Родинови - семейството, което развива чили културата у нас

От оглеждането на люти чушки за по-здравословно хранене на семейството до култивирането на много люта българска чушка, която да конкурира най-лютите в света. Този път са извървели през последните десет години семейство Родинови от варненското село Страшимирово. Така от хоби на главата на семейството Христо, днес те развиват семейно земеделие, заедно със съпругата му Дарина и дъщерите Славена и Елена. За предизвикателството да захванеш семена от най-екзотични краища на света на родна, българска почва, за чили културата и трудно ли е да си земеделец в България днес ни раказа Дарина Родинова:

От всички аз най-много обичам люто, мъжът ми харесва пикантно, но той беше провокиран от това, че няма толкова много люти чушки в България, просто едно любопитство. Когато разбрахме колко са полезни лютите чушки, в нашия двор съпругът ми вече отглеждаше повече от 200-300 вида люти чушки.

Има ли семена, които не сте успели да култивирате тук, на нашите географски ширини? Защото казват, че определени растения виреят най-добре на определена географска ширина – там, където са популярни, а Вие внасяте сортове от най-екзотични дестинации.

До този момент сме успели да отгледаме всички семена, които сме си набавили. Може би не от първия или втория опит, но няма чушка, с която да не сме се справили. Въпреки всичко, отне около 4-5 години време на съпруга ми да се адаптира, да ги отглежда в България.

Фазите на растежа на една чушка – има ли екзотика в порастването на това семенце до превръщането му в чушка?

Има, развитието на едно чушленце преминава през няколко цвята. Като почнем от лилавичко, става жълтичко, червеничко. На едно коренче имаме 4-5 цвята. Задължително се сменят цветовете поне два пъти, но и по нашите географски ширини се случва по същия начин. Никога допреди 3-4 години не бях предполагала колко интересен зеленчук са, колко са полезни за нашето здраве и какви невероятни продукти могат да се приготвят от тях.

Търсят ли се люти чушки за декорация, за да внесем малко екзотика в дома си с една саксия с малки, люти чушлета.

През последните две-три години наблюдавам такава тенденция, но те са ядивни в същия момент и се отглеждат доста по-лесно от най-екзотичните люти чушки.

Къде се подреждат българските люти чушки в скалата на лютивост на чушките по света?

Доста надолу, скалата за лютивина се нарича скала на Сковил. Повече от 5-6 години мъжът ми работи по създаването на нов сорт люта чушка за света, която вече година и половина чака за световен патент, световно признание в Унгария и Германия.

Очаквате сертификат, така ли?

Да, очакваме, като първата година и половина мина много успешно, засега е в тестов период и казват, че няма такъв сорт люта чушка в света.

Какви са характеристиките му и с какво ще бъде забележителен?

Развивате тук био земеделие и собствен бизнес в едно малко село, близо до Варна. Гласувахте ли на тези избори и какви са очакванията Ви от следващата вълна политици?

Още в осем и половина моето семейство и аз гласувахме. Ние силно се надяваме на една по-добра България. Това, което аз лично си пожелавам, е нашите деца да останат тук, да имат почвата тук в България, да се развиват и да имат интерес да работят за България.

Като хора, които развивате един успешен и вече устойчив във времето бизнес, какво Ви липсва като подкрепа от държавата?

Моето семейство и аз вярваме, че всичко е в нашите ръце, в нашите глави.

Тоест не разчитате на държавни субсидии, нямате подкрепа по някакви програми?

Не, до този момент всичко, което сме направили и виждате тук, е единствено и само с наши средства. Аз съм за подкрепата на малките производители, защото безспорно е изключително трудно, но трябва и ние да искаме да го направим и промяната да започне от нас, а после от политиците. Аз съм изключително огорчена, че много хора виждат това, което правят политиците, а не виждат те какво правят. Колко хора са ни в сивия сектор, колко хора не плащат осигуровки, а искаме да караме по хубави пътища. Можем да изговорим много неща, но според мен първо промяната сме ние. Първо да дадем нашия личен пример, какво ние допринасяме за това общество, и едва тогава да кажем какво искаме и от какво не сме доволни.