НА СЕЛО в Белоградец

Добро утро, уважаеми слушатели!

Аз съм Ваня Славова, звукорежисьор е Добромир Мързов.

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница).

По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.

Да има здраве и щастие в дома ви винаги!

Днес поемаме към село Белоградец. То се намира на 50 км. западно от град Варна на магистралния път Варна-София. Разположено е на територията на община Ветрино, в югоизточното подножие на хълма „Стана”.

Историята на селото ни връща далеч във времето на траките – тук е цъфтяло голямо тракийско селище – доказателство за това са: шестте могили в района му, многобройна керамика, рисувани плочки, останки от водопровод и много други.

   От траките славяните по-късно наследяват името на селото „Бял-градец”.

Първото българско царство също е оставило следи – останки от малка крепост- ІХ-Х век. От годините на тъмното робство до нас долитат легендите за хубавата мома, която заравят жива със златния й стан, за да я спасят от турците и за похитената мома Стана – станала кръстница на  гората, в която изчезнала.

  По-късно в тази местност се заселват един турчин и един арнаутин. Те променят името на селото от Акшекир на Тюрк-Арнаутлар /до 1934година/. В началото на ХІХ век тук се заселва и махала от кримски татари.

 Освобождението през 1878 година заварва Белоградец като турско село – 281 турски и 42 татарски семейства. Първите българи, които идват тук са двама селяни – овчари от село Върбица и от Котленско – 1894 година.

  През 1900 година се заселват млади семейства от село Равна и село Кривня, Провадийско, а след 1903 година тук намират убежище и препитание стотици бежанци от Странджаско след неуспеха на Преображенското въстание. Дошлите малко по-късно шопи и габровци/1908г./ оформят разнородния състав на заселниците.

Богата е историята на селото, но нямаме ефирно време.

Подновихме селските командировки и днес се насочваме към Белоградец.

Затова започват срещите с местните:

Гюлзар и Недибе, с които мухабетът вече не е за пред микрофона.

И двете са доволни от кмета, след песен влизаме в кметството при него.

В Белоградец сме на сладки и сладки приказки в сградата на кметството:

Али Хасанов, кмет на Белоградец... Попитах го за храмовете в населеното място:

И от спокойствието на джамията към това в църквата. Посреща ни Стоянка Христова: 

Така мисли Стоянка Христова, но ние смятаме, че надежда има и вярата съществува.

Предаването е "На село".

Време е да посетим овцефермата:

Ние оставаме в комплекса:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• За виното:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Хубав ден от екип ни!