Лесна работа: Изящната бонбониера на декември

Ето ни и нас! През декември. Този очарователен месец на празници, хубави пожелания и нагласа за успех.

Декември – настроението на красиви снежни изгледи, споделена чаша вино край камината, светлинките на елхата, зимните пътища, сгушените край тях къщички, празничните трапези, подаръците, добрите думи, очакваните срещи.

Декември е като изящна кутия с различни бонбони. Ден след ден, бонбон след бонбон, празник след празник, за да стигнем напълно подготвени до онази полунощна наздравица с шампанско, когато изпълваме мислите си с важни поръчки към Вселената, а очите ни възхитено се взират в сияещото от илюминации небе.

Странно нещо са празниците. Сред приятното оживление на подготовката, винаги се прокрадват картини от стари времена. И днес, докато енергично танцувах между кухненския плот, готварската печка и празничната трапеза, мислите ми превъртаха лентата назад във времето.

Припомних си всички бели покривки, пламъчета на празнични свещи, всички декемврийски букети, кулинарни приключения, светлините, усмивките, сладките приказки, любимите песни, наздравиците: „Да бъдем!“ и „Да продължим!“.

Събирахме се на днешния празник и една наздравица винаги беше посветена на хората, които са в морето. Когато бях малка, виждах как точно тази наздравица караше баба, разтревожена, да се свива за миг, а пъстрите й очи притъмняваха, като бряг, засенчен от облак.

Майките на моряците... Неспокойни са техните сърца. Винаги в очакване на следващото завръщане.

В детството ми баба събираше в един образ цялата грижа, отдаденост, любов и старание на вселената... Всичко за семейството. Ставаше с изгрева и не подвиваше крак до залез. У дома винаги ухаеше на кифлички с ванилия. На масата, в стъклен поднос, красиво бяха подредени сладки курабийки във формата на коледни елхички. Три звездички с различна големина, слепени с ягодово сладко една към друга, поръсени с пудра захар, а най-отгоре, вместо връхче – бонбон. Винаги беше уханно, красиво. Имаше всичко, за да е топъл, уютен и щастлив домът. Да е хубаво. Очарователни дни, вечери, празници. Всеки, който има това, е безкрайно богат.

И не го казвам случайно в днешния ден на банкера, моряка, рибаря, търговеца, дарителя - ден, съчетал толкова много посвещения и толкова много настроение за предстоящи събирания и наздравици. Казвам го, защото не бива да забравяме колко, всъщност, богати хора сме, дори един близък да мисли за нас, да е настроил сърцето си с нашите преживявания и да знаем, че винаги, когато се нуждаем от помощ, трябва само да следваме пътя към светлинката в неговия прозорец. И там ще ни очакват с прегръдка, утеха, обич и добра дума.

Това е декември – напомнянето за истинското богатство.

Според преданията, Свети Николай извършил безброй добри дела и чудеса, и като повелител на необятната водна шир, спасил живота на много моряци. И вероятно, за да спазим баланса, през декември, колкото по-студено е навън, толкова повече сърцата ни се нуждаят от топлина – да я даряват и да я получават.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая чудесни декемврийски моменти и изпълнени с обич сърца! Всеки може да бъде спасение за някого. Не така очевидно..., но спасение. Понякога с дума, жест, подкрепа, изслушване. Друг път – със старателно подредена празнична трапеза и мила усмивка на прага. Всеки път може да е различно, но ключът винаги е любовта. Безкрайно богати сме, когато я имаме.

Щастлив празник с любимите ви хора! Прегръщайте силно обичта и семейството! Това е най-важното, което наистина си струва.