Галерия „Арт Маркони” представя изложба-живопис ПОРТРЕТ НА ВАРНА В СТО ЖИВОПИСНИ ПЛАТНА с участието на:
Ангел Атанасов/Ачо/, Александра Попова, Анна Борисова- Емилова, Антон Антонов, Анатолий Панагонов, Валентина Чернева/Чери/, Васил Петров, Венцислав Марков, арх. Владимир Рачев, Георги Кенаров, Деница Милен Маринова, Димитър Борисов, Димитър Кавръков, Димитър Манолов, Елица Карабашлиева, Емилия Бояджиева-Пеева, Ива Даниел Ефтимова, Ивайло Евстатиев, Иван Додов, Илия Касабов, Илиян Пеев, Ирина Маркова, Камен Кисимов, Клементина Манчева, Милен Маринов, Лора Маринова, Любен Пашкулски, Марина Варенцова-Русева, Мая Манолова, Миряна Койнова, Неда Доганова, Николай Русев, Огнян Георгиев, Петър Андреев, Пламен Монев, Ренета Павлова, Румен Михайлов, Светлин Ненов, Севдалина Драгнева, Стела Николова, Стефан Хаджи-Николов, Татяна Полихронова, Христина Цонкова, Явор Витанов, Янко Маринов,
Откриването е в 18.30 часа на 15 юни, вторник
Галеристът Ваня Маркова разказва:
Приемственостт в този проект се случва с участието на няколко семейства художници: Валентина Чернева, съпругът ѝ – Милен Маринов и тяхната дъщеря Деница; арх. Владимир Рачев и внучката му – Ива; Лора Маринова, съпругът ѝ Димитър Борисов и тяхната дъщеря Анна. В общата експозиция ще участва творба на известния варненски художник Янко Маринов, която Лора любезно предостави, така че в изложбата ще видим три поколения творци.
Приемственост има и в участието на бивши и настоящи преподаватели и възпитаници на двете училища по изкуства във Варна - НУИ ”Д.Христов” и СУ за ХНИ „К.Преславски”. За учениците е огромно вълнение да видят произведенията си заедно с тези на своите учители.
Извън паното „Портрет на Варна в сто живописни платна” има и творби на приятели, художници, които вече не са между нас, но са обичали Варна и са пресъздавали нейния дух : Ангел Атанасов/Ачо/, Димитър Манолов, Илия Касабов, Любен Пашкулски, Петър Андреев и Румен Михайлов, както и голямоформатни творби на съвременни автори.
Вечер с творчеството на добруджанския краевед Георги Казанджиев ще се проведе днес в Регионалната библиотека „Дора Габе“ в Добрич. Поводът е 85 години от рождението на писателя, автор на над 60 книги. Краеведските изследвания на Георги Казанджиев обхващат период от над 50 години от живота му. Те са посветени на различни селища от област Добрич -..
Изложбата "От Киноцентъра до музейната витрина" ще бъде открита на 7 февруари, петък, от 14 часа в Музея на Възраждането. Експозицията включва 15 автентични народни носии от фонда на Историческия музей в град Попово . Облеклата са част от колекция, събирана през 70-те и 80-те години на миналия век от екипа на серийния игрален филм "Капитан..
Министерският съвет прие решение за извършване на разходи за 2025 г. от централната администрация на Министерство на културата и държавните културни институти осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства. С решението се предлага да бъда осигурено финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичното..
С шедьовъра на Пучини, неговата последна творба „Турандот“, във Варненската опера ще отпразнуват Деня на любовта. Точно на 14 февруари публиката ще гледа великата музикална любовна история за китайската принцеса Турандот. Арията “Nessun dorma” ще звучи в изпълнение на тенора Валерий Георгиев в ролята на принц Калаф, Турандот ще оживее с гласа на Йоана..
Една дата не стига. Обявеният за 19 август концерт на Ник Кейв се оказа недостатъчен – билетите свършиха за 20 минути, а интересът оправда всички очаквания. Жаждата за тази интимна среща с гениалния артист остава неудържима. Затова Кейв и Колин Грийнууд ще се качат на сцената на Античния театър за втора вечер – 20 август 2025. Още една възможност да..
THE SMASHING PUMPKINS и SKUNK ANANSIE на сцената на "Hills of Rock 2025". Култовата 90-тарска вълна залива Гребната база в Пловдив това лято. THE SMASHING PUMPKINS идват за първи път в България. Те са една от онези банди, чрез които алтернативният рок не просто съществува, а оформя култура. С меланхоличния си, но мощен алт-рок, кристално чисти китари,..
„Ботушът” е пиеса, пресъздаваща една от хилядите истории след преврата през 1944 година. Авторът Лило Петров е от поколението, което не е учило за този период от историята в училище. "Ние в същото време живеем в тази незатворена рана на онова време и от страна на моето поколение има интерес и една голяма тайна и неразбиране на тези..