Липсата на аптеки в селата е проблем, който от години не намира своето решение. Аптеките във Варненска област са по-малко от предвидените на глава от населението. Съгласно формулите, наличните аптеки за Област Варна надвишават минималния брой, но това е само за сметка на град Варна, където има голяма концентрация. За всички останали общини от областта минималният брой аптеки не е изпълнен. Тези данни са на Областна администрация-Варна, където преди няколко дни заседава специална комисия с представители на различни организации. На нея беше приета и Областна аптечна карта, която ясно очертава проблема с недостига на аптеки в някои общини.
Идеята за създаването на аптечна карта на национално ниво се зароди още преди две години в разгара на пандемията. Нейната цел е да коригира струпването на аптеки в големите градове за сметка на по-малките населени места. Вече сме 2022 година, а Варна е един от примерите, че концентрацията на аптеки в големия град за сметка на по-малката община е все още налице. В морската столица към момента действащите аптеки са 159 при изчислен необходим минимум от 106. Не такава е ситуацията в другите общини във Варненско. Пример - в община Аврен аптеката е само една, а е разписано, че трябва да има поне 4. В община Аксаково има 3 аптеки, при необходими 10. Затова и най-честият отговор, когато попитаме жителите на селата в областта има ли аптека е „нямаме аптека”.
Кметът на село Засмяно в Община Аксаково Тодор Атанасов, както и други негови колеги сами снабдяват жителите на селата с лекарства.
„Тъй като разполагам с високопроходим автомобил и през зимните месеци аз купувам лекарства на жителите на селото”, коментира Атанасов. Възрастните жители на село Нова Шипка в Община Долни Чифлик пък получават лекарствата си благодарение на патронажната грижа. Останалите отиват със своите автомобили до най-близката аптека, която е на 3 километра.
Същата е ситуацията в селата Казашка река, Куманово и Бозвелийско.
В Община Вълчи дол през 2020 година заработи отново общинската аптека. Днес обаче тя отново е затворена, а помещението се дава под наем.
Още преди две години, от Българския фармацевтичен съюз съобщиха, че България е втора или трета в ЕС по брой аптеки на глава от населението. И тук е парадокса – на фона на тази статистика, хиляди български граждани от по-малките населени места остават без достъп до лекарства. Има вече и аптечна карта. Как обаче тя ще помогне и има ли решение за този проблем е въпрос, който стои на дневен ред.
Даниела Мутафчиева, председател на Регионалната колегия на Българската асоциация на помощник-фармацевтите припомни, че проблемът с недостига на аптеки по селата се е появил след законови промени през 2011 година.
„До 2011 година помощник-фармацевтите работиха в аптечни филиали, които отпускаха лекарства и даваха консултации. Във всяко малко село имаше аптечен филиал или аптечен пункт. След тази промяна на закона вече помощник-фармацевтите не могат да изпълняват рецепти. И така малките населени места се оказаха без снабдяване с лекарства. Нашата идея е помощник-фармацевтите отново да могат да изпълняват рецепти. Нашето становище след заседанията за аптечната карта е, че кметовете на общини могат да инициират законови промени”, коментира Мутафчиева.
Според нея, в пазарна икономика няма кой и как да застави магистър-фармацевти да отворят аптека.
„Те нямат финансов интерес да разкрият аптека”, поясни още тя.
Чуйте репортажа на Иван Барбов:
Покритието със задължителни ваксини в България става все по-добро през последните години, сочи публикация на Института за пазарна икономика. В нея се цитират данни на Националния център по обществено здраве и анализи, които показват, че нивата на ваксиниране с основните задължителни ваксини у нас приближават 95% от населението и се възстановяват до..
2.2 млн. лв. за археологически проучвания и теренна консервация на обекти е одобрил Министерският съвет с постановлението за изпълнение на държавния бюджет. Парите ще бъдат преведени като допълнителен трансфер към общините, на чиято територия са обектите, съобщава "Сега". Това става ясно от публикувания на сайта на МС текст на постановлението за..
Ученици от Училището по изкуства „Св. Климент Охридски“ в Добрич се научиха как да правят ръчно изработени свещи. Желанието на децата е всички заедно, точно в 12 часа, по време на празничната обедна великденска трапеза да запалят свещичките в домовете си и да пожелаят с тях здраве и светлина за себе си и своите близки. В уютното пространство на..
На Велика събота в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна деца боядисваха яйца. Момичетата, които присъстваха, се оказаха срамежливи, но по-малките момчета с охота застанаха пред микрофона на репортера ни Ваня Славова и споделиха своите размисли за вярата и за Бог: Към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна от 2003 г. действа..
На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях. Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички..
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
Разкъсана облачност
