В края на миналата година екипът на Етнографската къща към Регионалния исторически музей в Добрич започва нова инициатива, чрез която целта е в онлайн пространството да бъдат представени колекциите, които се съхраняват там. През последните две години, заради сложната епидемична обстановка, голяма част от идеите на музейните работници се реализират трудно, от което страдат и ценителите на културното и историческото наследство. Оттук се ражда и идеята да се направи тази макар и виртуална среща с онова, което сега остава скрито в музейните фондове.
Музеят не е само храм и място, където се съхраняват културни ценности, но и място, където хората могат да получат информация и да се докоснат чрез различни възстановки и образователни програми до културното наследство. Това помага те да не бъдат само наблюдатели, но и участници в процеса на творческо усвояване и претворяване. Добруджа е една от най-интересните етнографски области. За нея фолклористът Михаил Арнаудов казва, че тя ни дава в миниатюра етнографската карта на половин България, споделя уредникът в РИМ в Добрич Лена Кирилова.
Колекцията „Традиционно облекло“ е сред най-интересните в богатия фонд на Етнографската къща. Тяхното богатство и символика са сред доказателствата в подкрепа на думите на Иван Хаджийски, че българинът не обича много да говори, но използва езикът на зрителната представа и в този аспект носията е тази, която най-добре представя човека.
В древността накитите са имали апотропейно, предпазно значение и са служили да закриват откритите части от тялото, за да ги предпазват от лошите сили и болести. По-късно те придобиват и декоративна функция и стават задължителна част от облеклото и също като дрехите показват социалния и семеен статус на носещия ги, разказва Лена Кирилова.
Цяла вселена представлява българската шевица и тъканна орнаментика, споделя Лена Кирилова. Това е един непонятен език, но когато човек го овладее, той може да улови всички послания и знаци.
Валидират пощенска марка с лика на Добри Христов (1875-1941) по случай 150 години от рождението му, съобщават от пресцентъра на ТМПЦ – Държавна опера Варна Марката е израз на почит към бележития варненец, музикален педагог, критик, композитор и академик с огромен принос за развитието на българската музика и българската музикална култура в първите две..
Спектакълът "МУА У ТУПАН", обявен за днес, 12 ноември, 19:00, Сцена Филиал на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, не може да се състои по технически причини. Билетите, закупени за 12.11.25, важат без презаверка за 12.12.25, 19:00, Сцена Филиал. При невъзможност да гледат "МУА У ТУПАН" на 12.12.25, зрителите могат да презаверят билетите си за..
Учебният музей при Регионален исторически музей – Варна организира беседи по повод годишнината от "Битката при Варна" Беседите са подходящи за организирани групи ученици от VIII до X клас и ще се провеждат от 11 до 14 ноември, с начален час 14:00. За участие е необходимо предварително записване на телефон 052 681 060 (Учебен музей при РИМ – Варна).
"Замислена вода" се нарича изложбата, която може да бъде видяна до 21 ноември във варненската „Галерия33“. Събитието е част от Есенния сезон на изкуствата в морската столица. Експозицията включва 30-тина живописни произведения, рисувани последните четири години от художника Николай Петров. Ваня Славова разгледа вече големите..
Днес от 14.00ч Исторически музей Балчик представя книгата на Георги Казанджиев „Народният съд в град Добрич (21.II. – 8.III.1945 г.)“ . Тя е детайлно документално изследване, посветено на един от най-травматичните периоди в новата история на Добруджа – дейността на така наречения Народен съд. Авторът представя този процес не като акт на правосъдие, а..
Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска „Къси разкази“. Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники. Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан..
Библиотека "Галактика" е легендарна българска издателска поредица за научнофантастична литература. Тя започва през 1979 година от издателство "Георги Бакалов". Създадена е по инициатива на преводача Милан Асадуров и предлага преводи на много чуждестранни автори, включително Франк Хърбърт, Урсула Ле Гуин и Робърт Силвърбърг. И е била много..