България е една от малкото страни в света, които имат отряд за пещерно спасяване. Години наред организацията няма нито сграда, нито бюджет. В началото на тази година пещерните спасители получават помещение до Пещерния дом край Карлуково. И започват неговото обновяване. Правят го само и единствено със собствени средства. Работата обаче върви бавно. За това в момента има организирана кампания за набиране на средства за превръщането на базата в модерен спасителен и обучителен център.
В България пещерните спасители са около 80 души. Варненецът Даниел Димитров е един от тях. Запалва се още в гимназията.
"И общо взето от 2011 година се занимавам с пещери. Като съм имал периоди, в които не съм бил чак толкова активен, но към момента смятам, че съм един от по-активните."
Интересен факт от биографията на Даниел Димитров е, че той е единствения лекар сред пещерните спасители в Североизточна България.
"При всички положения помага, защото подготовката, която дава една такава школа, има много приложения в тази спасителна дейност. Макар че тук спецификата е толкова голяма, че каквато и друга подготовка, дори и планинското спасяване, не може да се приложи напълно под земята. Има строго специфични аспекти - тясно, мокро, влажно, тъмно. Много малко е проучена областта на медицинското управление на травми в такива условия."Основната цел пред пещерните спасители в момента е ремонта и окомплектоването на спасителния център.
"Липса екипировка, липсва материалната база, където да се помещава пещерното спасяване. Където да се обучават кадрите."
Има и други проблеми, споделя Даниел Димитров. Повече чуйте в звуковия файл.
Върховният административен съд даде ход на дело за промяна статута на Камчийски пясъци като защитена зона. Четири фирми, собственици на терени, получени по линия на т.нар. заменки по време на правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев", заведоха дело, с което обжалват решението за обявяване на Камчийски пясъци за защитена зона през април..
По произход те са чехи, но голяма част от живота си отдават България. Пристигат у нас през 80-те на XIX век. Започват пътя си на учители по математика и биология в Източна Румелия. Написват и учебници по предметите, които преподават. По-късно стигат до Варна и се установяват тук. Херман и Карел Шкорпил са археолози, учители, изследователи на..
До края на 2025 г. предстои поставяне на нова паметна плоча на музикантите Асен и Найден Найденови – едни от основателите на Международният музикален фестивал "Варненско лято". Знакът ще бъде сложен в близост до мястото, където се е намирал техният дом – на бул. "Осми Приморски полк". Изработката и поставянето на плочата са финансирани от дирекция..
Изнасяне на урок, посветен на Антон Новак, в часовете на класа във варненските училища предлага експертът Крум Сотиров от Първо орхидеено общество - България. Децата трябва да знаят за този човек, за неговия пример, за ценностите, които предава на следващото поколение. Антон Новак е гениален, а най-гениалното е, че е създал нещо, което се грижи..
Хиляди последователи и милиони гледания в YouTube. Това е статистика, която не вълнува толкова младия Крис Ламбов от Варна - първото лице на фондация "Живот със синдром на Даун" , син на Силвена Христова и Красимир Ламбов, основатели на фондацията. За Крис и неговото семейство най-важна е каузата - хората с този синдром да бъдат приемани без..
Тази година Варна отбелязва 165 години от рождението, 130 години от установяването му в града и 80 години от кончината на Антонин (Антон) Ян Новак. Той е създателят на зелената корона на Варна – нейната приморска градина. Антон Новак е член на многобройното семейство чешки интелектуалци и предприемачи, оставили трайни и ярки следи във всички аспекти на..
6. 10 .2025 г. – За шеста поредна година образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” гостува във Варна. Домакин на инициативата бе основно училище "Петко Славейков", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе и..