Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Черните обувки" на соца

Варненската поетеса Десислава Неделчева издаде своя първи роман „Черните обувки“.  Роман, който разказва за времето на социализма през очите на едно подрастващо момиче. Написана е с особена дистанция и отстраненост, макар да става ясно, че до голяма степен е автобиографичен. Формата на дневник, полудокументалността и конкретните имена на реални хора, смесени с фикционални моменти, оригиналните решения на отделните глави, споени в едно цяло, прави книгата необичайна и динамична. 

Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят. Авторката на думите е поетеса и макар че тази книга е в проза, за нея дори интервалите между редовете продължават да са от значение.
Тази книга е като айсберг – на повърхността, тоест изказаното в нея е много по-малката част. Далеч по-голяма е частта на премълчаното, задрасканото, отхвърленото. А премълчаното понякога е премълчаване, друг път е забрава. Забравата – веднъж поради маловажност, друг път поради травмираща свръхважност.

„Щастлива и тъжна“ е другото име на тази книга. Ин и ян, бялото и черното се борят в душата на героинята, преливат едно в друго, едното расте, другото намалява, после обратното и така до безкрай. По-точно – докато героинята съзрее.

На тази книга ѝ е забранено да обяснява, да посочва в прав текст нещата, да ги клейми и анализира. Може само да бъдат влюбени – и героинята, и тази книга – в това или в онова момче, в тази или в онази част от живота и в цялата литература...

Чавдар Ценов

Десислава Неделчева е родена през 1973 във Варна. Завършва „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Печелила е много национални награди за литература, сред които конкурса „Веселин Ханчев“ през 1996 г. Автор е на книгите „Прози в края на века“ (1998) и „Източно време“ (2012), както и на стотици статии с литературна критика във вестниците „Култура“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, сайта „Портал Култура“ от 1991 г. насам.


Много ми е интересен фактът, че Десислава Неделчева след толкова много поезия, която написа, публицистика, литературна критика,  сега представя първия си роман, наречен „Черните обувки“. Явно много е напирал този текст да излезе и то точно под тази форма. Какво те подбутна? Къде беше импулсът?

Книгата е на основата на един автентичен детски дневник, който аз имах и който е воден от едно момиче на 12 години. И понеже този материал отлежаваше дълги години при мен, дълго време не смеех да се допра до него, защото миналото ме засмукваше и аз влизах директно в онова време и после трудно се измъквах обратно. Така доста години минаха, допреди десетина, когато се осмелих да отворя, и реших, че това, което е оставено в дневника, е много ценно. Аз го влачих някак си, стоеше зад гърба ми и  и по някакъв начин ми е тежало и просто исках да го направя. Нямах претенции към формата, просто исках това нещо да излезе от там по някакъв начин. През 2003-а отидох на един Фестивал на козето мляко в Бела речка и там през една игра на един психолог, който дойде да търси нашите спомени от соца, тази история излезе. Историята, която е била дълбоко в подсъзнанието ми -  за черните обувки.  Освен от дневника историята изскочи и през една скица, която си надрасках по време на играта. Спомних си го.

Какво има толкова в този дневник? Каква е тази история, направо звучи мистериозно.

Дневникът са преживяванията на едно момиче в пионерската организация - едно момиче активистче, по тогавашните правила. Социално активно - влиза в най-различни дейности, ходи на международни бригади. Отвъд всичко обаче напира неговата чувствителност и по някакъв начин всички тези активности се пропукват от една линия, която накрая изкристализира в някакъв своеобразен бунт на това дете  в хода на неговото съзряване.

А историята за черните обувки, която си спомних 18 години по-късно при едни неочаквани обстоятелства е за пребиването на това дете в пионерския лагер в Ястребино. Там то е определено да бъде асистент на знамето в един бутафорен сбор, който трябва да се изиграе, но детето няма черни обувки, а неговите са светлосини.

От двеста души в лагер е трябвало да намери такива обувки, но не успява и бива порицано от ръководителката пред целия строй. Детето дори не успяло да се разплаче. До такава степен унижението е тежко, с това крехко съзнание.  То пише писмо до майка си и татко си. Те идват. Подписват се за два часа, но  таткото казал: „Стига глезотии – оставаш“.

Какво влачи тази история след себе си?

Това искам да разбера, написвайки тази книга. Защото очевидно това нещо ми е тежало през всичките тези години, било е по някакъв начин важно и сега, когато го извадих на бял свят, се чувствам облекчена.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Десислава Неделчева чуйте в звуковия файл:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Любомир Кючуков: След скандала между Тръмп и Зеленски ще последва тежък период за Украйна

След скандала между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще последва тежък период за Украйна. Случилото се вчера в Белия дом, меко казано, е твърде далеч от дипломацията. Това коментира в предаването на Радио Варна „Позиция“ Любомир Кючуков - директор на Института за икономика и международни отношения, бивш зам.-министър на външните работи...

публикувано на 01.03.25 в 14:40
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Конституционният съд удари шамар на ЦИК и "Информационно обслужване"

До една седмица Централната избирателна комисия може да извърши изчисленията, възложени ѝ от Конституционния съд, з аяви в интервю за БНР председателят на ЦИК Камелия Нейкова. Тя обясни, че а нгажиментът на ЦИК е да въведе данните, установени от КС, и да се направят изчисления на изборните резултати, за да се прецени дали оказват влияние върху..

публикувано на 28.02.25 в 07:30

Балерината Стефани Николова: Всяка една роля изисква силен характер, техника и много работа

Стефани Николова е деветокласничка от Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Нейни преподаватели са Антония Станева и Светлана Тоншева (хореограф и репетитор в Държавна опера-Варна). Допълнителната награда на Силвия Томова от Международния балетен конкурс "Сара-Нора Прима" 2024 г. я отличава като много талантлива млада..

публикувано на 27.02.25 в 06:25

Режисьорите на филма за Милен Цветков: И днес той щеше да е безкомпромисен в търсенето на истината

Документалният филм "Милен", посветен на емблематичния журналист Милен Цветков, загинал трагично в пътна катастрофа, ще има своята варненска премиера на 2 март. Прожекцията ще бъде от 18.30 часа във Фестивалния и конгресния център. "Милен" ще бъде представен и в останалите киносалони в морската столица от неделя.  "Човекът, който никога не се..

публикувано на 26.02.25 в 08:00

Olof Wikstrand (ENFORCER): Изграждаме хеви метъл култа по целия свят

Интервю с Olof Wikstrand (ENFORCER) ENFORCER са от вълната групи, които в началото на новото хилядолетие възродиха класическия хеви метъл. И така вече 20 години шведите проповядват култа по целия свят. На 4 март ENFORCER ще направят първи концерт в България. С тях идват и унгарците TÜRBÖWITCH. Концертът на двете банди е в софийския клуб..

публикувано на 26.02.25 в 07:30

Явор Колев: За ветроходството вероятно има написани повече книги, отколкото за шахмата

Регионалната съдийска колегия по ветроходство във Варна има нов председател. В следващите две години на поста ще бъде Явор Колев, едно от популярните и утвърдени имена у нас като състезател, треньор, организатор и съдия.  "К расотата на ветроходството е, че никога не успяваш да го изучиш. Няма момент, в който да кажеш: "Вече не ми е интересно,..

публикувано на 25.02.25 в 08:00

Прекаралият 70 дни в плен отец Васил Вирозуб: Руският мир е студ, глад и изтезания

Езикът ни, културата ни са важни за отстояването на украинската идентичност, за опазването на духа ни , казва отец Васил Вирозуб от Православната църква на Украйна (ПЦУ), антипод на вече забранената проруска Украинска православна църква (УПЦ). Военен капелан към 88-ми батальон, той е един от пленените на Змийския остров (о. Змийний) на 25..

публикувано на 24.02.25 в 08:10