Лесна работа: Среща с хейтър

Днес имах удоволствието да изслушам странен разказ на един от онези хора, за които чашата винаги е наполовина празна. И за пореден път се изненадах колко хубави неща могат да бъдат помислени, видяни и преразказани по лош начин.

Разбира се, обратното също е в сила и добре, че е така, иначе ще се окажем тотално изгубени в безкрайна и непрекъсната черна линия.

Всъщност, в големите мъдри книги пише, че няма защо толкова да се страхуваме от евентуалното черно по пътя, защото страховете ни само допълнително ни потискат и развалят настроението.

В крайна сметка 40% от очакванията за нещо лошо не се случват, а 30% вече са се случили, така че да се хабим излишно е абсолютно неоправдано. 12% от притесненията ни, според данни от изследванията, са за абсолютно несъществуващи неща, а 10% са от графата „Какво мислят другите“ - т.е. без значение дали страдаме, или не, тези 10% са точно такива, каквито са и ние в голяма част от случаите просто няма как да повлияем върху тях. И само 8, забележете: крехките, малки, сладки 8% са основателни тревоги и страхове, които е вероятно да се случат в действителност.

С две думи: излишно е да се страхуваме от каквото и да било. Можем ведро и спокойно да продължаваме напред.

Само че човекът, когато внимателно слушах, не само се страхуваше, той недоволничеше и не харесваше. И изглежда хобито му беше да влага цялото си време, обиждайки други хора и да прави средата неприятна за живеене. Вместо да се концентрира в естествени и полезни човешки неща.

Така срещнах хейтъра. Според едно от тълкуванията това е човек, който не може да бъде щастлив от успехите на другите.

И докато го наблюдавах, извлякох правилата на хейтъра.

Най-подходящо за него е да се включи във всяка група, общност или събитие, където се случва нещо смислено, правилно и добро, защото там той получава изключителната възможност да се ядоса и да разгърне мащабно таланта си. Може да залее аудиторията с омраза, да се изложи максимално, давайки възможност всички пропуски в образованието и във възпитанието му да лъснат детайлно пред възможно повече хора.

И разбира се, да покаже празнотите, липсите и комплексите си, да ги разходи хубавичко по червения килим, да ги завърти няколко пъти за пълнота на картината и комплексно потребителско изживяване, като на прет-а-порте... Да е видимо и ясно в какви размери са недостатъците му, как точно са оформени, каква е степента му на безнадеждност, т.е. така ли ще си довърши живота, потънал в кал, обида и неприятни преживявания, или все още не е твърде късно и може някак като барон Мюнхаузен да се хване за косата и да се самоизмъкне от блатото, за да продължи нормален, естествен, чист, красив и приятен човешки живот.

Може и другото: да продължи да настоява за всякакви неуместни неща, които по неясна причина смята, че му се полагат. И да се представя в целия си блясък, дрънкайки глупости и изпадайки в бяс, ако това не е впечатляващо за аудиторията.

Единственото правило, което извлякох за нас – останалите, е: да сме силни, за да преодоляваме неоснователните обиди и достатъчно адекватни - да познаваме света, живота и хората и да знаем, че успехът винаги следва, стига усилията да са насочени към достойна цел.

И да благодарим на онези крехки, малки, сладки 8%, че ни дават възможност да оценим всичко прекрасно, което се случва.