Царичино е красиво и тихо селце, което се намира на около 50 километра североизточно от Варна, на близо 40 километра от Добрич и само на 3 километра от град Балчик.
Данните за първите заселници тук датират от 1916 година. Една от легендите разказва, че през 1941 година цар Борис III, който тогава е бил в Двореца в Балчик е поискал да пренощува в най-близкото село, където са настанени българи от Северна Добруджа. И отива в Идириз Коюсу, както се е казвалото тогава населеното място. Заради царското посещение обаче, местните жители решават да го преименуват на Царичино година по-късно.
Селото се слави със своите постижения в земеделието. То е било и основен поминък на хората в годините. Сега обаче ситуацията е различна. Но, ако се замислим, в момента почти навсякъде по селата е така и нещата, за които хората разказват и предизвикват усмивките им са по-често в минало време. Така е и с една от най-възрастните жителки на село Царичино - 89-годишната Димитрина Драгнева. Нея я срещнах на пейката пред кметството, намиращо се в центъра, откъдето минава и главният път и шумът от преминаващите често автомобили и камиони нарушаваше иначе приятната тишина в Царичино. Именно заради тази тишина и спокойствие, баба Димитрина не ще и да чуе за големия град. Покани ме да седна на пейката и ми разказа как е израснала на село и как въпреки възрастта си, продължава да се труди в градината.
"В градината се чувствам най-спокойна", каза с усмивка баба Димитрина. Гледа си плодове и зеленчуци. Вече си е направила зимнина и е подготвена за зимата. Гледа си и пилета, които също вече са се озовали във фризера. Сподели, че си има трудности на село, но тук й харесва. Съжалява за това, че младите хора днес "бягат" от мотиката и лопатата и не искат да се занимават със земеделие.
"Защо предпочитат да отидат в чужбина и да мият там чинии. По-добре да мият чинии тук. Там плащат повече пари, но и стандарта е висок. Така че е същото. Камъкът си тежи на мястото и ако много го търкаляме започва да се рони", каза още Димитрина Драгнева. Пенсията й не е голяма, но й стига за да живее нормално.
"Аз си произвеждам всичко сама. Имам си зимнина. Ям екологична храна и не си купувам от "пластмасовите" домати в града. Но, гледам хранителните навици на моите деца и внуци, които се хранят с всякакви боклуци в големия град", каза още баба Димитрина.
Възрастните хора като баба Димитрина се броят на пръсти в село Царичино. За разлика от повечето села в България, тук преобладава младото население. Общо жителите на селото са около 120 човека, като немалка част от тях са и чуждестранни граждани. Именно това превръща Царичино в космополитно селце, в което живеят англичани, германци, руснаци, поляци, едно белгийско и едно датско семейство. Красивата природа е накарала семейството на Андреа и Рейнард да се влюбят в България и да си купят имот в село Царичино. Те идват от германския град Манхайм. Изключително усмихнати и гостоприемни хора, които ни пуснаха в красивия си дом. Там ни малко ни полая един дребен и красив, но и доста лют пудел, който обаче бързо свинка с нас. Сигурно е усетил, че сме от Радио Варна и той ни прие. Андреа и Рейнард живеят тук от 4 години.
"Избрахме това село, защото е много хубаво и е близо до морето и до града. Имаме всичко наблизо. Това е красиво малко селце. И хората тук също са чудесни", каза Андреа. Освен природата и хората, им харесва и българската храна.
"Най-много харесваме домашно приготвената храна", дори се опита да каже на български Андреа и се получи сполучливо. Това е така, защото двамата със своя съпруг посещават учител по български и учат усилено езика ни.
Ако в търсачката в интернет напишете името на село Царичино, основно ще ви излязат обяви за къщи и имоти в селото. А такива свободни почти не са останали. Това ми каза кметският наместник Георги Генов, който е на поста вече трети мандат. Млад човек, който живее с проблемите и радостите на местните жители и се опитва всячески да им помага.
"Кметът на село е всичко. Той е полицай, лекар, поп, доставчик. Но, това не ми тежи", каза с усмивка Генов, който е израснал в селото и това обяснява до голяма степен удоволствието, с което върши своята работа. Въпреки че като всяко село и в Царичино си имат трудности и проблеми. Най-много му тежи липсата на магазин в селото. Той е затворил преди два месеца, поради нисък оборот.
"Правя всичко възможно да намеря нови хора, които да вземат магазина", поясни Генов.
В селото живеят много млади семейства, повечето от които работят в Балчик. И тъй като с колегата Даниел Симеонов посетихме Царичино в работен ден, обяснимо повечето от жителите бяха на работа и улиците леко пустееха.
Само двама-трима души са на работа при двамата местни арендатори, каза още кметския наместник.
Преди години в селото повече от добре развито е било животновъдството. Имало е 1500 крави и телета, а над 90% от населението се е работело в земеделието.
"Сега няма нито една крава, теле или овца", каза със съжаление Генов. И тъй като трудът винаги е бил на почит в селото, неслучайно именно 1 май е избран за празник на Царичино.
"Тогава организираме и селския сбор с много празненства", сподели Георги Генов и ни покани да дойдем на следващия празник на селото. Иначе църковните празници се отбелязват в параклиса "Свети Петър и Павел".
Храмът е изграден през лятото на 2018 година по инициатива на Румен Александров Георгиев, който бивш кметски наместник на Царичино, както и с дарения от жителите на селото. Това го пише и на една огромна плоча до входа на параклиса. Дворът му е красив и добре поддържан.
"Храмът беше изграден благодарение на моя предшественик и на жителите на селото. Аз само го осветих преди няколко години", коментира Георги Генов.
В селото е имало и читалище, но то е било закрито още в края на 80-те години. Училище в Царичино няма, а децата в селото, които не са никак малко, учат в близкия град Балчик. Друга цел пред Георги Генов, освен магазина в селото, е уреждането на проблемите с транспорта до големите градове.
В селото преобладават не много големите и спретнати къщи, а в почти всеки двор можеш да видиш добре поддържани градини. Доказателство, че хората тук и особено по-възрастните, си обичат земеделието. Сред тях е и Стоян Върбанов, когото срещнах на една пресечка от кметството. Човекът тъкмо си работеше нещо по двора, но на драго сърце прие да си поговорим.
Той живее в Царичино от 15 години, но иначе родът му е от тук. Дълги години се е занимавал със земеделие, но през 2000 година се е отказал, заради проблеми и неуредици, породени най-вече от липсата на държавна подкрепа. В момента отглежда пчели, но от 120 са му останали само 20 кошера. Въпреки трудностите, той е оптимист и се опитва да гледа философски на живота, защото според него най-важното е да сме хора.
Говорейки със Стоян Вълканов, видях как човекът се просълзи когато заговори за двамата си сина, които са на хиляди километри и от дълги години живеят в чужбина. Пожелахме си да дойдат по-добри времена за България и се замислих колко е важно всяко следващо поколение да се учи на ценности, предадени му от неговите родители, баби и дядовци. И да се надяваме, че именно тези млади хора, които сега бягат в чужбина, един ден ще се върнат в България. Защото, както каза баба Димитрина, „камъкът си тежи на мястото и ако много се търкаля, започва да се рони”. Здрав да е българския камък си помислих на излизане от Царичино - селото, в което млади, стари и чужденци живеят спокойно и задружно.
Покривът на ремонтираната сцена Филиал на Варненския драматичен театър продължава да тече – репортаж Радио Варна на 90 – изложба в Държавен архив – Варна – гостува Донка Николова, началник на Архива Представяме книгата „ARCHE – Детството на човечеството“, посветена на художничката Маргарита Войнова. Гости – д-р Иван Войнов, Димитър..
Поверието гласи, че ако на петък 13-ти черна котка ви мине път, значи животното просто отива някъде. Ако пък видите усмихнат човек в добро настроение със слушалки – значи сигурно слуша Радио Варна и „Новият ден“. С кафе, интересни теми, актуални новини и хубава музика Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Недялко Добрев ви..
Кметствата във Варна разглеждат места за нови детски площадки или реновиране на стари, за които да бъдат заложени средства при разработването на проектобюджета на общината за 2025 г. Кои терени ще предложат едни от най-големите и гъсто населени райони „Приморски“ и „Владислав Варненчик“ ще коментираме с кметовете им Николай Желязков и Николай..
„Ако накараш човек да се усмихне, ще промениш света. Може би не целия свят, но неговия със сигурност“. Това гласи мъдрост с неизвестен автор в социалните мрежи тази сутрин. Който и да е той, добре го е казал човека. Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Добромир Мързов пък ще опитат да предизвикат усмивките на всички ранобудни..
На 9 декември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Alex Taylor (MALEVOLENCE). Представяне на новия албум на ALI"Introverse" – разговор с Алан Абдала. Красимир Кунчев (екс-МЛЪК!) за втория албум на EAGLE POST "Dystopian Romance". Разговор с Ивелин Желев за новия сингъл на DISMOUNTED "As the Stories Were Told". В..
Радиото, което има „за всички по нещо“ – една история от село Садово, където се събуждат с Радио Варна, в 6.15 часа. Радиото като приказка разказана в шест минути , в 6.40 часа. Коледната елха във Варна грейна на Никулден на площад „Независимост“. През почивните дни базарът там също беше предпочитано място за фотосесии и..