Време за работа и време за почивка в Европа

Европейският парламент поиска „правото на изключване от работа“ да бъде регламентирано като законно право в Европейския съюз. т.е да отпадне необходимостта да отговаряме на обаждания и съобщения извън работното си време. А това означава край на т.нар. принцип „винаги на разположение“. Пред своите колеги в пленарна зала малтийският евродепутат от "Прогресивния алианс на социалисти и демократи" Алекс Аджус Салиба представи идеята за законодателно предложение като подчерта предимствата и ползите от дигитализацията, но и негативните последствия от нея. Удължено работно време и често размиване на границата между личен и професионален живот по думите му на практика означават нарушаване на основни права на работниците. Салиба нарече образно случващото се дигитално затлъстяване, а хората жертви на своите компютри и смартфони.

Всички познаваме чувството винаги да сме под натиск да проверяваме имейли, които изискват нашето незабавно внимание и отговор. Пандемията промени коренно начина ни на работа и поради това трябва да актуализираме правилата си. По време на локдауна всеки трети работник работеше от вкъщи. И това спаси безброй животи, но много работници страдат от вредните странични ефекти като изолация, умора, депресия, прегаряне, мускулни или очни заболявания. 

Франция се счита за пионер на ЕС в законното признаване правото на изключване. То е регламентирано със закон през 2016 г. и е част от Френския трудов кодекс. В него се казва, че за всяка електронна комуникация извън посоченото работно време работникът трябва да бъде компенсиран. Французинът Жил Лебретон от "Идентичност и демокрация" се похвали с примера на своята държава и го нарече вдъхновение за всички в Европа. Но в същото време се обяви против приемането на обща европейска директива с аргумента, че правото на изключване трябва да бъде регламентирано от всяка отделна държава-членка.

Неговият съпартиец Райл Гидо също бе категоричен, че това не е работа на европарламента, а проблемът трябва да се решава на национално ниво от социалните партньори. Аргументът - разлика в пазарите на труда и вече съществуващите местни правила. За приспособяване към специфичните нужди в различните национални и регионални сектори призова и докладчикът Сабила. В отговор на това обаче ресорният комисар по заетост и социални права Никола Шмидт бе категоричен, че европейският социален модел означава правото на изключване да важи за всички европейски граждани, а не само за определени работници в някои страни.

Хората не са роботи. Хората имат лимит. Така че, ако искате да имате по-добра производителност, не можете просто да ангажирате хората по 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. За това мисля, че правото на изключване има важен принос, както икономически, така и социален.

От 2003 година насам в Европа съществува директива за работното време, която регламентира времето за работа и времето за почивка. Решенията при съдебни спорове се позовават именно на нея, а установената съдебна практика  също възприема времето в режим на готовност на работника у дома като реално работно време. Мотивът на съда е, че работникът е длъжен да отговори веднага при необходимост. Законодателен акт, в който изрично да се подчертава правото на изключване обаче до момента не съществува.

Именно този аргумент обаче предизвика и дебат в пленарна зала. Според полския депутат от групата на "Европейските консерватори и реформисти" Беата Шидло при наличие на общоевропейска директива и национално законодателство за работното време, въвеждането на нови законови правила би означавало опит за свръхрегулация. Затова Шидло предложи да бъдат преразгледани вече съществуващите правила и да се намери отговор на въпроса защо те не работят.

Може би си струва да разгледаме правилата, които вече са в сила, и да помислим защо не работят, защо служителите нямат шанс тази директива от 2003 г. да ги защити, а е необходимо да се създава друг закон.

Естонският евродепутат от "Реню" Яна Тоом разказа личната си история на самотна майка с три деца, която е трябвало да гради кариера в същите условия денонощно, а по-късно да изисква подобна отдаденост и от тези, с които работи. По този начин тя подчерта огромната разлика между съществуващото на хартия, неговото приложение от страна на работодателите и изборът от страна на работниците. Много често резултат от доброзорния натиск на икономическата принуда. За това е важно да се гарантира, че работниците няма да бъдат подложени на дискриминация, критика, уволнение или други неблагоприятни действия от страна на работодателите.

Към това Марк Ангел от "Прогресивния алианс на социалисти и демократи" добави още един аспект - правото на изключване се отнася до всички работници, а не само до тези, които работят от вкъщи. От увеличеното работно време и то без допълнителни доходи или компенсаторна почивка са засегнати всички.