България се връща към астрономическото часово време, наричано също и зимно часово време, на 30 октомври 2022 г., в 4:00 часа сутринта. Корекцията на времето е с един час назад (4:00 часа става 3:00 часа). Това означава, че денонощието ще бъде с един час по-дълго.
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март и затова го определяме и като зимно.
През септември 2018 г. Европейската комисия излезе с предложение корекциите за редуване на лятно часово време с астрономическо да бъде преустановено. Различните държави сами трябваше да изберат дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или да отчитат часовете според лятното часово време. Решението за прекратяването на смяната на часа се отложи и не е ясно кога политиците ще вземат решение. Корекциите ще продължат със сигурност и през 2023 година - през март, а вероятно и през октомври. Правилото е, че всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври лятното часово време трябва да премине към зимно, а в последната неделя на март отново се прави корекция - към лятно.
Лятното часово време в България за първи път е въведено на 1 април 1979 г. Корекцията се използва в много държави по света, заради това, че тогава е изчислено, че се спестяват разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. Това се постига заради по-доброто съвпадане на часовете от светлата част на денонощието с активните часове за работа и тръгване за училище. Аргументите за корекцията обаче вече не са толкова валидни и потенциалната икономия на пари се поставя под съмнение, а дискомфортът, който изпитва човек заради часовата промяна също не е без значение.
Всички модерни компютри, телефони, смартфони и електронни часовници правят часовата корекция автоматично (ако това не им е изрично забранено). За часовниците със стрелки и нужна ръчна намеса за часовата корекция.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на американския политик, общественик и просветител Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал” през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Над 70 младежи от 10 училища от различни краища на България, постигнали златно и сребърно ниво в Международната награда на херцога на Единбург – България, бяха отличени на церемония в резиденция Евксиноград край Варна. Патрон на програмата за страната е президентът Румен Радев, който връчи на отличените участници, постигнали златно ниво, значките..
Напоследък не веднъж наблюдавах следната история: родители купуваха апартаменти за вече порасналите си деца, които са си устроили живота в другия край на света и не планират да променят нито адреса, нито навиците си. Едните бяха в САЩ, другите - във Франция и третото пораснало дете живееше в Германия със своите деца и съпругата си. А тук родителите..
Варна получи голямата награда на журито в Националния конкурс „Read & Travel“ („Чети и пътувай“) — за „Най-оригинално събитие в областта на културния туризъм за 2024 г.“. Отличието бе присъдено за Средновековния фестивал „Рицари в музея“, организиран по повод 580-ата годишнина от битката при Варна през 1444 г., водена от полския крал Владислав III..
По случай 120-годишнината от създаването на училището и във връзка с отбелязването на Международния ден на белия бастун – 15 октомври , Специалното училище за ученици с нарушено зрение " Проф. д-р Иван Шишманов" във Варна организира Дни на отворените врати на 16 и 17 октомври 2025 г. от 9:00 до 12:00 часа в сградата на..
След успешното провеждане на Европейския фестивал на плажните спортове в Бяла през месец юни, партньорските организации по проекта продължават активната си работа по дейностите, насочени към създаването на дългосрочна устойчивост и надграждане на резултатите от инициативата. Разработва се практическо ръководство за организиране на спортни събития. В..
Българската академия на науките отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание. Акцент ще бъде и друга значима дата - 155 години от учредяването на "Периодическо списание" - първото научно издание на съвременна България, което продължава да съществува. Ще бъде връчена "Голямата награда за наука на БАН".
Електронният алманах на българските илюстратори ще бъде представен на Панаира на книгата във Франкфурт. Негов създател е екипът на сайта "Българска илюстрация". "Общо статиите наброяват близо 3 000. Това са най-активно работещите точки в страната. нашата цел, след като стартирахме тази година, работейки активно с тази идея, е в следващите няколко години..