Американски учени: Обикновената настинка предпазва от COVID-19

Излагането на вируса, който причинява обикновена настинка, осигурява защита срещу инфекция от вируса SARS-CoV-2, стоящ зад COVID-19, сочи проучване, цитирано от „The Asian Age“.

Изследването, публикувано в „Journal of Experimental Medicine“, установява, че риновирусът, често срещаният респираторен вирус, ускорява активността на гените, стимулирани от произвежданото по естествен път в организма вещество интерферон. Тези гени задействат молекули за ранен отговор в имунната система, които могат да спрат размножаването на SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19, в тъканите на дихателните пътища, заразени със студа, казват изследователите.

Задействането на тези защитни средства в началото на инфекцията с COVID-19 обещава да предотврати или излекува инфекцията, каза водещият автор на изследването Елън Фоксман, асистент в Медицинското училище в Йейл в САЩ.

Един от начините да се направи това, каза Фоксман, е чрез лечение на пациенти с интерферони, протеин на имунната система, който се предлага и като лекарство.

Предишно проучване показа, че в по-късните етапи на COVID-19 високите нива на интерферон са свързани с по-лоши резултати от заболяването и могат да активират свръхактивни имунни отговори.

Последното генетично проучване обаче показа, че стимулираните от интерферон гени могат да се окажат също защита в случаите на инфекция с COVID-19.

Екипът е заразил с вирус отгледана в лаборатория човешка тъкан от дихателните пътища и е установил, че през първите три дни вирусното натоварване в тъканта се удвоява приблизително на всеки шест часа. Изследователите обаче установяват, че възпроизвеждането на вируса на COVID-19 е напълно спряно в тъкан, която е била изложена на риновирус. При блокиране на антивирусните защитни средства, SARS-CoV-2 може да се възпроизведе в тъканите на дихателните пътища, предварително изложени на риновирус. Същите защитни сили забавят инфекцията с SARS-CoV-2 дори без риновирус, но само ако инфекциозната доза е ниска. Това предполага, че вирусното натоварване по време на излагането на вируса има значение за това дали тялото може ефективно да се бори с инфекцията, отбелязват изследователите.

Екипът от изследователи е изследвал също проби от назален тампон от пациенти, диагностицирани малко преди началото на инфекцията. Те открили доказателства за бърз растеж на SARS-CoV-2 през първите няколко дни от инфекцията, последван от активиране на защитните сили на организма. Според техните открития вирусът обикновено се увеличава бързо през първите няколко дни от инфекцията, преди защитата на гостоприемника да се задейства, удвоявайки се на всеки шест часа, както се вижда в лабораторията. При някои пациенти вирусът е нараснал още по-бързо, установяват изследователите.

Според Фоксман лечението с интерферон е обещаващо, но би било ефективно най-вече в дните непосредствено след инфекцията, когато много хора не проявяват симптоми. На теория лечението с интерферон може да се използва като превенция при хора с висок риск, които са били в близък контакт с други, диагностицирани с COVID-19.

Изпитванията на интерферон при COVID-19 са в ход и досега показват възможна полза в началото на инфекцията, но не и когато се дава по-късно.

Тези констатации могат да помогнат да се обясни защо по време на студените месеци от годината, когато настинките са често срещани, честотата на инфекции с други вируси като грип обикновено е по-ниска, добави Фоксман. /БГНЕС