31
Звукът от затварянето на подемната платформа прозвучава като изстрел.
Протяжният звук и лекото поклащане са сигнал, че тръгва нагоре, към високото. До онези 38 м., на които се извисява камбанарията на втората най-голяма църква в България, тази във Варна.
За вече третият месец, откакто текат ремонтните работи на храма "Св. Успение Богородично" курсовете на асансьора са няколкостотин. До края на ремонта ще минат няколко хиляди.
Основната работа е по покрива и подпокривното пространство. Ремонтът ще продължи около година, но всъщност е Божа работа, пояснява ръководителят на проекта Анатоли Серафимов.
Причината? При всяко последващо разкриване по покрива и кубетата на храма се разкриват все нови и нови поражения - изгнила ламперия, греди към нея...
Както и ламарина, допълва главният "тенекеджия" Александър Николов, докато показва почернелите, пречупени и дори трошащи се парчета от вече свалена ламарина от куполите.
Дали това обаче е късче от първата ламарина, с която кубетата са покривани, и която е внесена от Англия, никой не може да каже. Това, което се знае със сигурност е, че на централното кубе на храма никога досега не е правен ремонт. Както и, че до 1941 г. то е било най-високата точка на Варна, защото камбанарията е изградена едва през 1941-42 г.
Работата по куполите обаче не е просто тенекеджийска работа и липса на акрофобия. Нужни са сериозна пространствена и геометрична грамотност и усет към детайлите. Когато погледнете нагоре, да можете да си представите какво трябва да се направи, пояснява Серафимов, докато платформата е на кота 17.80 - почти на половината път до края "на високото" и на равнището на малките "декоративни" куполи.
За Анатоли Серафимов и Александър Николов, както и за колегите им от фирмата, която ще възвърне красотата на катедралата, това далеч не е първия ремонт на покрив на църковна обител в България.
През ръцете им, във всеки смисъл на думите, са минали ремонтът на покрива на катедралата във Видин, на ротондата "Св. Георги" в София, на Ступешкия манастир във Враца, на Лопушанския манастир...
Колкото до средствата, с които се извършват ремонтните дейности, парите за тях са общо 2,6 млн. лв., събрани в дарителски кампнии. 350 хил. лв. бяха отпуснати от община Варна, а 200 хил. лв. са от държавния бюджет. Въпреки скелетата, храмът остава отворен за посещения.
И малко история.
Честта да положи основния камък на варненската катедрала на 22 август 1880 г. имал княз Александър І Батенберг. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета били помилвани всички затворници от затвора във Варна, на които им оставали три месеца до изтичането на присъдата. Избраното име - "Успение на Пресвета Богородица", било в памет на руската императрица Мария Александровна. Тя била леля на княза.
С нейната личност е свързан и още един значим факт от историята на Варна - денят на освобождението на града през 1878 г. Споразумението за предаването на Варна и крепостта на руските части от османската власт трябвало да бъде подписано на 25 юли, когато Мария Александровна имала рожден ден. Така руските войски влезли във Варна два дни по-късно - на 27 юли 1878 г., а Варна станала последният освободен град - по същото време, когато в Берлин се подписвал окончателният договор за края на Руско-Турската война от 1877/78 г.
Строителството на катедралата било финансирано с дарения и лотарията, за която споменава отец Димитър - общо 150 хил. билета с номинал 2 лв.
Дяланите камъни в основата на храма са взети от събарянето на варненската крепост. За фасадата били ползвани камъни от районите на селата Куманово и Любен Каравелово. Вътрешните колони в катедралата са изработени от твърд камък добит от местността Ташлъ тепе - около днешната телевизионна кула, а за външните колони под прозорците е използван русенски камък. Кубетата били облицовани с медна ламарина. Камбанарията в днешния си вид е построена между 1941 и 1943 г.
Градежът, който струвал общо 324 542,88 лв., приключил в началото на октомври 1885 г. Майсторът, който я изгражда - макар и да не е по негов проект, е Генчо Кънев. Първоначалната идея била църквата да е петкуполен храм - познат като Атонски тип, но в крайна сметка била изградена еднокуполна църква, а четирите странични купола били превърнати в декоративни ("слепи").
С тридневен фестивал на открито морската столица ще отбележи 580-ата годишнина от Битката при Варна , водена от полския крал Владислав III Варненчик. Събитието е съвместна инициатива на Република Полша и Община Варна и ще се проведе в дните между 4 и 6 октомври на територия на парк-музея „Владислав Варненчик“. Това стана ясно днес на поредна среща..
Варна посреща 24 май с най-красивата ветроходна регата в Черно море, съобщават организаторите. Морската столица ще посрещне „Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост” със зрелищно ветроходно събитие. Десетки яхти ще излязат в акватрорията на варненския залив пред Морската градина за първата състезателна гонка на Varna Channel..
Центърът на Варна е украсен с пана с известни български стихотворения по случай предстоящия празник на българската просвета и славянската писменост, 24 май. Произведенията, красящи морската столица, са на знаменити български автори като Елин Пелин, Любен Каравелов и Ран Босилек. Тази година 121 групи с представители на детски..
Село Константиново е разположено на около 15 км от центъра на Варна и на 8 км източно от Белослав. Старото му име е Дерекьой, което буквално означава „село в дере“. Името „Константиново“ му е дадено около 1898 г., когато след опажаряването му от турците се населва отново. Кръстено е на първия заселник дядо Костанда, гагаузин. Но, Костанда си..
В манастира край Варна, посветен на Св. равноапостоли Константин и Елена, вече започна празничната света литургия. Много хора дойдоха, за да измолят здраве и благословение за себе си и семействата си. В 12 започва тържеството в едноименния курорт с изпълненията на представителния духов оркестър на..
На 21 май Район "Владислав Варненчик" отбелязва своя празник. Bсяка година в дните от 21 до 24 май там се провеждат "Празници Владиславово". "Празници Владиславово" започват днес с празничен водосвет в параклиса "Св. св. Константин и Елена" в местността "Ментеше". Честването продължава с концертна програма на откритата сцена, където се..
Скалната църква се намира в западния дял на резервата Яйлата. Помещава се в пещера с три отделения, последното, от които с отдушник. По стените им са изсечени многобройни кръстове и прабългарски рунически знаци. До иконата на Светите Константин и Елена, може да се види и най-известния български символ - рунически знак "IYI". Използвана е като църква..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Ще превали и прегърми
Променлива облачност; възможно е да превали
