Високите сгради във Варна пораждат високи страсти. И не защото до сега не е имало такива в морската столица. Страстите дори не касаят въпроси свързани както със сигурността, така и с безопасността. По скоро споровете са в посока естетика и функционалност. Периодично в общественото пространство възниква напрежение, предимно за начина по който варненци научават за поредния проект касаещ централната зона на града. Имаше протести срещу издигането на висока сграда в района на паркинга на х-л „Одесос”. На нож беше посрещната и идеята за висока сграда срещу х-л „Черно море”, предвидена за застрояване на парцела на бившия шахматен клуб. Последния за сега казус касаещ високото строителство във Варна е проект, който обещава сграда с височина 140 метра в района на МБАЛ „Света Анна”. Поне такива са параметрите обявени в сайта за световна архитектура e-architect.com.
https://www.e-architect.com/bulgaria/astral-tower-building-varna
За предаването "Позиция", потърсихме мнението на варненския архитект Христо Топчиев, който зададе следните въпроси, относно високото строителство, без предварителна концепция.
Арх. Христо Топчиев: Първо- има ли транспорт на довеждаща инфраструктура за хилядите автомобили ползващи такъв голям обект? И според мен отговорът е „не”. Нека си припомним какви са задръстванията на това кръстовище в 17 ч и то към този момент. Представете си го след такъв обект.
Второ. Задавам въпроса, има ли социална и техническа инфраструктура на място подобни да поемат всички нови обитатели без значение дали функцията е жилищна или обществена, дали това са офиси? Според меня няма изградена такава инфраструктура.
Трето и най- важно. Това ли е най- ключовото пространство във Варна, че то да бъде подчертано с такъв сериозен пространствен репер? Да погледнем другите добри градове и то не само в Европа. Навсякъде има правила и такива сгради се правят в най- значимите зони и те рядко стоят сами. Отношението между високите и по ниските ограждащи сгради рядко надвишава три към едно. Погледнете къде е Torre Agbar в Барселона. Най- високата сграда в каталунската столица е всъщност с два етажа по ниска от това което се предлага във Варна. Тя се намира на най- големия пътен възел в град Барселона, където се срещат трите най- значими булеварда. И забележете, макар, че тя е най- високата сграда, тя е в ансамбъл с постепенно понижаващи към съседните квартали сгради.
Погледнете Лондон. Там има зона с десетина високи сгради, макар и контрастиращи на останалия град, също постепенно успокояват силуета. И макар да са високи, съотношението между ниски и високи сгради отново е с преходи не по големи от три към едно. Погледнете Париж. Консенсусът между обществото и гилдията на архитектите там, е че такива сгради трябва да са в специален квартал. Те са си го построили преди години, казва се Дефанс (La Défense) и там също има преходи между ниските и високите сгради.
Във Варна говорим за сграда, която пространствено е разположена на едно второстепенно кръстовище, не чак толкова голямо и значимо. Тя надхвърля като съотношение съседните сгради девет към едно. Стои дори пространствено сбъркано. Лично на мен ми прилича на пръчка в нищото. Без значение каква архитектура ще има сградата, не искам да коментирам естетичните достойнства на сградата, арх. Станиславов има хубав почерк и приветствам част от сградите за които работи, нямам архитектурна критика, но нейното позициониране и мащаб, ще бъдат проблем за града. За това, моето мнение е, че трябва да се направи една обществена и професионална дискусия. Тя може да бъде проведена от главния архитект на общината или от кмета на града. За тези сгради, преди да започнем да ги допускаме с такива щедри габарити и на такива места. Моето лично мнение, че мястото на такива сгради е примерно долу в островната зона, където биха могли да оформят силуета на града. Там биха могли да се оформят инфраструктурата, пространствата, необходимите довеждащи транспортни коридори, връзки с града и т.н. Такива сгради биха могли да се явят като пунктови, на важните кръстовище в града. При това 25-30 етажни. 140 метра сграда е огромна сграда. И ще подчертава едно пространство което не е значимо и това ще е грешка.
Но какво правим в ситуация която е реална и много често е извинение за всяка администрация. ЗУТ-а и ОУП-а позволяват такива сгради да бъдат издигнати. Ако общината издаде забрана за такъв строеж, инвеститора завежда дело и съдът на база действащата нормативна база дава зелена светлина. Какво правим при положение, че законът и нормативната база позволяват такива сгради?
Според мен бедата е в това, че във всеки един по голям имот в града, където бензиностанцията не носи достатъчно приходи, може да цъфне един подобен небостъргач. Без значение каква е концепцията. Разбирам и администрацията, тя в някаква степен е със сравнително вързани ръце. Поради тази причина, моят призив е, нека най- накрая ние, професионалната гилдия и обществото, да стигнем до някакъв консенсус през дискусия за това развитие на града, за предела на височините на сградите в града. И това да бъде формулирано в някакъв законодателен инструмент който да се прилага, без значение кой е кмета, възложителя на проекта, кой е архитекта. За да има правила които са ясни за всички. Това че някъде има ПУП не е достатъчно условие за правилността на едно решение и мисля, че всеки колега архитект това го знае. Подробния устройствен план е просто една нормативна врата. Трябва да се измисли механизъм и според мен това е работа на гилдията и на администрацията, който може да насочи инвестиционния интерес и намерения, такъв тип сгради, да се случват на правилните места. Според мен това е напълно възможно, но за съжаление не се прави.
Ето ви хипотеза в която инвеститор ви възлага проект, който е в противоречие с това което вие имате като естетика и нормалност. Бихте ли казали на този инвеститор, „Съжалявам, но не мога изпълня вашия проект защото не кореспондира с моите представи как трябва да изглежда тази среда в която реализирате инвестицията си”
Да, това съм го правил. За обекти на други места. Въпросът е в това, че не трябва да оставяме на личната преценка, защото тя е много субективна.
Няма как да разубедите такъв инвеститор. Ако вие откажете, той ще намери друг архитект.
Абсолютно. За това казвам, че трябва да има система от правила и обществен консенсус. Ако обществото каже, че трябва да строим небостъргачи навсякъде, няма проблем. Ако обаче обществото и гилдията смята, че такива сгради трябва да се обособят отделно в определени зони, администрацията да ограничава, дори неограничените параметри по отношение на височина в ОУП. В Кърджали например няколко пъти правят корекция в Общия устройствен план, което по принцип е трудна процедура.
(цялото интервю може да чуете в звуковия файл)
Легендарният първи албум на Атлас „Кукла” ще оживее отново за феновете на българския рок от началото на 90-те години. Някога издаден само на касетка, сега „Кукла” ще бъде преиздаден за първи път с ремастериран звук на винил и компакт диск . Над новото издание на „Кукла” работят двама дългогодишни фенове на Атлас, а плочата е произведена в “Rakamakafon”,..
Интервю с Anders Johansson (TUNGSTEN, екс-Yngwie Malmsteen, екс-MANOWAR) TUNGSTEN се събират през 2019 година, без да броим трите години преди това под друго име. Групата има вече четири албума, последният „The Grand Inferno“ излезе през 2024. През тази година бандата за първи път ще свири в България. Мястото е село Могилово, а събитието,..
Варненецът Калоян Колев отива на финал на международна надпревара по приготвяне на паеля във Валенсия през септември. Този негов успех поставя Варна в топ 12 по приготвяне на паеля в света. Квалификацията се проведе в Бургас в два кръга, а шеф Колев побеждава в последния кръг с паеля със 100% български продукти - заек, токачка, черен трюфел и черен..
В професионалния риболов няма млади хора, все по-малко са тези, които искат да се занимават с тази професия. Това каза Емил Милев, председател на сдружение "Черноморски изгрев". Всички искат да работят на бюро с чисти дрехи, добави той и посочи, че риболовът трябва да бъде страст, а не само начин за изхранване. Милев изрази оптимизъм за..
Макар и в разгара на летния сезон, спасителите по родното Черноморие продължават да се борят не само с капризите на времето и морето, но и с човешката безотговорност. Срещаме се с Веселин Георгиев – спасител с дългогодишен опит, който в момента работи на плаж Кабакум във Варна. Сезонът започна. Има ли вече проблеми с туристите и..
В „Сказание за Карина и Габриел“ необятната фантазия на писателя Марин Трошанов и чудесните илюстрации на легендарния художник Петър Станимиров повеждат читателя на пътешествие към свят, населен с китни селца, шумни градове, тайни подземни лаборатории и портали към скрити светове. Орди плъхове изскачат отвсякъде, зловещи котки се спотайват в сенките,..
Областният управител проф. Андрияна Андреева е предложила на кмета на Варна да поиска сградата на патентното ведомство в Гръцката махала. За това тя е написала официално писмо до Благомир Коцев, в което предлага след решение на Общински съвет - Варна той да поиска сградата за стопанисване. То се предоставя, когато се комплектова цялата преписка,..
Ясно
