4
Пунктът за посрещане на украинските граждани, пристигащи в страната ни през границата край Дуранкулак на БЧК в Добрич вече работи. Задачата на доброволческата организация е да упъти към местата за настаняване бягащите от войната, да ги запознае с процедурата по тяхната регистрация в България, както и да им предостави топли напитки и храна. На пункта в помощ на бежанците участват, както доброволци от структурата на БЧК, така и хора, които са се записали като желаещи да подпомогнат дейността им.
Още с подреждането на шатрата на ОС на БЧК в Добрич в началото на тази седмица, при доброволците се спират и първите автомобили с украински граждани. В този момент именно напълно осъзнахме нуждата от нашето присъствие на границата, подчерта председателят на структурата д-р Артюн Еринозов.
Сред хората, заявили готовност да помагат на дейността на БЧК на границата, е Димитрина Вецева. Тя споделя, че след като е разбрала, че организацията има нужда от повече доброволци, се е обадила, за да се запише.
Активно от БЧК търсят информация относно местата за настаняване на украински граждани, но комуникацията в голяма степен е отново с други доброволци или неправителствени организации.
Работейки на терен и срещайки се с най-различни проблеми на идващите тук бежанци, д-р Еринозов се сблъсква и с друг проблем, отнасящ се до онези украинци, които са влезли в страната ни само с личните си карти, но по една или друга причина искат да се върнат обратно в Украйна. Оказва се, че граничният режим е олекотен само за излизащите от Украйна, но в обратна посока се изисква те да притежават международен паспорт.
Засега пунктът на БЧК при Дуранкулак работи от 6 часа сутринта до около 8 часа вечерта, но имат готовност, при засилване на бежанския поток, неговата дейност да стане денонощна. На този етап доброволческата организация има достатъчно финансиране, благодарение на дарителската кампания, както и на редица местни фирми, които помагат с каквото е необходимо, но нуждите всеки ден нарастват.
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, Христос Воскресе! Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „празникът на празниците и тържество на тържествата“ (Пасхален канон, песен 8). Ние празнуваме избавлението на човеците..
На Велика събота в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна деца боядисваха яйца. Момичетата, които присъстваха, се оказаха срамежливи, но по-малките момчета с охота застанаха пред микрофона на репортера ни Ваня Славова и споделиха своите размисли за вярата и за Бог: Към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна от 2003 г. действа..
На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях. Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички..
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..
През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно, последните достигнали върха по Западния гребен, остават българите. Тяхната история - за първи път с..
Разкъсана облачност
