След началото на пандемията през 2020 г. мнозина свикнаха да използват лични предпазни средства, които често са за еднократна употреба и не се използват дълго време. Проблемът с масовото замърсяване на околната среда с използвани маски, ръкавици и бутилки с антисептици представлява значителна заплаха за биосферата в световен мащаб.
Повече от 25 000 тона лични предпазни средства (ЛПС) и други видове пластмасови отпадъци, свързани с COVID-19, са попаднали в океаните, разкриват нови изследвания.
Изследователи от Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на новия анализ, който разглежда периода от началото на пандемията през 2020 г. до август 2021 г. А компютърният модел на учените прогнозира, че почти три четвърти от него, около 71%, ще бъде изхвърлен на плажовете до края на годината.
Според изследването от началото на епидемията до август 2021 г. 193 от държавите в света са произвели 8,4 млн. тона пластмасови отпадъци, свързани с пандемията. По-голямата част от пластмасата, свързана с COVID-19, идва от медицински отпадъци, генерирани от болниците, което "засенчва" приноса на личните предпазни средства и опаковките от гиганти за онлайн пазаруване като Amazon и eBay.
"Пластмасовите отпадъци нанасят вреда на морските обитатели и се превърнаха в основен глобален екологичен проблем", се казва в увода на документа. "Неотдавнашната пандемия от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаса за еднократна употреба, което засили натиска върху този вече неконтролируем проблем."
Изследователите твърдят, че работата им подчертава "един дълготраен проблем за океанската среда и се натрупва главно по плажовете и крайбрежните седименти".
Маски, лицеви щитове, ръкавици за еднократна употреба и хирургически престилки са примери за лични предпазни средства. Личните предпазни средства и всички пластмасови опаковки, използвани за съхранение на тези продукти, както и пластмасата от тестови комплекти, се считат за "пластмаса, свързана с COVID-19". Ако не се изхвърлят правилно, всички тези вещества могат да проникнат в реките и в крайна сметка да попаднат в световния океан.
Според проучването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат съответно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е скромен.
Изследователите сравняват броя на случаите на новия коронавирус с количеството на свързаните с COVID-19 пластмасови отпадъци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани отпадъци - 46,3% от световните пластмасови отпадъци, свързани с пандемията, като същевременно е с общо 31,2% от световните случаи на COVID-19, след двете Америки с 47,6%.
Според авторите това отразява по-слабата степен на управление на медицинските отпадъци в много развиващи се страни, включително Индия и Китай, в сравнение с индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с голям брой случаи на инфекция.
Според проучването по-голямата част от пластмасовите отпадъци в океаните вероятно ще се утаят по плажовете и дъното в рамките на три до четири години. А по-малка част от тях ще попаднат в открития океан, където в крайна сметка ще попаднат в капана на центровете на океанските басейни или субтропичните огромни системи от въртящи се течения във всеки от петте големи океана. Според изследователите Северният ледовит океан е "задънена улица" за пластмасовите отпадъци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.
Авторите се застъпват за по-добро управление на медицинските отпадъци в епицентровете, особено в развиващите се страни, с цел борба с притока на пластмасови отпадъци в океаните. Те също така призовават за по-широко популяризиране на въздействието на личните предпазни средства и други пластмасови изделия върху околната среда, както и за разработване на други екологично чисти материали.
Ученици, настанени в Средношколско общежитие "Михаил Колони" във Варна, почетоха 208 години от рождението на патрона си. Те положиха цветя пред паметника му. Средношколско общежитие „Михаил Колони“ а е основано през 1959 г. В общежитието се настаняват за живеене ученици от 8 до 12 клас от цялата страна, които се обучават във всички професионални..
Въпреки забраните в интернет, деца имат лесен достъп до хазартни залагания. 12-13-годишни деца използват личните карти на по-големите си братя, сестри или родители, за да правят залагания. За това алармира в предаването "Новият ден" на Радио Варна Сирма Георгиева от Асоциацията на специалистите по зависимости. Хазартната зависимост се развива..
Община Варна за 18-а поредна година участва в Националната АНТИСПИН кампания по повод Световния ден за борба със СПИН – 1 декември. Инициативите, организирани от дирекция "Превенции" и Регионалната здравна инспекция – Варна, са насочени към младите хора в града и имат за цел да повишат информираността относно ХИВ/СПИН и други инфекции, предавани по кръвен..
Студените месеци не са причина да жертваме стила си в името на комфорта. Съвременната мъжка мода предлага многобройни възможности за създаване на визии, които съчетават функционалност, топлина и естетика. Ключът към успешния зимен гардероб се крие в избора на качествени базови елементи и умелото им комбиниране. Независимо дали..
20 ученици-доброволци към дирекция „Превенции“ в Община Варна, започнаха двудневно обучение на тема „Ролята на връстниците в разпознаването и превенцията на рисково поведение: Независими в мрежата“. То е в изпълнение на Програмата за дейността на Местната комисия за борба с трафика на хора (МКБТХ) – Варна за 2025 г., Раздел III „Обучение и квалификация..
Понякога най-интересните истории се раждат далеч от големия шум — в малките села, където традициите още дишат, а хората говорят като от стари книги. Именно към такива места поемаме и ние, по следите на един занаят, който мирише на огън, плод и памет. Каня ви на едно пътешествие, в което дъждовна Варна ни изпраща по пътя на ракията през селата..
Училищният изследователски екип на Средното училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" във Варна спечели първа награда на 12-ата научна сесия на Ученическия институт на Българската академия на науките. Проектът "Истории с карта" впечатли журито в секция "Обществени науки и изкуство" и беше отличен сред 110 проекта,..