Мариам и нейните малки големи истории

Тя е почти на 16. Открива страстта си към писането малко изненадващо преди няколко години. Тогава, когато учителката ѝ по български език и литература и разказва за конкурс, организиран в рамките на фестивала „ВарнаЛит” преди близо три години под надслов „Малки и големи семейни истории”.

А, че Мариам Аракелян има какво да разкаже е повече от сигурно.

Не само, защото семейните разкази помнят времето отпреди повече от 100 години, когато предците ѝ по чудо се спасяват от арменския геноцид в Османската империя през 1915 г., но и за трудния път до Варна, за установяването им в друг свят, с различен език и мислене, макар и с близък светоглед и вяра, а и защото има истински и неподправен писателски талант. От онези, които те карат да препрочиташ отново и отново в опит да задържиш светлината и чистотата в думите ѝ за по-дълго време.

Иначе Мариам пише най-добре на български език ( или поне само засега), макар майчиният ѝ език да е арменски, но и на френски, испански, английски...

Сред историите, писани от Мариам Аракелян, които може да прочетете, е наградената от БДЖ в конкурс от времето, пътуването беше основна част от живота ни.

Мариам казва, че чувства силна връзка с Варна - градът, който е дал ново начало на прадедите й.  С нескрита радост и много признателност към предците си споделя, че Варна е дом за четири поколения. Прадядо й Вартан съвсем сам успява да съгради основите на новата родова история.

Мариам признава, че обича да пътува много. Последните планове за любопитни пътешествия на семейството обаче се провалят заради пандемията. Тя се надява, когато този период отмине, отново да имат възможността да опознават отблизо различни култури и нови места, но казва с ръка на сърцето, че не иска да напуска Варна.