Аврамова: Електронната система за таксуване по пътищата е успешна

Бих искала да определя въвеждането на електронната система за таксуване в България и за леките и за тежкотоварните автомобили като успешна. Извършената реформа в пътното таксуване, стартирала през януари 2019 г. с въвеждане на електронната винетка, а след това и с въвеждането на толсистемата за тежкотоварните автомобили е реформа в пътния сектор, която води след себе си няколко основни ползи - имаме по-добра оперативност – таксуване на база време и изминато разстояние; по-добра събираемост на таксите, по-добра система за поддържане на данни, имаме контрол на инфраструктурата, имаме по-голям контрол на правоприлагането, като имаме най-гъстата система от контролни точки, дава се възможност за своевременно налагане на наказания за нарушения, има гъвкавост при обслужването без посредничество на търговска банка. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова по време изслушването й в ресорната парламентарна комисия, предаде репортер на БГНЕС.

По думите на Аврамова системата обхваща 10 800 км. Тя подчерта, че нашата система се оценява от международните експерти като модерно технологично решение без аналог в Европа.

„Приходите от въвеждането на системата през януари 2019 г. от електронни винетки и пътни такси са в размер на 770 262 021 лв., от които 658 520 732 са от ел. винетки, а 111 741 289 лв. са от тол такси. Приходите от държавни за 2020 г. са в размер на 378 760 625 лева“, отчете министърът и добави, че приходите от санкции за миналата година са в размер на 12 095 613 лв., като от компенсаторни такси преди издаване на ел. фиш са 11 800 640 лв.

„Към момента ние таксуваме само магистрали и първокласни пътища, а второкласните пътища в България са един голям процент от Републиканската пътна мрежа и има области, в които са само такъв тип пътища. Посоката , в която трябва да мислим да бъде основните пътни артерии, които се ползват от тежкотоварния трафик да бъдат включени в обхвата и също така трябва да помислим за тарифата“, призова Аврамова.

Членът на УС на АПИ проф. Олег Асенов допълни, че системата работи ефективно и изпълнява своята функционалност, като месечно обслужва 36 млн. тол декларации.

От думите на депутата Дора Янкова от БСП посочи, че 11 530 от третокласните пътища са в отлично състояние, 2700 са в добро, 2560 са в задоволително, 1610 са в незадоволително и 3 730 в лощо състояние и попита какво ще направи Агенция „Пътна инфраструктура“, за да подобри третокласната пътна инфруструктура.

Министър Аврамова обясни,че за ремонта на третокласната пътна мрежа се е използвал ресурс от Оперативна програма „Региони врастеж“ 2014-2020 както и от бюджета на Агенцията.

Председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски каза, че въпреки недостатъчния финансов ресурс, който има агенцията им в годините, тя успява да се фокусира и върху третокласните пътища.

„За миналата година разходите за текущ ремонт са около 150 млн. лв. Отделно от това по ОПРР са ремонтирани над 140 км. третоклрасни пътища на обща стойност около 131 млн. лева“, заяви той.

Терзийски обяви и какви са плановете им за настоящата година и увери, че и през 2021 г. ще работят за подобряването на състоянието на третокласната пътна мрежа и това е възможно и заради факта, че бюджетът на АПИ за текущ ремонт и поддържане е увеличен двойно.

„Продължаваме с рехабилитация на третоксласни пътища по ОПРР като релокираните средства ще бъдат използвани за започване на работата по три лота в направленията Полски градец – Устрем„ Каблешково- Межден, Варна-Житница. Отделно от това продължаваме с рехабилитацзията на пътищата Русе-Кубрат, както и Айтос-Провадия, които ще бъдат завършени през 2021 година“, обяви той.

По думите му за тази година са планирани ремонти на 120 км. третокласни пътища.

От своя страна министър Петя Аврамова поясни, че основен приоритет на правителството е изграждането на добра пътна инфраструктура, включително завършване на магистралния пръстен в България с фокус изграждане на магистрала „Хемус“ за Северна България, скоростният път Видин-Ботевград, пътя Русе – В. Търново.

„Друг проект, който е важен и продължава е магистрала „Европа“. Продължава строежа в участъка от Калотина до сливница. Работи се усилено и в отсечката Боаза-Велико Търново. Работи се усилено и по тунел „Железница“. Вече едното платно е готово, работи се по другото. Напредва се с бързи темпове, около 1800 м. в двете посоки, двете тръби на тунела са изкопани, полага се първична облицовка, започнало е полагането и на вторичната. Очаквам до април да бъдат пробити и двете тръби на тунела и да се работи по следващите дейности. В България едновременно на толковаместа никога не се е строило с такива мащаби, както е сега“, акцентира тя.

Стана ясно, че през тази година ще текат процедурите по избор на изпълнител за строителството на тунела под Шипка./БГНЕС