През 2014 година Милка Пашункова – съпруга на покойния капитан далечно плаване Иван Пашунков, който е известен във Варна с приноса си в морското дело, основава фондация на неговото име.
Основната цел на организацията е да помага финансово на студенти-сираци от ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”. Самият к.д.п. Пашунков е останал сирак още като дете и е познавал трудностите да се образоваш, лишен от каквато и да е финансова подкрепа.
Първите стипендианти
Идеята за фондацията се заражда спонтанно, разказва 90-годишната Милка Пашункова. Първата стъпка на управителния съвет е провеждането на конкурс във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
„Малко след създаването на фондацията направих обявление, което исках да разпространя във ВВМУ. Тогава се срещнах с капитан I ранг Калин Калинов. Той прие изключително радушно идеята и веднага предприе действия за осъществяването й. Предадох голяма част от личните вещи и наградите на моя съпруг в Музея на ВВМУ. Те са там и до днес. Още при откриването на учебната година, беше обявен конкурс за студенти-сираци, които желаят да се реализират като навигатори”, спомня си Милка Пашункова.
Първоначално се явява само един студент – Стоян Плугчиев, който е първият стипендиант на фондацията.
„Преди няколко дни той замина за Мароко, тъй като е подписал договор като трети помощник-капитан”, каза Милка Пашункова.
Има още трима студенти, подпомогнати от фондацията, които също са отплавали като трети помощник-капитани.
„В момента помагаме и на други три момчета в 3 и 4 курс. Това е моята радост. Да виждам как се реализират”, каза с вълнение г-жа Пашункова. Тя често се чува и разговаря с тях.
Как намира средства
Милка Пашункова осигурява немалка част от средствата от собствения си джоб.
„Стипендията не е много голяма като сума, но правя това от сърце. Още в началото, от управителния съвет на фондацията ме посъветваха да потърся хора, които биха желали да помогнат финансово. Но аз съм скептична към това. Веднъж писах на човек, чието име няма да споменавам, но е милионер. Изпрати ми 200 лева”, разказва Милка Пашункова.
„Печалбарството и алчността не са хубави неща. На мен ми стига това, че помагам на тези прекрасни момчета”, поясни още тя.
Кой е к.д.п. Иван Пашунков?
К.д.п. Иван Пашунков е роден в Плевен и е едно от големите имена в историята на българското морско дело. Пътят към успеха обаче е труден и осеян с много препятствия. Бедността, проблемите и болестите преследват младото семейство Пашункови, а раждането на тяхната дъщеря съвпада и с неговото изключване от армията.
„Всичко това той го изживя тежко. Бяха много трудни времена”, спомня си Милка Пашункова.
Въпреки перипетите, Иван Пашунков не се отказва и продължава да се бори в преследване на голямата си мечта – да бъде капитан на кораб.
Всяко начало е трудно
„Много късно започна да плава. Нямаше места за помощник-капитани в Българския морски флот. Той самият обаче казваше, че иска да започне от моряк за да може да придобие повече практически умения за това, което е учил. Започна като моряк в една гемия, която превозваше товари от Балчик за Мичурин. В този период обаче го оперираха от апендисит и излезе в отпуска. След това му се обадиха и го повикаха като четвърти помощник-капитан на кораба „Добруджа” и оттук вече тръгна неговият професионален път”, разказва Милка Пашункова.
След няколко рейса с „Добруджа”, Иван Пашунков се качва на кораба „Георги Раковски”. С него участва в околосветско пътешествие, което също не минава без трудности. Най-сериозните изпитания са около бреговете на Куба, когато островът е връхлетян от огромна буря.
През 1969 година вдига българския флаг на танкера „Тунджа”
Това се случва на на 5 април, 1969 година в италианския град Палермо. Иван Пашунков е първият капитан на танкера, който е построен 6 години по-рано в Норвегия. Той е най-големият български товарен кораб. Първият рейс на танкера е за пренасяне на пълен товар нефт от Алжир за България.
Хирошима
К.д.п. Иван Пашунков участва в строителството на танкерите „Огоста” и „Места”, а през 1979 година организира първото българско поклонение в памет на загиналите при бомбардировката над Хирошима. Всички тези събития са продиктувани от едно трудно решение, което взема неговата съпруга, която разказва:
Подвиг в епицентъра на Ирано-иракската война
„Най-голямото и важно постижение в неговата професионална кариера той постигна по време на рейс с кувейтски танкер в Персийския залив. Той и екипажът му попадат в епицентъра на военните действия по време на войната между Иран и Ирак. Покрай тях падат бомби. Взривяват мостик. Истински ужас. Помня, че тогава ми се обади и ми каза, че ако остане там ще го гръмнат, ако тръгне да се измъква – пак ще го гръмнат. Корабособственикът му предлага да осигури самолетни билети на тези, които искат да се спасят. Иван отказва. Екипажът му също, заявявайки, че му имат пълно доверие и така той се заема да измъкне кораба от там”, спомни си с вълнение Милка Пашункова. Нейното вълнение и страх, че може никога повече да не види своя съпруг са били огромни. Оповавайки се на вярата, г-жа Пашункова шие гоблен с образа на Света Богородица и го дава на отец в храма „Свети Никола”, молейки се да се случи чудо. И то се случва. С прецизен план капитан Пашунков успява да измъкне кораба и екипажа невредими. Помолен е да остави чертежите като завет и за други капитани, за да могат и те да се измъкват от там.
„Направи го безвъзмездно, въпреки че му предлагаха пари за това”, разказа още Милка Пашункова.
След подвига на своя съпруг обаче, тя взема най-трудното решение в живота си и сама, без неговото знание, подава документи за пенсионирането на капитан Пашунков, когато той е на 55 години.
„И не съжалявам за това”, категорична е жената
За огромния му принос в историята на морското дело, к.д.п. Иван Пашунков е удостоен с множество отличия, а през 2008 година е обявен за почетен гражданин на Варна.
В музейната сбирка на ВВМУ „Никола Й.Вапцаров” има и специален кът, посветен на личността на капитан Иван Пашунков.
Следващата цел, която си е поставила неговата съпруга е създаването на подобен музей и в родния му град Плевен.
Шекспир е казал, че животът е сцена, където всеки човек, актьор и играе определена роля. Така е, но някои са актьори професионално на театралната сцена, като Симеон Дамянов, част от "Театър българска армия", когото варненци имаха възможност да видят във втората постановка "Хамлет" от Международния театралния фестивал Варненско лято. На сцената на..
Връзка. Ако с една дума трябва да се опише тангото, то това е именно връзка. Етимологията на танго може да се търси и в термина „тангента“, т.е. като допирателна, като допир. Връзка между мъжа, жената и музиката – това са трите елемента, които формират танца танго. Това каза Радослава Ангелова, преподавател и тангера в Танго школа Corazón,в..
Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..
Интервю с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47) Шведските пънк кръст легенди MOB 47 идват в София, в "Grindhouse Skateboard Club“, за първия си български концерт. Съпортът е от БИТОВ ТЕРОР, FALSE(-)NEGATIVE и VERSO IL NULLA CREATORE. Поканата отправена към MOB 47 е от "Sofia Waste Water System". Датата е 7 юни. Интервюто с..
Изложбата "На фокус: Крайбрежие" е закриващо събитие на пролетната фотографска работилница „На фокус: Крайбрежие“ – обучителна програма в сферата на документалната фотография част от Фотографска програма „На фокус“ в Аморфа Академия 2025. В работилницата участват младежи на възраст 16-24 години. Групова фотографска изложба „На фокус: Крайбрежие“ е с..
Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..
Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..