След началото на пандемията през 2020 г. мнозина свикнаха да използват лични предпазни средства, които често са за еднократна употреба и не се използват дълго време. Проблемът с масовото замърсяване на околната среда с използвани маски, ръкавици и бутилки с антисептици представлява значителна заплаха за биосферата в световен мащаб.
Повече от 25 000 тона лични предпазни средства (ЛПС) и други видове пластмасови отпадъци, свързани с COVID-19, са попаднали в океаните, разкриват нови изследвания.
Изследователи от Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на новия анализ, който разглежда периода от началото на пандемията през 2020 г. до август 2021 г. А компютърният модел на учените прогнозира, че почти три четвърти от него, около 71%, ще бъде изхвърлен на плажовете до края на годината.
Според изследването от началото на епидемията до август 2021 г. 193 от държавите в света са произвели 8,4 млн. тона пластмасови отпадъци, свързани с пандемията. По-голямата част от пластмасата, свързана с COVID-19, идва от медицински отпадъци, генерирани от болниците, което "засенчва" приноса на личните предпазни средства и опаковките от гиганти за онлайн пазаруване като Amazon и eBay.
"Пластмасовите отпадъци нанасят вреда на морските обитатели и се превърнаха в основен глобален екологичен проблем", се казва в увода на документа. "Неотдавнашната пандемия от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаса за еднократна употреба, което засили натиска върху този вече неконтролируем проблем."
Изследователите твърдят, че работата им подчертава "един дълготраен проблем за океанската среда и се натрупва главно по плажовете и крайбрежните седименти".
Маски, лицеви щитове, ръкавици за еднократна употреба и хирургически престилки са примери за лични предпазни средства. Личните предпазни средства и всички пластмасови опаковки, използвани за съхранение на тези продукти, както и пластмасата от тестови комплекти, се считат за "пластмаса, свързана с COVID-19". Ако не се изхвърлят правилно, всички тези вещества могат да проникнат в реките и в крайна сметка да попаднат в световния океан.
Според проучването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат съответно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е скромен.
Изследователите сравняват броя на случаите на новия коронавирус с количеството на свързаните с COVID-19 пластмасови отпадъци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани отпадъци - 46,3% от световните пластмасови отпадъци, свързани с пандемията, като същевременно е с общо 31,2% от световните случаи на COVID-19, след двете Америки с 47,6%.
Според авторите това отразява по-слабата степен на управление на медицинските отпадъци в много развиващи се страни, включително Индия и Китай, в сравнение с индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с голям брой случаи на инфекция.
Според проучването по-голямата част от пластмасовите отпадъци в океаните вероятно ще се утаят по плажовете и дъното в рамките на три до четири години. А по-малка част от тях ще попаднат в открития океан, където в крайна сметка ще попаднат в капана на центровете на океанските басейни или субтропичните огромни системи от въртящи се течения във всеки от петте големи океана. Според изследователите Северният ледовит океан е "задънена улица" за пластмасовите отпадъци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.
Авторите се застъпват за по-добро управление на медицинските отпадъци в епицентровете, особено в развиващите се страни, с цел борба с притока на пластмасови отпадъци в океаните. Те също така призовават за по-широко популяризиране на въздействието на личните предпазни средства и други пластмасови изделия върху околната среда, както и за разработване на други екологично чисти материали.

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди четири законопроекта за промени в Кодекса на труда. Три от тях са внесени от народни представители от "Продължаваме промяната-Демократична България", а един - от социалния министър Борислав Гуцанов, съобщава БНР. Законопроект, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители от..
В отделни райони от Югоизточна и Източна България около и след обяд валежите ще са временно интензивни и значителни по количество. До вечерта валежите ще намалеят и постепенно ще спират, облачността бързо ще се разкъса. Ще духа умерен, в Дунавската равнина временно силен вятър от запад-северозапад. Максималните температури ще са с малък..
Гръцките власти се опитват да спрат незаконната търговия с неодобрени ботокс продукти, внесени от Турция и Източна Европа, продавани без сертификат в клиники, козметични центрове и дори салони за маникюр. Проблемът с незаконните продукти избухна през 2023 г., след анонимни сигнали, които предизвикаха проверки на финансовата полиция в един..
Над 200 милиона жени по света живеят с остеопороза - заболяването, което тихо, но неумолимо намалява костната плътност и повишава риска от счупвания. С бързото застаряване на населението по света и промените в начина на живот, честотата на остеопорозата и свързаните с нея фрактури се е увеличила значително и ще продължи да се увеличава в..
Октомври и морето. За повечето хора тази комбинация звучи немислимо — вятърът хапе, вълните са сурови, а плажът пуст. Но има и други — хора, за които есента не слага точка на морските приключения, а просто отваря нова глава. Те чакат октомврийските ветрове с нетърпение, защото тогава морето им принадлежи — без тълпи, без шум, само те, вълните и..
Студенти от специалност "Съдебна администрация" в Икономическия университет във Варна присъстваха на симулативен конкурс за длъжността "съдебен деловодител" в Административния съд, организиран в рамките на Деня на отворените врати. Съдебният администратор Деница Станкова ги информира за спецификата на тази отговорна професия. Студентите..
Под целият център на Варна лежи Древният Одесос. Т.е. където копнеш, вадиш артефакти. Археологията е навсякъде и ние буквално ходим върху нея. Всяко едно строително намерение в центъра на града, е почти винаги свързано с разкопки. Както стана на улица "Козлодуй". Където при изкопни работи за строеж на нова сграда, строителите попадат на част древен..