Как театърът съхранява паметта за обществените процеси, важните събития и ключовите дебати във времето, в което се случва? Може ли да реагира незабавно на предизвикателствата на днешни ден, така както могат да го правят киното, телевизията и интернет?
Това бяха някои от въпросите, на които потърсиха отговор участниците в конференцията „Лабиринти на паметта: театър и време“, част от програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Сред панелистите на форума беше и режисьорът Явор Гърдев.
Неговата постановка в Драматично-куклен театър – Плевен „Опашката“ бе изиграна на варненска сцена при изключителен интерес от страна на фестивалната публика.
Спектакълът е по едноименния роман на Захари Карабашлиев. Сценична адаптация и постановка: Явор Гърдев, сценография и костюми - Свила Величкова и Ванина Цандева, музика - Калин Николов. В ролите гледахме: Владимир Карамазов, Надя Керанова, Михаил Билалов, Екатерина Стоянова, Бориса Сарафова, Светлана Янчева, Адриан Филипов, Антъни Пенев, Диана Ханджиева, Александър Кънев, Ованес Торосян, Асен Данков. Спектакълът получи Награда „Аскеер“ 2022 за най-добро представление, а Владимир Карамазов бе отличен с „Икар“2022 за водеща мъжка роля.
Известен писател в разцвета на жизнените и творческите си сили получава предложение от мъглява политическа структура да се включи в борбата за президентския пост. Първоначално то му изглежда нелепо. Лека-полека обаче той започва да разбира, че в моментната политическа конфигурация в страната се отваря сериозна празнина, която той би могъл да запълни, ако се реши да погледне сериозно на предизвикателството. Не закъснява и моментът, когато влиятелни играчи на дълбоката държава започват да се прегрупират в подкрепа на кандидатурата му и заявяват готовност да инвестират сериозни средства в кампанията му. Убеден най-после в реалния си потенциал да спечели, писателят окончателно се поддава на изкушението да влезе в борбата за президентския пост. Междувременно обаче се случва нещо смущаващо, притеснително, странно и необяснимо, което заплашва не само да сложи прът в колелата на политическата му кариера, но и да промени изцяло и необратимо живота и съдбата му.Явор Гърдев
Светлана Вълкова разговаря с режисьора за въпросите, които поставя „Опашката“ в контекста на темата „Театър и време“:
Не съм изненадана от машинациите и задкулисието в политическата система, показани в „Опашката“, но въпросът, който за мен най-много тежи, е: Защо сравнително честни хора, влизайки в политиката, това чудовище-властта ги поглъща и променя?
Според мен този въпрос е сложен, защото той не зависи само от лични качества и лично поведение. Той зависи много от попадане в контекст, много трябва да внимава човек в какви контексти попада, защото понякога те предопределят какви ще бъдат неговите решения. Тези решения могат да се окажат в пълна противоположност със собствените ти възгледи и да се наложи да направиш фатален компромис. В този смисъл политиката е едно постоянно бойно поле, на което различни сили се конфигурират и реконфигурират, и удържането на морален стандарт в нея е най-трудното нещо. Даже повечето изследователи твърдят, че то е невъзможно. Затова с политика се занимават хора, които са по-гъвкави в морално отношение, ако мога да се изразя меко.
А какъв е шансът тогава за една държава като нашата?
Въпросът не е в самата система и в самата системност, защото различният тип политически системи работят по различен начин в различните национални контексти. И наднационални всъщност. Усещането за това, че особено в България има някаква идеологическа недоизказаност и неяснота, и че не определени политически програми са важното, а те по-скоро са начин да се легитимират определени хора, за да дойдат на власт, обръща малко перспективата и слага каруцата пред коня. В това отношение е много лесно дискурсът да бъде подведен в тази насока и да бъде поддържан в конфликтна зона, което се случва ежедневно на всяко ниво. Тогава фонът се размива, няма ясни понятия, с които се борави, поради което и политическите пристрастия започват да стават по-скоро лични пристрастия, престават да бъдат принципни за определени позиции.
Това, което направихте, политически театър ли е?
Да, мисля, че par excellence, да. Мисля, че и романът „Опашката“ е политически, въпреки че в него има много повече аспекти и сюжети, докато тук е изтеглена една линия, която е свързана с конфликта между личните възгледи и компромисите, които трябва да направиш, за да се включиш в политиката.
В тази линия се движеше и „Драконът“, който поставихте на варненска сцена...
Той обаче беше по-метафоричен, в иносказателна естетика, но наистина тематично е близък.
Как тези спектакли се поставят в контекста на конференцията за лабиринтите на паметта, за театъра и времето?
„Опашката“ например е свидетелство за едно много конкретно време, което даже отмина. Спектакълът беше ситуиран в контекста на предизборната кампания за президент в България, тогава беше направен. Оттогава мина почти година. Тогава попадаше в напълно директен контекст, сега малко по-индиректен, но говори за същата ситуация. В този смисъл неговият контекст не е загубен, просто е загубена злободневността на темата за президентските избори.
Изостава ли в такъв случай театърът от живота, който живеем?
Не, не мисля. Той е такъв аспект на живота, който има собствен живот. Той не е свързан винаги пряко и директно със злобата на деня, той е малко по-бавна медия, осмисля процеси, които са по-дълги. В този смисъл театърът задържа повече памет, отколкото задържа нашето ежедневно политическо съществуване – то отминава и бива забравено много бързо.
Променя ли се в годините Вашата мотивация да правите театър?
Променя се едва ли не с всеки проект. Аз трябва да търся извори на нова мотивация с всяко ново начинание, задвижва ме нещо, което е конкретно вдъхновяващо.
Интервюто може да чуете в звуковия файл:

Малкият бизнес е готов да поеме част от предстоящите разходи, след приемането на Бюджет 2026, но очаква мерки - реформи, достъп до обществени поръчки, инвестиции в инфраструктурни проекти , които дават добавена стойност. Това каза Данко Калчев, съсобственик на семейна стъкларска фирма в Белослав, в предаването на Радио Варна POST..
Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията беше вчера в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над 50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..
Интервю с Faruk Aydın Toksöz и Onur Çobanoğlu (ALKERA) „ProgVibe Balkans“ е двудневен фестивал, посветен на прогресив рока и метъла, с фокус върху съвременната балканска прогресив сцена. В рамките на събитието, което е на 21 и 22 ноември, ще се представят изпълнители от България, Гърция, Турция и Румъния, които разкриват богатството и..
Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация. Това мнение изрази младата предприемачка Хелин Алев в предаването на Радио Варна "Новият ден" в Дена на жената предприемач. Тя коментира равнопоставеността между половете, предизвикателствата пред жените в бизнеса и тревогите на малките компании около..
В периода 11 ноември – 12 декември 2025 година училища и детски градини ще отбележат и ще отпразнуват Европейския ден на авторите и Деня на четенето. Два вдъхновяващи повода за ново читателско пътешествие, представи инициативата в Радио Варна Мария Баджакова от Младежка фондация "Аморфа". В инициативата освен чилища и детски градини участват още..
Интервю с Christopher Bowes (ALESTORM) До момента ALESTORM са направили два концерта в България. През 2010 година като съпорт на SABATON и през 2022 като част от фестивала „Midalidare– Rock In The Wine Vally“. Ето, че на 29 ноември шотландските пирати ще излязат за трети път пред родните фенове. Но този път като хедлайнъри, с подкрепата на..
"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..