под друга форма от бюджета на институцията, така че съответното длъжностно лице да получи тези пари и да ги внесе.
Получава се парадокс – гражданите плащат глобата на институцията, която отказва информация на същите тези граждани.
Така е, но ние би могло да се оплакваме от това, ако имахме множество случаи на глобени в институциите и виждаме, че този способ не работи. Случаят у нас обаче не е такъв – глобените са много малко, изобилстват докладите на държавната администрация, на Министерски съвет, според които броят на служителите, глобени за неизпълнение на закона, е нула, т.е. проблемът не е в ефективността на глобите, а в това, че те не се налагат. Това е както негатив, така и възможност, т.е има накъде да се върви. И в година като тази, в която имаме случаи на флагрантно неизпълнение на служебни задължения, има основания да се направят всички опити за задействане на системата и да видим дали, в крайна сметка, служителите ще се радват на параван?
Подробностите чуйте в интервюто на Жоро Бекяров с Александър Кашъмов:
Димитър Маринов, първият български актьор, качил се на сцената на Оскар-ите, се срещна с варненска публика, за да представи двете си книги – „Към сцената“ и „Към екрана“, издадени от „Аз-буки“ в края на 2024 г. Пред своите почитатели и любителите на литературата и киното, актьорът разказа за своя необикновен житейски и професионален път и какво се крие..
Голямото предизвикателство в ерата на AI (изкуствения интелект) е как да развиваме естествения интелект. Toва коментира за Радио Варна ректорът на Икономическия университет (ИУ) във Варна проф. Евгени Станимиров. Няма да се изморя да повтарям, което правя вече 3-4 години, може би и малко повече, че когато висок естествен интелект ползва висок..
Интервю с Chris Caffery (SAVATAGE, TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA) SAVATAGE са от онези групи, които през 80-те и 90-те години на миналия век дефинираха звука на американския прогресив метъл. 24 години след последния си албум „Poets and Madmen“ SAVATAGE се завръщат към активна дейност. Групата тръгва на турне, за съжаление без Jon Oliva, който има..
Индия не е туристическа дестинация и никой не си тръгва от там завинаги. Това е трансформиращо място. Всеки път се завръщаш променен и научил нещо различно. Човек се влюбва в Индия, ако я усети. Това сподели в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" варненката Диляна Димитрова, която доста пъти е пътувала до тази огромна страна. Диляна..
От гледна точка на доверието, в последните години има промяна в отношението на хората, които даряват в положителна посока. Това коментира за Радио Варна Теодора Бакърджиева, изпълнителен директор на Български дарителски форум, които оперират системата DMS. Дарителите - предимно индивидуалните, отделните хора, които избират да дaряват в..
Когато има развит масов спорт, тогава има и олимпийски медали, това каза за Радио Варна бивша професионална тенисистка, участвала на три олимпиади (в Барселона , Атланта и Атина ). Маратоните са страхотни събития. Аз съвсем случайно попадам днес на този във Варна. Била съм на маратони в европейски столици, където това събитие е..
Ивайло Христов от 12 клас на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ е един от тримата национални лауреати на олимпиадата по Български език и литература (БЕЛ) за тази учебна година с максималния бал от 100 точки. Всъщност, един от тримата ученици с подобен бал. Но, освен това е национален лауреат от олимпиадата по Философия. Също за тази..