Теодор Ставров: Добри примери има много, но не чуваме за тях

Теодор Ставров е млад мъж, който не е безразличен към това, което се случва около него. По време на пандемията много от нас изпитаха остра липса на позитивизъм и добри новини, а животът не е спирал да ни ги дава. Теодор решава, че е време да се говори повече за добрите примери в България и от света, защото ги има, много са, но и много често не научаваме за тях. И точно така случайно, по време на репортажа за един пример за добрина "От хора за хора", екипът на Радио Варна научи за инициативата на Теодор Ставров. С него ни среща Мариела Димитрова:

Вие ли я създадохте?

Аз я създадох, движа, организирам всичко сам. Първата ми кампания „Хапка надежда” беше, може би, най-тежката. Национална кампания, която беше реализирана вече в много градове, в София, Пловдив, Бургас, но не виждах за Варна. Реших да се поинтересувам и се оказа, че във Варна няма все още организатор. Реших аз да поема щафетата за Варна, станах организатор и започнахме да осигуряваме храна и подкрепа за медиците на първа линия по време на пандемията. Появи се и едно заведение, което искаше да помогне и за Добрич, понеже аз съм от Добрич, и си казах „ОК”. Аз се захванах за Варна, но в крайна сметка има човек, който иска да помогне за Добрич. Просто запалих колата, отидох и направих едно-две хранения и там.

Имате ли вече прокарани трайно работещи пътечки?

Има изградени трайно хора и дарители, които са готови да ме подкрепят в зависимост от това какво ще подема. Все пак аз работя нещо съвсем различно?

Какво?

Координатор проекти в компютърна компания. Имам екип и с работно време от 9-т до 6-ст всеки ден.

Имате ли нови идеи как да продължите или целта ви е повече да има устойчивост?

Целта ми е да покажем добрите примери и да заразяваме все повече хора. Аз вярвам и от първо лице мога да кажа, че доброто е заразно. Когато аз си направих една група „Добрите примери” изобщо не съм предполагал, че ще стигна дотук, да бъда толкова активен, да се занимавам с кампании, да организирам някакви неща.

И да давате интервюта...

Да давам интервюта (смее се), но е много заразно. Всъщност това, което стартирах с добрите примери за хората и за обществото беше да им давам „Сертификат за признателност”. Аз издирвам добри примери – хора, които правят добро, свързвам се с тях и им издавам един уникален „Сертификат за признателност”, който им го връчвам като жест от моята платформа. И всъщност емоцията, която започнах да получавам отсреща с тези хора, когато им дам тази хартийка като видя как тя значи нещо за тях, дори и да е една хартийка, тя означава някакво признание за тях и доброто им дело. Това ме зарази да продължавам да правя добро за хората и да правя все по-големи и големи неща.

Вие за какво сте благодарен?

Ако говорим за какво съм благодарен покрай тази платформа и тази идея – благодарен съм, че много ми промени всъщност живота и мен самия. Започнах да гледам с много по-различно око на живота, под различен ъгъл. Видях, че има адски много добри хора, просто те са някъде там по ъгълчетата и чакат някой катализатор като мен да ги сръчка и от „добри хора” да се превърнат в „добри дейни хора”. За две години се сблъсках с много добри дейни хора, които правят уникални неща, супер талантливи, които си струва да познаваш и да покажеш.

Последният добър пример, който ви впечатли, трогна?

Те са вече много, за година и нещо съм раздал близо 50-т сертификата. Но последният сертификат, който връчих беше на едно момче от Добрич на 15-т години, който е най-младият в България майстор-шахматист и го подготвят да ни представя на световното първенство. Той се казва Момчил Петков и сам по себе си е добър пример с това, която прави, той е на 15-т и от 10-т години се занимава с шах.