Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да "прекрачиш" Луда Камчия

| обновено на 16.10.20 в 11:19
33
Самотни лодки се белеят на дъното на най-големия язовир в Източна България.

Всяка сутрин - в дъжд, пек, вятър, мъгла или сняг, Пламен Попов се отправя по пътеката, която води до р. Луда Камчия под моста в родното си село Бероново, за да замерва нивото на реката, която де факто захранва с питейна вода областите Варна и Бургас. Прави това от повече от 15 години, откакто е наблюдател към Националния институт по хидрология и метеорология - клон Варна (НИМХ).

В съботния ден - на 10 октомври по обед, нивото показва 98 см.

Пламен Попов показва един от реперите на камък в Луда Камчия.

Два дни по-рано, равнището беше 72 см., беше колкото ручейче и можех спокойно да я прецапам без да се намокря, казва Попов, докато указва реперите със скалата, по която мери. Два от тях са забити в реката, защото освен надземната ѝ част, която е видима, реката има и подземна част. Реперите на практика са забити до дъното ѝ, допълва Попов.

Бероново е спирка по пътя на изчезващата Луда Камчия, която пълни питейния едноименен язовир "Камчия" и напоителния "Цонево".
Камъните в реката се белеят на слънцето не само там. Идентична е ситуацията по цялото течение на реката, чийто извор - заустен в чешма, тече на тънка струйка oт северното подножие на връх Вратник в Сливенския балкан. Изворът е в непосредствена близост до пешеходния маршрут Ком-Емине, който годишно преминават няколко стотици българи, а и не само.
Основният приток на Луда Камчия, който преминава през с. Нейково, който иначе се влива в нея при с. Градец в Сливенско.
След това реката се спуска към Раково и Ичера. В Градец в Луда Камчия се вливат няколко по-малки реки, част от които даже са по-пълноводни, по принцип. Една от тях, която пресича близкото с. Нейково е почти изцяло пресъхнала, подсказвайки какво очаква и останалите притоци - там, където все още ги има, а вероятно и част от самата Луда Камчия.

По моста в Бероново някога преминавало и част от трасето на рали "Златни пясъци", разказва Пламен Попов. А самата Луда Камчия почти всяка зима се оказвала зaледена.
Правили сме си дупки в леда на метър дълбочина, за да ловим риба. Всяка пролет, когато започваше топенето на снега и се пропукваше леда, цялото село излизаше, за да наблюдава. С часове, а понякога и с дни чупенето на леда звучало като по-малки и по-големи бомби.
Колкото до ледените плочи и късове в Луда Камчия, него бероновци наслагвали с плява и слама в специално пригодени мази, за да имат лед, в който лятно време да си изстудяват питиетата...
Звучи като научна фантастика, но доказателство за думите са десетките снимки на Пламен Попов и съселяните му.
На метри от моста в Бероново, на който могат да се видят речните репери за нивото на Луда Камчия, допреди 15 години имало въжен мост. Той свързвал двата бряга на реката и водел до малка база на БАН. Последната голяма приливна вълна, която стигала почти 10 метра го отнесла. Няколко дни след спадането на речното ниво, Пламен Попов открил останките от моста на височина 7-8 метра по дърветата.
Два метра! Толкова би следвало да е нивото на Луда Камчия, за да има относително достатъчно количество вода в яз. Камчия, а след това и в яз. Цонево.
Пълноводността на Луда Камчия вече е само спомен. Трябва да вали с месеци, за да се напълнят язовирите, а водата на репера да достига между метър и половина и два, пояснява Попов. И допълва, че това лято, освен попресъхналата Луда Камчия, на сухо се оказали и чешмите в Бероново - сякаш в потвърждение на поговорката "Вода газят, жадни ходят".

Няма дъждове, няма и сняг!
Като изключим еднодневния дъжд от средата на миналата седмица, който доведе до покачването на водата до 98 см., не е валяло от четири месеца, разказва Пламен Попов.
Освен ледовете по Луда Камчия, че дори и водата ѝ, в спомен се превръщат и горите. Камионите, натоварени с изсечени трупи минават през Бероново денонощно, а пътят през селата, които следват край реката, е осеян с камари чинно нарязан и приготвен за превоз дървен материал.
"И денем, и нощем! Мъчно ми е...", разказва с насълзени очи Попов.

Плашещо е, заключава и Николай Колев от дългополското с. Аспарухово, което всички ние познаваме много повече под името Ченге (ударението е на първото е), на брега на яз. "Цонево". Само за година и половина - две, по-голямата част от язовира вече е изчезналa, а Луда Камчия, която се влива в него на около километър от селото - до природния феномен Чудните скали, понастоящем можеш да я прекрачиш.
Буквално!

За местните обяснението е, че реката се изпуска на санитарния минимум от питейния язовир "Камчия", за да го пълни. Той, оказва се е в далеч по-рискова зона. Водата и там обаче спада с всеки изминал ден!
Самотни лодки се белеят на дъното на най-големият язовир в Източна България -

Към 13 октомври 2020 г., според официалните справки на МОСВ (може да следите нивото на "Камчия", както и на останалите язовири в страната тук), е с наличен полезен обем от 41.9 млн. куб. м. вода от общо 233,5 млн. куб.м. Пак според МОСВ, месечно за питейни нужди водата за област Варна е ограничена до 2.5 млн. куб.м., а за област Бургас - на 3.5 млн. куб.м. вода.

Съгласно предоставената справка от ВиК-Бургас за състоянието на яз. „Камчия“, постъпилият приток в язовира на 13 октомври е 0,012 куб.м./сек.. Притокът е значително по-малък от размера на дневния разход, който е 2,164 куб.м./сек. Само за ден - от 12 до 13 октомври, от яз. "Камчия" са се разходвали 246 хил.куб.м., съобщават от МОСВ.

Иначе казано, от яз. "Камчия" излиза 180 пъти повече вода, отколкото влиза, т.е. малко повече от 0,5% е количеството на водата, която се влива в язовира, спрямо изтичащата се в посока яз. "Цонево" вода.

Ръкавът на яз. "Цонево", който формално в официалните документи все още се води с някогашното си име "Георги Трайков", в района на с. Аспарухово все повече заприличва на по-широка река - от онези, познати не толкова отдавна.

"Слез да видиш! Няма го! Изчезва...", така описват ситуацията и част от постоянните жители на селото, които помнят далеч по-добри времена.

Според официалните справки на МОСВ към 13 октомври, полезният наличен обем на яз. "Цонево" е 92.8 млн. куб.м. от 330 млн. куб.м. вода, средният дневен приток е 0.019 куб.м./сек., а дневният отток - 1.987 куб.м./сек. 
Казано с други думи, в "Цонево" всеки ден се вливат около 100 пъти по-малко вода, отколкото се оттичат в посока Гроздьово и Величково, където се сливат Луда и Голяма Камчия (приблизително около 1% от оттока), за да поемат по пътя си към морето под името Камчия.
Колко е водата в най-долното течение на реката, в непосредствена близост до устието ѝ, може да прочетете тук
И още малки плавателни съдове на дъното на язовира.

Чудните скали - любимо място на катерачи и фотографи, които ходят специално, за да "засекат" залязващите слънчеви лъчи, когато ги обагрят в златисто, са на сухо вече месеци.
Няма вода, няма рибари, няма птици!
Тъжната картина на липсващата вода се допълва и от почти апокалиптичните гледки на оголените основи на първия от трите моста в най-западния ръкав на яз. "Цонево". Пресъхнал до дъно, той "извади" на светло и отдавна потопения стар мост над Луда Камчия. Онзи, които родените след 1974 г. досега можеха да видят само на черно-бели снимки.  
Залез над мостовете над пресъхващият яз. Цонево.
Белеещите се основи на пътната естакада също напомнят за времето на пълния "Цонево". Там, където допреди година и половина имаше вода, днес на дъното на язовира, който все повече започва да се свива, могат да се видят камъните от основите на къщите на старите ченгени, изселени преди 50 години при построяването му.
Преживяло повече от хилядолетие - според археологическите данни Аспарухово/Ченге съществува от VIII-IX в., селото не успя да преживее устрема на социалистическото строителство.
Оказва се, почти напразно.
Скоро по дъното ще бъде достъпно и мястото на църквата - постоена през 1857 г., с огромна каменна икона над входа и кръст, заобиколен от змейове, черепи и кости, която ченгени преместили камък по камък на висока урва над язовира, за да не бъде залята от водите, изграждайки около нея ново село.

Измежду напуканата от пресъхването пръст, на калта и тинята, които се увеличават с по-няколко сантиметра всеки ден, е обрасла сочна трева, храсталаци с човешки бой, че дори и камъш. На моменти кравите, които пасат, са повече от хората, които се "дивят" на пресъхващия "до дъно" язовир.

Добре изорани пътища указват докъде стигат колите, а малки лодки, които някога са плавали във водите на язовира, стоят на десетки метри от настоящите му граници. Изоставени от собствениците си. Ръждясващи, напомнящи за времето, когато водата в Луда Камчия и в язовирите "Камчия" и "Цонево" не беше само спомен.


Още по темата може да видите тук, тук и тук.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Млад детски учител: Търпението е най-важно

Професията на детски учител е феминизирана, но това не означава, че мъжете не могат да се справят. Те имат важна роля в развитието на детето. Това каза Билян Венков, учител с ДГ "Дружба" във Варна. Завършва предучилищна и начална педагогика в София. В столицата започва професионалния си път в детска градина, която използва в обучителния процес семейния..

публикувано на 13.08.25 в 14:47

Терариум под открито небе: Пътуващата изложба на Стелян Ябълкаров във Варна

Морската градина на Варна отново е домакин на една от най-необичайните и образователни изложби в града – пътуващата експозиция на влечуги и екзотични животни, представена от Стелян Ябълкаров.  Разположена в двора на Природонаучния музей, изложбата ще остане до 7 септември и предлага възможност на посетителите – деца и възрастни – да се запознаят с..

публикувано на 13.08.25 в 13:53

Урок по безопасно движение по пътищата в ОДЗ "Дружба"- Варна (ВИДЕО)

В ОДЗ 14 "Дружба"-Варна имаше урок по безопасно движение по пътищата. Специален гост беше световно признатият инженер Карстен Айдман, който работи за BMW, а също така е участвал и в разработка на Ferrari Кабрио Модена. Добре познат в автомобилната индустрия. Той запозна децата с основните ситуации на пътя и с разпознаването на пътните знаци, а..

публикувано на 13.08.25 в 11:25

Интериорен дизайн: нужда или каприз?

Красиво декорираният интериор у дома , в офиса, във вилата, в мола не само функционира добре, но също така създава, представя и отразява вътрешния свят на пространството.  Трите най-важни съставки на успешния проект са – функционалност, настроение и дух – наличието и на трите елемента е безспорна гаранция за професионалния..

публикувано на 13.08.25 в 09:44

Международният ден на леворъките: Пpазнуваме уникалността

Днес, 13 август, отбелязваме Международния ден на левичарите – хоpата, които виждат и правят нещата от друг ъгъл. Само около 10% от населението на света има доминантна лява pъка, а изследвания показват, че това е свързано с особености в мозъчната организация. При повечето левичари доминиpа дясното мозъчно полукълбо, което често се свързва с творческо..

публикувано на 13.08.25 в 08:13

Освежаване на дома: С ясни идеи и вкус

Ако искате да внесете промяна в дома си, но не знаете откъде да започнете, не е нужно да предприемате мащабни ремонти, за да създадете уютна, стилна и функционална среда. Според интериорния дизайнер, с повече от 15 години опит - Диана Георгиева, не е нужно да предприемате мащабни ремонти, за да създадете уютна, стилна и функционална среда. Тя сподели..

публикувано на 12.08.25 в 16:38

Да пипна, да видя: Навлязлата източноазиатска култура във Варна

Източноазиатската култура все повече привлича младата алтернативна публика. От години във Варна се оpганизират събития, които представят различни аспекти на културата. Селин Стефанова е организатор на точно такива мероприятия, където се пpедлагат разнообразни дейности и щандове, вдъхновени от Корея, Япония, Китай и др.  Стефанова обясни, че..

публикувано на 12.08.25 в 16:28