Не се очаква поскъпване на храните поне до края на лятото

След пикa при цените на хранителните продукти в България през пролетта, от юни насам се наблюдава запазване на равнищата. Това се дължи на добрата реколта от зърно у нас и по света, която успокои цените на пшеницата, царевицата и фуражите, каза за Радио Варна председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. 

"Цената на олиото на световните борси е спаднала с над 50%. По време на пика цената му беше 2500 долара на тон, а сега е около 1400 долара на борсата в Ротердам", коментира Иванов. Специално при олиото, спадът се дължи на няколко фактора - намаленото търсене, достатъчно запаси и очаквания за добра реколта.

Това поевтиняване обаче все още не се усеща на пазара у нас. В момента цената му е под 5 лева за литър на едро и се очаква да продължи да върви надолу. При пазара на дребно цените не са се променили особено. Според Владимир Иванов това се дължи на несигурността на енергийния пазар.

"Пазарът у нас е зареден с много негативни очаквания. Това води до едно презастраховане от страна на търговците, което задържа нивата на цените. Постоянно се нагнетява напрежение на пазара от всякакви политически и други изказвания. В момента имаме паразитно влияние, влседствие на негативни очаквания. Друг е въпросът, че никой не знае какво ще се случи с енергийния пазар през октомври, ноември и декември", каза още Владимир Иванов.

Той прогнозира запазване на сегашното равновесие на цените на храните в България поне до края на лятото.

"Ако на енергийния пазар нещата се стабилизират и са плавни, то и на хранителния пазар сегашните тенденции ще се запазят", коментира Иванов.

"Ако анализираме и наблюдаваме икономическите взаимодействия и процеси по света и се абстрахираме от политиката, би трябвало да сме свидетели на една висококонкурентна есен дори и с дефлационни процеси. И в момента, в който влезе нестабилната политическа обстановка и неяснотата с доставките на енергийни ресурси, всички тези положителни очаквания се променят", каза още експерта.

Млечните продукти запазват високи равнища, брашното и захарта поевтиняват

"Разликата спрямо равнищата от 2021 година достигна 36% при кашкавала, 43% при сиренето и 44% при маслото. При млечните продукти в момента не се наблюдава намаление на цените, но няма и покачване. Бърз скок на цената имаше и при брашното, но след данните за добра реколта, имаме намаление с около 15 стотинки през последните няколко месеца. Стабилизира се и цената на захарта. Това се дължи на данните за добра реколта в Индия и оттеглянето на Бразилия от етаноловия пазар и производството на повече захар", каза още Владимир Иванов.

Инфлацията стимулира търговията с некачествени стоки

Според Владимир Иванов, инфлацията у нас е стимулирала търговията с храни и продукти с ниско качество, тъй като хората търсят повече евтините стоки.

"Максимално ниската цена винаги води до компромиси в технологичните параметри. Това го наблюдаваме при млечните и при месните продукти, както и при бисквити, вафли и в консервната промишленост", коментира експерта.

Българската продукция

"България се радва на добра реколта от пресни плодове и зеленчуци и пазарът е зареден с достатъчно родна продукция", коментира Владимир Иванов.

"Много се спекулира напоследък, но със сигурност мога да кажа, че българското земеделско производство не е умряло. Напротив. Пазарът е доста добре зареден с българска стока. Има добра конкурентна среда, което държи и поносими равнища на цените", каза Иванов. Според него, държавата трябва да помага повече на земеделските производители да пласират своята стока, която е далеч по-качествена от вносната.

Много посредници - висока цена

При някои плодове и зеленчуци се наблюдават лоши търговски практики, когато стоката преминава през няколко посредници и това я оскъпява.

"Това е недобра практика при търговията на дребно. Ако във всеки по-голям търговски център имаме нужда от 10 "играча", при нас присъстват поне 20-30, което "изяжда" пазара и се компенсира през висока цена. Подобни практики се наблюдават на много малки пазари във Варна, София, Пловдив и Бургас. Проблем е нашата народопсихология. Земеделските производители трудно се обединяват и това води до наличието и потребността от повече търговски посредници. Така се удължава и разширява веригата, стоката стига до супермаркета по-бавно и всичко това я оскъпява", поясни Владимир Иванов.

Чуйте интервюто на Иван Барбов с Владимир Иванов: