Åke Henriksson (MOB 47): Не сме фалшиви пънкари

Интервю с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47)

Шведските пънк кръст легенди MOB 47 идват в София, в "Grindhouse Skateboard Club“, за първия си български концерт. Съпортът е от БИТОВ ТЕРОР, FALSE(-)NEGATIVE и VERSO IL NULLA CREATORE. Поканата отправена към MOB 47 е от "Sofia Waste Water System". Датата е 7 юни. 

Интервюто с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 02.06.2025 година.

От другата страна - Здравейте, бихте ли представили с няколко думи MOB 47? Ако някой не знае нищо за бандата, кое е първото нещо, което трябва да научи?

Chrille – Ние сме шведска банда. Започнахме през 1981 година. Изпълняваме наистина много бърз хардкор и пънк. Много бърза и шумна пънк музика.

От другата страна - Каква беше пънк сцената в началото на 80-те в Швеция? По това време светът познаваше единствено ABBA.

Chrille – ABBA наистина бяха много популярни тогава. По това време пънк сцената вече беше започнала да се развива. Още от 1979 година с класически банди като EBBA GRÖN и KSMB. Но нашата музика, тази експлозивна смес от хардкор/пънк беше по-популярна през 1984, 85, може би през 1986.

Åke – Някъде през 1983 започна цялото хардкор/пънк движение.

От другата страна - Т.е. Вие сте нещо като кръстници на това движение?

Chrille – Така казват. MOB 47 бяхме една от първите банди, които започнахме да свирим наистина бързо. Останалите не бяха като нас. Не свиреха толкова бързо, когато издадохме дебютния ни миниалбум през 1984 година.

От другата страна - Какво ви мотивираше през тези първи години?

Chrille – Много харесвахме хардкора и по-специално американския хардкор. Слушахме DISCHARGE, GBH. В началото бяха те. В някакъв момент започнахме да се интересуваме повече от бързия американски стил. Така се провокирахме да свирим по-бързо, както го правеха в Щатите по това време като D.R.I.

Åke – Точно, както и CRUCIFIX, и POISON IDEA, и останалите като тях. GANG GREEN, JERRY’s KIDS…

От другата страна - Споменавате основно американски банди…

Chrille – Самият аз не слушах чак толкова много групи като THE CLASH и SEX PISTOLS. По това време бях хлапе и нямах възможност да си купувам албуми. Но Åke записваше много музика. На касети. На тях имаше основно от бързата хардкор/пънк музика. Спомням си, че слушахме също така групи като ROW POWER от Италия.

Åke – Италиански и някои германски банди също.

Chrille – Финландски групи като TERVEET KÄDET. Слушането на част от финландската музика по това време беше истинско удоволствие.

От другата страна - Ако се върнем към историята на MOB 47, бандата се разделя през 1987. Какво не проработи тогава?

Åke – В един момент ни беше писнало, защото с всеки нов певец постоянно трябваше да изпълняваме едни и същи песни.

Chrille – Една от причините да се махнем беше, че не бяхме много известни. Тогава в Швеция се слушаше основно пънк от 1977, както и по-бавна, и по-лека музика. Друга причина беше напускането на басиста ни. След което си тръгна и певеца. С всеки нов в групата на двамата с Åke ни се налагаше да репетираме едни и същи песни хиляди пъти. В един момент стана много отегчително.

От другата страна - А с какво новия живот на MOB 47 е по-специален от началото?

Chrille – Периодът наистина е по-специален. Направихме реюниън през 2006. По дяволите, минали са 20 години вече... Когато отново започнахме с MOB 47, си казахме, че ще свирим като групата през 80-те. Т.е. бърз хардкор/пънк, а не някаква бавна музика. Можеш да чуеш това в новия ни албум. Където все още свирим доста бързо. Не най-бързо, но все още бързо.

От другата страна - „Tills Du Dör“ излезе миналата година.

Åke – Когато започнахме да свирим отново, не изпълнявахме много нови песни. По време на пандемията през 2021 си казахме, че може би ще е хубаво да опитаме да създадем нов материал. Написахме 20 нови песни, като 16 влязоха в новия ни албум. Иначе заглавието му се превежда като „Докато не умреш“. Албумът звучи като MOB 47, но с модерен полъх.

От другата страна - Пънкът носи ли същата страст за Вас, както преди 40 години?

Chrille – Разбира се. Със сигурност.

Åke – За това продължаваме да свирим извън страната и да пътуваме по целия свят, изнасяйки концерти.

Chrille – Всичко си струва, когато виждаме усмихнатите лица на феновете в публиката. Всяко пътуване, всяко чакане по летищата си струва заради това преживяване. Все още и истинско удоволствие да свирим на живо. Все още се гневим на ситуацията по света.

Åke – Дори деветте часа висене в Албания си струваха.

Chrille – Знаеш ли, един концерт на MOB 47 продължава 25-30 минути. Шоуто не е продължително, но е много интензивно. Вече не сме млади. Възрастни сме и след 30 минути пънк обезобразяване се чувстваме много изморени.

От другата страна - Трудно ли е да се свири пънк днес?

Chrille – Никак даже. Аз съм на 59 години. Когато се кача на сцената, съм 20-годишен хлапак. Но след концерт се чувствам като на 85.

От другата страна - Как щяха да изглеждат MOB 47 днес, ако не се бяха разпаднали през 1987 година?

Chrille – Никаква идея си нямам. Всъщност аз съм наистина много лош барабанист и мога да свиря единствено crust-beat или d-beat, както му казват. Не мисля, че бихме могли да свирим пънк в продължение на 45 години. Трудно е да отговоря на този въпрос. Може би щяхме да сме рок звезди. Не знам.

Åke – Според мен, ако бяхме продължили през 80-те, щяхме да звучим по-същия начин, както днес. Така мисля.

Chrille – И аз смятам така, защото това е единственото нещо, което можем да правим. Åke свири неговите рифове, аз удрям моите барабани. И ние можем да правим само това, защото не сме толкова добри музиканти.

От другата страна - Съжалявате ли за нещо?

Chrille – Не, не мисля. Смятам, че раздялата ни през 1987 беше нещо добро, защото едва ли щяхме да свирим тези нови неща днес. По този начин се заредихме с нови вдъхновения. Отново изпитваме удоволствие от свиренето след тази 20 годишна пауза. Въобще не съжалявам, че се разделихме тогава. Напротив, радвам се, че не работихме през тези 20 години.

Åke – През това време създадохме семейства. Което също е супер.

От другата страна - Казахте, че продължавате да се гневите. На какво в миналото и на какво сега?

Chrille – Така е. Все още се ядосваме, но на нещата, които се случват по света днес. Живеем в 2025 година. Политическите глупости продължават. Навсякъде има войни. Религиите продължават да не струват. Интересно е, че повечето текстове, които сме създали през 80-те, продължават да са актуални и днес.

Åke – Текстовете ни днес са същите като през 80-те.

От другата страна - Споменахте политическата обстановка, войните. Изглежда, че след толкова много години еволюция, човечеството като отношение и поведение се завърна в пещерните години.

Åke – Всяка една страна днес стремглаво се отдалечава от демокрацията. И наистина се приближава до пещерното мислене, както отбеляза.

От другата страна - Разпознавате ли се в старите песни на MOB 47?

Åke – В повечето от тях. Със сигурност. Всичко е все още същото. Продължаваме да не харесваме корумпираните политици. Не харесваме войните, не одобряваме хората да са потискани и угнетявани. И днес тези неща не ни харесват. Всичко е същото, както в началото.

От другата страна - Причината за този разговор е концертът на MOB 47 в България. Какво сте подготвили за тези 30 минути?

Chrille – За първи път ще свирим в София и България. Ще ни е много интересно. Надявам се, че феновете ще се забавляват и ще харесат шоуто, което сме им приготвили и ще им дадем. Ще дадем най-доброто от себе си. Идването ни във вашата страна ще е ново преживяване за нас. Много сме развълнувани, че ще ни се случи.

Åke –Тези, които ни познават от преди, ще чуят основно стар материал и едва няколко нови песни. Те ще познаят всяко едно парче, ако са слушали старите ни записи. Със сигурност ще разпознаят песните ни.

От другата страна - Най-странната реакция на публиката по време на Ваш концерт?

Chrille – Всъщност не знам. Повечето концерти си приличат. Пред нас винаги има щастливи хора. Свирили сме на големи сцени пред 5 хиляди души. В Бразилия свирихме за 10 души. Реакцията навсякъде беше една и съща. Щастливи хора, които постоянно ми крещят да свиря по-бързо.

Åke – Ние наистина сме стари момчета. Но свирим толкова бързо, колкото в записите. Т.е. не сме фалшиви пънкари. Надявам се, че феновете ще ни харесат, защото сме бързи и забиваме здраво.

От другата страна - А какво мислят семействата Ви за това, че на 60 години все още свирите пънк?

Chrille – Басистът, който свири с нас, защото в MOB 47 не сме само ние с Åke, е още хлапе. Едва има 45 години. Предстои му да стане възрастен. Аз имам две деца, които са вече големи. Като по-малки мислеха, че съм луд. А днес се гордеят, че баща им свири пънк по целия свят. На работа ме смятат за много известен, за това и постоянно предлагам на колегите ми автографи.

От другата страна - Една забавна история, която винаги ще помните?

Chrille – Често ни се случват забавни истории. Но през 2010 година свирихме във Филаделфия. Преди концерта улиците бяха бойно поле. Имаше безредици. Полицаите бяха много агресивни. За да не стават проблеми, затвориха клуба, в който трябваше да бъде концертът. Дори блокираха квартала, където беше сцената. Тогава организаторите ни успокоиха, че са намерили ново място, където все пак да свирим. И това беше малка кръчма, в която се събираха полицаи. И всъщност публиката ни се състоеше от същите полицаи, които бяха блокирали квартала и затворили другия клуб. Беше наистина странен концерт. Преди малко споменах Бразилия. Там свирихме някъде в горите. На концерта имаше точно десет души. Също много странно шоу.

От другата страна - А история с фенове?

Chrille – Истински шок изживяхме, когато свирихме миналата година в Меделин, Колумбия. Знаеш Япония. Там MOB 47 имат много фенове. Така, феновете в Меделин Колумбия бяха сто пъти по-откачени. За да остана сам, влизах в тоалетната, за да имам своите 10 минути лично пространство.

От другата страна - Има ли пределна възраст за изпълняване на пънк?

Chrille – Не мисля, че има. Åke, ти какво мислиш?

Åke – Докато ти харесва и можеш да го свириш, няма.

Chrille – А и днес се появяват толкова много нови добри банди. Пънкът не е мъртъв.

От другата страна - Той не е мъртъв, но виждате ли се на сцена след 20 години?

Åke – Не, не и след 20.

Chrille - С Åke сме си казали, че когато видим, че вече не го можем, ще спрем. Вече не сме първа младост и няма да се подмладяваме. Засега все още мислим, че е забавно. Свирим и винаги планираме година напред. Но не и 20. Аз мога да свиря пънк и на 100, но не мисля, че тогава Åke ще може да свири на китара.

Åke – Не, абсурд.