Присъствах на нещо от порядъка на 60-70 раждания. В началото ги броях, само че в един момент, както всичко останала, започва да става, някак си, рутина. И в един момент просто спрях да ги броя. Може и повече да са. Това беше за мен най-вълнуващата серия снимки, която съм правил. Това ми позволи да се сблъскам с нещо, което много малко хора имат възможност да го зърнат. Всички сме били част от това по един или друг начин, но на мен ми се предостави възможността да го зърна това нещо от първо лице и да бъда в позицията, в която човек трябва да увековечи най-важното, което се случва в този живот - именно появата му. Реакцията на майката, когато срещне детето си за първи път, което е един момент, който, мисля, че, не може даже да бъде осмислен. Особено от нас, мъжете.
Предполагам, че дори бащите не са присъствали на някои от ражданията, на които Вие сте присъствал?
Не, разбира се. Те не можеха да влизат. Те нямаха достъп горките татковци до операционните зали, в които аз всъщност прекарах близо три месеца. Беше изключително ексклузивно. Естествено всичко беше с разрешението на майките. И това го направи възможно. Естествено и с позволението на дирекцията в Майчин дом. От там тръгнаха нещата. Това е идея на професор Костов, който е директор на болницата. Той имаше мечта, която представляваше да бъдат заснети очите на майката, когато срещне детето си за първи път.
И Вие я осъществихте.
Всъщност, да. Това беше неговата мечта, която аз бях поставен да осъществя. И много се радвам, че ми беше предоставена тази възможност, защото по друг начин нямаше как това нещо да се случи, нямаше да стана свидетел на това, а още повече че и аз съм се родил в Майчин дом. И да се върна, и да заснема появата на други човешки същества, беше невероятно като усещане. То, по-скоро, даже по време на самите снимки, аз нямах възможност да си дам сметка за това какво заснемам, защото всичко е много бързо, изисква се грандиозен професионализъм. И беше много специално. Много отговорна дейност, т.к. трябваше да се превърна репортажната фотография в артистична фотография. Трябваше да се намери начин, по който от заснемането на едно събитие, да се извади есенцията - нещо толкова важно като контакта на майката с детето й и въобще появата на човешкия живот на бял свят.
Дълъг ли е пътят от документалната до артистичната фотография?
За мен беше много трудно. Това не ми е първият проект изобщо, но въпреки това се наложи доста дълго време да го снимам и да анализирам какво съм заснел. За да мога да подходя по малко по-различен начин от прост репортаж. Да мога да извадя едни доста по-различни типове изображения и в същото време. Там е малко като на бойното поле. Не знам кой как си го представя точно, но е доста интензивно като усещания, миризми, действия, случки и т.н. Да не говорим за символизма на цялото това нещо. Беше много различно от всичко, което друго съм заснемал. Не знам дали е трудно. На мен ми беше трудно. Може би някой друг би се справил по-лесно. За мен беше изключително трудно съзнателно да премина границата и да се опитам да мисля отвъд това, което се предполага, че трябва да се види. Беше нещо, което много хора споделиха, че за тях е невиждано и респективно с такива теми хората не знаят какво да очакват.
Вие знаехте ли какво да очаквате?
Абсолютно не! Мен така ме подготвиха, както за повечето важни неща в живота ми. Никак! И всъщност качествата, които трупаме в житейския си път, в един момент намират смисъл. И тук, както и в други случаи, качества, които съм трупал с годините, намериха реализация в този проект. Беше интересно да го проследя от мен лично, защото пак казвам, човек няма време в тези обстоятелства, в които се случват ражданията много, много да разсъждава и да осмисля какъв е мигът. Ти трябва да бъдеш една машина, която произвежда безкрайно количество кадри без никакви скрупули буквално. За да може по този начин да се достигне до онези кадри, които... Много неща не успях да заснема. Там няма време за подготовка.
Изложбата “В началото” на Сандро Арабян е подредена в Арт салона на Радио Варна. Повече за нея от автора й можете да чуете в интервюто, което Сандро Арабян даде за предаването на Радио Варна за концентрирана култура "Гравитация нула"
17 български пълнометражни и 24 късометражни филма ще се състезават в 43-тото издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза". Емблематичното събитие започва на 16 септември и до 23 септември ще представи във Варна "най-добрият вариант за моментна снимка на българското кино" , подчерта за Радио Варна Кремена Димитрова от Националния..
В 1/3 от детските градини у нас децата ежедневно използват и изхвърлят чаши за еднократна употреба. Така ежегодно детските градини у нас изхвърлят над 80 млн. пластмасови чаши . Цифрите са наистина са плашещи - между 5 и 6 милиона лева струва изхвърлянето на еднократни пластмасови чаши в детските градини. На практика..
Историята е едно колело, което се върти, и събитията в него се повтарят. Това подчерта за Радио Варна и предаването "Новият ден" историкът Траян Димитров. Месец септември е много богат откъм исторически събития, а Варна заема централно място сред тях, допълни Димитров. " В Деня на Съединението княз Александър I Батенберг тръгва от Варна, минавайки..
В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..
Виктор Димитров е едно от новите лица на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" . Публиката ще го види в представлението "Последното изкушение на Христос", което ще се играе утре, 3 септември, от 20 часа на основна сцена. "Обичам Варна и за мен е сбъдната мечта да играя в театъра. Тук мога да прекарам цялата си кариера", подчерта той за Радио..