Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По-близо до Бога

| обновено на 05.11.20 в 15:49
31
За да се доближиш до Бога, е нужно да се извисиш - понякога, чисто буквално!
Снимка: Румен Сарандев

Звукът от затварянето на подемната платформа прозвучава като изстрел.

Протяжният звук и лекото поклащане са сигнал, че тръгва нагоре, към високото. До онези 38 м., на които се извисява камбанарията на втората най-голяма църква в България, тази във Варна.

За вече третият месец, откакто текат ремонтните работи на храма "Св. Успение Богородично" курсовете на асансьора са няколкостотин. До края на ремонта ще минат няколко хиляди.

Близо година храмът на Варна ще е опакован в скелета.

Основната работа е по покрива и подпокривното пространство. Ремонтът ще продължи около година, но всъщност е Божа работа, пояснява ръководителят на проекта Анатоли Серафимов.

Причината? При всяко последващо разкриване по покрива и кубетата на храма се разкриват все нови и нови поражения - изгнила ламперия, греди към нея...

Както и ламарина, допълва главният "тенекеджия" Александър Николов, докато показва почернелите, пречупени и дори трошащи се парчета от вече свалена ламарина от куполите.

Дали това обаче е късче от първата ламарина, с която кубетата са покривани, и която е внесена от Англия, никой не може да каже. Това, което се знае със сигурност е, че на централното кубе на храма никога досега не е правен ремонт. Както и, че до 1941 г. то е било най-високата точка на Варна, защото камбанарията е изградена едва през 1941-42 г.

Така изглежда към днешна дата корозиралата с времето и разпадаща се ламарина от кубетата.

Работата по куполите обаче не е просто тенекеджийска работа и липса на акрофобия. Нужни са сериозна пространствена и геометрична грамотност и усет към детайлите. Когато погледнете нагоре, да можете да си представите какво трябва да се направи, пояснява Серафимов, докато платформата е на кота 17.80 - почти на половината път до края "на високото" и на равнището на малките "декоративни" куполи.

Поглед нагоре, към едно от малките кубета на храма.

За Анатоли Серафимов и Александър Николов, както и за колегите им от фирмата, която ще възвърне красотата на катедралата, това далеч не е първия ремонт на покрив на църковна обител в България.

През ръцете им, във всеки смисъл на думите, са минали ремонтът на покрива на катедралата във Видин, на ротондата "Св. Георги" в София, на Ступешкия манастир във Враца, на Лопушанския манастир...

Когато "отворили" купола на камбанарията във Варна, всичко отдолу било изгнило. До построяването на Партийния дом (понастоящем сградата на общината) през 70-е години на миналия век, именно това е мястото, предлагащо най-високата и панорамна гледка във Варна.

Кръстът пази и следи от гларусите.
По ирония на съдбата, и на двете места достъпът бил само "за избрани".

Освен прогнилата дървесина и корозиралата метална част, фактор с много неизвестни за ремонта е и времето. Онова великолепно варненско есенно-зимно време, с много влага и силен вятър.
На 38 м. височина всяко парче от медната ламарина се прикрепва и заковава на ръка, пояснява Анатоли Серафимов. Разстоянието между кубето и платформата, върху която работят и стъпват работниците е между 30 см и повече от метър.
На скелетата на куполите може да се работи до скорост на вятъра до 70-80 км./час, казва Серафимов и допълва, че за тях това е "слаб вятър".
И тъй като белите платнища, в които за момента е опакована камбанарията, а след това ще бъдат обвити и останалите пет кубета, не могат да изолират напълно, фученето на варненския вятър в последните седмици е техен постоянен спътник.
Той не само се чува, но понякога и доста осезаемо се усеща.
Влошаването на времето може да се превърне в проблем, когато по купола на камбанарията ще трябва да се слага позлата. Златните листове са капризни, работата е много пипкава и прецизна, а температурата, при която се лепят трябва да е постоянна - между 15 и 18 градуса.
Затова в опакованата част на камбанарията ще бъдат монтирани и два климатика, които да я поддържат.

Към днешна дата там всеки ден работят между 6 и 8 души - дърводелци, тенекеджии, каменари, но скоро броят им ще стигне до около двайсетина. Разпределени на три тесни "етажа" на скелето, всеки един от тях изкарва "близо до Бог" по осем часа на ден.
Всеки един милиметър от работата по куполите на храма и на кръстовете се извършва на ръка.
В най-близката до Бога част е кръстът на камбанарията. В близък план - закрепената ръчно изолация върху него.
Понякога - за работата по огъването и коването на ламарината - т.нар. двоен ламаринен фалц, работниците са буквално извисени във въздуха. Затова освен липсата на страх от високо, задължително изискване е и чувството за хумор.
Свиква се, усмихва се Александър Николов. И допълва, че за 20 години работа като тенекеджия през ръцете му са минали тонове и тонове ламарина - измерена, изрязана, огъната, закована...

Един пласт, втори, трети, четвърти... брои Александър Николов.
И показва следите от гларусите по кръстовете и окислената медна ламарина на куполите под боята, положена преди 15-тина години при последното козметично стягане и боядисване на кубетата.

Скелета, кръстове и кубета.
Корозиралите ламарини са навсякъде. Тaка е, защото при предишните дейности са полагани медна ламарина, поцинкована ламарина и пр., а те двете в съприкосновение буквално се самоизяждат, уточнява Анатоли Серафимов.

Корозирала част от кубето. Видима е част от окислената от времето медна ламарина от предишен ремонт.
Покрай работата си по покривите и дървените конструкции за 20 години, освен от строителство и инженерство, той сериозно вече разбира от химия, хидрометеорология, история, а познанията му за катедралата във Варна могат да изумят и немалко варненци.

Освен на открито - на 38 м. височина, част от работата се извършва и на закрито - в подпокривното пространство на храма. Там сме си направили малка работилница. В нея се измерва и реже медната ламарина за куполите, но не само, допълва Анатоли Серафимов.

Чертожната маса.
Там може да се види и част от оригиналния градеж - от 1880 г., както и още доста любопитни неща.

Това, което виждате тук е част от оригиналния градеж от 1880-1885 г., казва Анатоли Серафимов.

Голямото предизвикателство е липсата на запазени скици, чертежи или каквото и да била друга документация за строежа или последващите малки ремонти, пояснява отец Димитър Стоев от настоятелството на катедралата.
Напредъкът в работата се обсъжда със строителите всяка седмица.
Отец Димитър.
"Крайно време е да се извърши такъв капитален ремонт. Това е визитката на Варна. От цял свят влизат хора в него. Срещам се с много хора в него - българи, чужденци, представители на различно ниво на властта от цял свят. И всеки път чувам едно и също нещо - "Много красив храм! Невероятно стенописи!", посочва още отец Димитър.
Затова, ако останат пари, ще бъдат реставрирани онези от тях, който в момента са компрометирани от течовете. Набирането на дарения няма да спира. Не е изключено строителите и да измият сградата на катедралата отвън, но само ако има достатъчно средства.

Сметката, по която се набират даренията.

Колкото до средствата, с които се извършват ремонтните дейности, парите за тях са общо 2,6 млн. лв., събрани в дарителски кампнии. 350 хил. лв. бяха отпуснати от община Варна, а 200 хил. лв. са от държавния бюджет. Въпреки скелетата, храмът остава отворен за посещения.

И малко история.

Честта да положи основния камък на варненската катедрала на 22 август 1880 г. имал княз Александър І Батенберг. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета били помилвани всички затворници от затвора във Варна, на които им оставали три месеца до изтичането на присъдата. Избраното име - "Успение на Пресвета Богородица", било в памет на руската императрица Мария Александровна. Тя била леля на княза.

С нейната личност е свързан и още един значим факт от историята на Варна - денят на освобождението на града през 1878 г. Споразумението за предаването на Варна и крепостта на руските части от османската власт трябвало да бъде подписано на 25 юли, когато Мария Александровна имала рожден ден. Така руските войски влезли във Варна два дни по-късно - на 27 юли 1878 г., а Варна станала последният освободен град - по същото време, когато в Берлин се подписвал окончателният договор за края на Руско-Турската война от 1877/78 г.

Строителството на катедралата било финансирано с дарения и лотарията, за която споменава отец Димитър - общо 150 хил. билета с номинал 2 лв.

Дяланите камъни в основата на храма са взети от събарянето на варненската крепост. За фасадата били ползвани камъни от районите на селата Куманово и Любен Каравелово. Вътрешните колони в катедралата са изработени от твърд камък добит от местността Ташлъ тепе - около днешната телевизионна кула, а за външните колони под прозорците е използван русенски камък. Кубетата били облицовани с медна ламарина. Камбанарията в днешния си вид е построена между 1941 и 1943 г.

Градежът, който струвал общо 324 542,88 лв., приключил в началото на октомври 1885 г. Майсторът, който я изгражда - макар и да не е по негов проект, е Генчо Кънев. Първоначалната идея била църквата да е петкуполен храм - познат като Атонски тип, но в крайна сметка била изградена еднокуполна църква, а четирите странични купола били превърнати в декоративни ("слепи").

Първата служба в катедралния храм била извършена на 30 август 1886 г.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как да се предпазим от непланувани събития?

Неплануваните събития може да нарушат нашето ежедневие и да предизвикат стрес и финансови затруднения. Важно е да бъдем подготвени и да разполагаме със стратегии за защита, за да си осигурим спокойствие и стабилност. Предимствата на застраховката като основен инструмент за сигурност Застраховката е един от..

публикувано на 18.12.24 в 08:00

Учени откриха нов дълбоководен хищник и го кръстиха "тъмнина"

Океанските траншеи на Земята все още са забулени в мистерия, и за това има основателна причина. Намиращи се на дълбочина до 11 км под повърхността, техните тъмни, студени води са под страшното налягане - до 1088 атмосфери. Въпреки суровите условия там някак си виреят странни същества. И след десетилетия на борба за тяхното изучаване, учените..

публикувано на 18.12.24 в 07:03

Благотворителен коледен базар във Варна (програма)

Поп, рок и джаз, реге, диско хитове и богат репертоар от любими коледни песни – всеки ден до 29 декември (неделя) музикалната програма на коледния базар до Общината ще радва посетителите с разнообразни изпълнения на музиканти от различни формации и възрасти. Събраните средства ще бъдат за изграждането на зала за арт и трудотерапия за Комплекса за..

публикувано на 17.12.24 в 15:36

Благотворителен базар и представяне на книгата "Приятелите на Рали" в Музея за нова история на Варна

Музеят за нова история на Варна и Центърът за специална образователна подкрепа – Варна се присъединяват към каузата "Приятелите на Рали"  на 19 декември, четвъртък, в сградата на Музея за нова история на Варна с благотворителен базар, интересни творчески занимания и представяне на книга. От 10 до 17 часа Центърът за специална образователна..

публикувано на 17.12.24 в 15:12

Православната църква почита свети пророк Данаил

Православната ни църква почита свети пророк Данаил (Даниил) - един от четиримата големи библейски пророци от Стария Завет. Името Данаил идва от иврит и в превод означава "Бог е моят съдия". Старозаветният пророк се е прочул със своята дарба да тълкува правилно сънища. Християните почитат Данаил, защото от неговите пророчества прозират бъдни думи за..

публикувано на 17.12.24 в 08:40

Шопската салата е в топ 5 на най-добрите салати в света

Българската шопска салата е на 4-то място в класацията на най-добрите салати в света за 2024 година в класацията на престижното световно онлайн издание TasteAtlas. Един от символите на българската кухня получава оценка от 4.4 точки от възможни 5. В публикацията се отбелязва, че шопската салата е традиционно българско ястие, което може да се намери..

публикувано на 17.12.24 в 07:10

Да помогнем на Дима да оздравее

Често в дните преди най-свидния християнски празник – Рождество Христово, ставаме свидетели на показна благотворителност. За съжаление, случаят от днес е демонстрация на нещо още по-тъжно – показно бездушие. „По обяд една майка-украинска се молеше на минувачите за средства, за да лекува детето си. От време на време някой бъркаше в джоба си и и..

публикувано на 16.12.24 в 17:05