Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Деян Статулов за филма "Ботев": Проблемът е, когато бездарието вземе връх и се превърне в норма

Игралният филм на Максим Генчев "Ботев", който беше излъчен преди дни в праймтайма по БНТ, предизвика бурни реакции на кинокритици, журналисти, културни дейци и зрители в медиите и социалните мрежи. Преобладаваха отрицателните. Сред първите реагирали беше кинокритикът Деян Статулов, който написа: "Днес живеем в свободна държава и всеки според интелекта, таланта и амбицията си има възможност да твори каквото си пожелае. Проблемът е, когато бездарието вземе връх и започва да се припознава и толерира на високо институционално ниво в лицето на държавната власт или обществените медии. Така постепенно и неусетно се превръща в норма и пример".

Деян Статулов коментира темата в интервю на Светлана Вълкова за предаването "Гравитация нула":

Откакто филмът беше излъчен по БНТ, досега аз много мислих не само върху филма, но и върху всичко онова, което се случва в културната ни среда и какво предизвиква появата на този филм. Така ми излязоха няколко проблема, които са били по повърхността, но филмът явно ги е провокирал. Първият е защо чак сега е тази реакция в социалните мрежи, в медийното пространство и в културата ни общност при положение, че филмът имаше премиера на 3 март на голям екран. Той получи относително добри резултати - около 20 000 зрители, но не чак толкова добри в сравнение с други филми.

Другият въпрос е защо е тази реакция при положение, че в крайна сметка всеки, който е гледал филми на този режисьор, познава неговото, да го наречем "творчество", познава неговите търсения в киното, неговите амбиции. И основният проблем на филма е, че очевидно той няма високи художествени качества. Това може да го каже всеки кинокритик и много зрители, всеки средноинтелигентен човек може да го види.

Проблемът е, че първо - става въпрос, след филма за Левски, за втора важна личност в нашата история - Христо Ботев. Това са личности, важни за нашата национална идентичност. И особено във време, в което патриотизмът се вее наляво и надясно от културни дейци до политици, тази тема е изключително чувствителна. И да направиш такъв филм, с толкова слаби художествени качества, буди подозрения кой е инициирал създаването му. Очевидно това е авторът. Той има своето право, ние живеем в свободна държава, всеки има възможност да прави каквито филми иска спрямо своята личност, интелектуални натрупвания, да намери средства и да финансира своя филм, но когато филмът е налице, той би могъл да намери своята публика, благодарение на всякакви различни канали и платформи.

Националната телевизия, (като обществен оператор от нея не се изискват рейтинги, тя има мисия да формира, да изгражда добър вкус и да задава художествени критерии), в най-гледаното време излъчва този филм, а доколкото разбирам - е част и от финансирането му... Кои ръководни хора са решили този филм да бъде финансиран и след това да бъде излъчен, след като има съмнителни художествени качества?

Той е посредствен на вкус, лош вкус по отношение на киното в България. Да не говорим, че при положение, че толкова много професионалисти през годините трупаха опит и създаваха важни творби, някои от тях получават международно признание, на този фон да покажем такъв филм за Ботев, това донякъде е скандално.

Вие казахте "лош вкус по отношение на киното", но аз си мисля, че е и лош вкус по отношение на историята.

Аз не съм историк, за да се задълбавам в достоверността на тази история. Това е художествена интерпретация на режисьора и той има право на нея. Историци и изследователи могат да се съгласят с нея или не. Но факт е, че аз като кинокритик гледам на филма като на художествено произведение и виждам, че няма необходимите качества дори на ниво елементарен професионализъм. Който и компонент да гледате от тази филмова творба - режисура, операторска работа, сценарий, актьорска игра, навсякъде има пробойни. Обикновено когато коментираме, анализираме един филм, независимо дали е български или чуждестранен, ние като професионалисти се опираме на някакви стандарти, които трябва да са минимално покрити. Самият факт, че миналата година селекционната комисия не избра филма в конкурсната програма на фестивала "Златна роза", говори, че в Националния филмов център има художествена комисия, която вижда липса на тези критерии във филма, но такива комисии очевидно липсват в Националната телевизия.

Даже разбрах, че в някои училища водят организирано децата да го гледат.

Да, и аз чух това, разбира се това говори за свободна държава, в която няма цензура. Всеки учител по литература и история може да прецени дали да ги заведе, но трудно мога да приема това. Аз например бих препоръчал на учителите по история да ги заведат да гледат "Второто освобождение" - един впечатляващ документален филм на Светослав Овчаров за събитията след 9 септември 1944 година.

В крайна сметка, това се нарича филмов процес - има творци, има зрители, има и критици. И ние сме зрители, но професионални зрители и като критици можем да отсеем доброто от лошото, да отсеем плявата и да покажем на зрителите това, което има смисъл да бъде видяно. От професионална гледна точка това е наше право и задължение, това е част от обичта ни към професията.

Друг аспект на тази тема е защо почти не се правят филми за националните ни герои. Разбира се - това е сложна задача. Както Вие писахте в поста си в социалните мрежи: "По времето на социалистическа България важните исторически, поръчкови и пропагандни филми ги възлагаха на талантливи автори".

Точно така, но като поръчкови филми в тях се влагаше много ресурс - творчески и финансов, което днес е много трудно. Историческият филм е много скъп филм, той може да погълне бюджета на цялото кино за една или две години дори. Като имаме предвид, че годишно се разпределят около 16 милиона лева за кино, трудно може да се направи исторически филм с декори, костюми, с написване на сценарий, което означава и историческо изследване. Много е дълъг пътят, трудоемко е, скъпо е да се направи филм и наистина изисква голям ресурс да се направи наистина един смислен и далеч от бутафорията филм. Може би са нужни 10 милиона лева, че и повече. В европейското кино с 5 милиона евро се финансира един нискобюджетен филм, а ние искаме да направим мащабен исторически... Иначе интерес винаги има към историческите личности - в последните години има нови изследвания, нови книги излязоха и би могло да се получи много интересна, оригинална интерпретация. Но пак опираме до ресурса - не само финансов, но и творчески - аз не съм видял добър филм за Ботев или за Левски в нашето кино...

Цялото интервю с Деян Статулов може да чуете в звуковия файл:

Деян Статулов е доктор по кинознание и главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН. Кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Има над 300 публикации в областта на филмовата критика и история. „(Не)възможната свобода“ е дебютната му книга, в която разглежда основните аспекти на идеологическата цензура в българското игрално кино в периода 1948 - 1989 година и какъв е нейният механизъм.


По публикацията работиха: Елисавета Илиева, Светлана Вълкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мехмед Юмер

Мехмед Юмер: Последното убежище на доганизма е травматичната памет

Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..

публикувано на 31.05.25 в 13:12

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Niklas Sandin (KATATONIA, LIK): Слушането на винил е социализиране

Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..

публикувано на 30.05.25 в 07:25

Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..

обновено на 29.05.25 в 08:06

Даниела Стойнова: Ние сме винаги там, където са хората

33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм.  „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..

публикувано на 28.05.25 в 18:45

Студенти от Варна: Работата в туризма не трябва да е рутина, трябва да се влага сърце

Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..

публикувано на 28.05.25 в 10:00

Марин Маринов: При дартса най-важно е спокойствието

Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..

публикувано на 28.05.25 в 08:20