Една от най-обичаните български поетеси Мария Донева има нова стихосбирка, наречена „Книга за нас”. Тя излезе от печат на 23 декември и вече е по книжарниците.
„Искам книгите ми да са лепило, което събира хора с еднакви мисли, с еднакви чувства, да се разпознаваме като свои” – това каза поетесата в интервю за предаването на Радио Варна „Гравитация нула”.
Първата книга на Мария Донева излиза през 1998 година, а оттогава досега е автор на повече от 15 заглавия: "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината между нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Заекът и неговата мечта", "Шепа лъскави череши", „Чисти стихотворения“, "Тя се наслаждава на дъжда", "Любовта идва", "Как спрях да крада", "Щастливи времена", "Животните", „Книга за нас”.
Превежда детска литература.
Коя е думата на 2020 година?
Може би „заедно”. Защото бяхме затворени в къщите си и бяхме заедно, имахме цялото време и никакво оправдание да не си обръщаме внимание, да не сме загрижени един за друг - не така генерално и теоретично, ами наистина всеки ден да си мил с близките си. Това се оказа сигурно изпитание за много хора, но това беше нашият шанс да стоим заедно в семействата си.
Ти написа една благодарност във фейсбук профила си – за какво благодариш през изминалата година?
Аз много пиша и в крайна сметка всичко е благодарност, даже и тъжните, и страшните неща, които ни се случват, означават, че сме живи и на нас са дадени тези изпитания, и от нас зависи дали ще ги понесем и преборим достойно. Годината беше трудна, ама като си жив, то е трудно, то не е много лесно.
Случиха ми се и направих неща, които мисля че са положителни. Имам нова книга със стихотворения, имам издадени три или вече може би четири преведени детски книги. Това е най-видимото, което мога да споделя с други хора, които дори не познавам, и затова толкова много им се радвам.
Освен това връзките ми със света изобщо не бяха прекъснати, а напротив – сякаш най-важните се заздравиха и аз наистина съм благодарна за това. Защото човек не може да се рее свободно около планетата, трябва нещо да го придържа към тоя свят, за да има смисъл да е жив.
Събитието за теб на прага на 2021 година е новата стихосбирка „Книга за нас”. За кого е тази книга?
Ами то си пише на корицата... Аз мисля, че който я поиска, като и прочете заглавието и моментално ще я усвои и тя ще стане за него и за този, който е до него. Искам да правя неща, които събират хората, които утешават и показват колко сме си ценни и важни. Това ми се иска да правя. Книгите да са лепило, което събира хора с еднакви интереси, с еднакви чувства... да се разпознаваме като свои.
Тоест това не е книга за сам?
Стихотворенията човек обикновено си ги чете наум, а и човек често се чувства сам, ама си мисля, че поезията, и въобще изкуството, е точно за това – да ти покаже, че дори когато си сам, не си сам. Има много други хора, които са сами, просто ти не си ги срещнал, за да спрете да сте сами.
Всъщност целият живот е едно пулсиране между сам и заедно, между ден и нощ, между пролет и есен... То не е лошо, човек не трябва да се бори със себе си, затова че е сам, и да наказва себе си, затова че е тъжен. Трябва да се отдаде на чувството, да го изживее, и да мине на следващото.
Би ли посегнала към новата си книга, за да ни прочетеш едно стихотворение?
Щастие – съвсем обикновено:
да не се изложим прекалено.
Важните ни хора да прощават.
Да ни искат. Да се забавляват.
Слабостите ни да са ни сила
и наивността ни да е мила.
Нежността ни някого да трогне.
Поривът ни искрен да помогне.
И телата ни да бъдат верни.
И по-малко да са дните черни.
Белите пари със кеф да пръснем.
Щом умрем от мъка – да възкръснем
по-добри, по-светли, по-полезни.
Нощите ни будни да са звездни.
Сънищата ни да са щастливи.
Близките ни хора да са живи.
Щом добро направим – да се връща.
И да има кой да ни прегръща.
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Мария Донева може да чуете в звуковия файл.
Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..
В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..
Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...
Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...
Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..