Бабинден в Здравец

Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.

В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.

Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:

"Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера."

Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца, били на специална почит. „Къща без деца огън да я гори“, казва поговорката, а друга допълва „Кое е по-голямо от царя? Детето“. За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Всичко, което поиска бременната трябва да ѝ бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах.

Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.


Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци.

Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора.

По време на празника не се допускат мъже.

Днес голяма част от обредността не се спазва толкова, но жените все още се събират, за да се повеселят и усетят силата на общността си.

Така се случва винаги на 21 януари в авренското село Здравец.

Традиционно там празникът се отбелязва подобаващо, както в сградата на читалището, така и в частни къщи.

Репортерът ни Ваня Славова се отби първо в читалището, където разговаря с председателя Диди Стоянова.

На обяд всички жени се събират в дома на бабата на весело и буйно пиршество около богата трапеза, на която има млечна баница, краваи, майките са донесли варена кокошка, свинско с праз, сарми с месо, бъклица вино и ракия. Прави се байрак от жилав прът и на него закачат пешкир.

На трапезата се изпълнява интересен обичай – нареждат краваите на висок куп, а бабата се крие зад него с пожелание догодина хич да не се вижда, т. е. да се родят много деца.

Тя прекадява трапезата, кади с керемида и под полите на жените, за да раждат повече деца.

Бабата окача около врата си наниз от червени чушки, жените пеят песни, разиграват се сценки, придружени с подмятания  със символичен сексуален смисъл.

След шумното и весело угощение често към празненство се присъединяват и мъжете. Тогава настъпва един от най-важните моменти от празника, извършването на обреда, познат в цялата страна като влечугане на бабите. Изнасят бабата навън на ръце, а там две жени се впрягат в двуколка, украсена с нанизи от сушени червени чушки, пуканки и кълчища, и така отвеждат бабата на близката чешма или река за ритуално окъпване. Водата е символ на очистване, на нов период. По пътя шумната дружина продължава веселието. Всеки срещнат мъж е обект на шеги от страна на жените – щипят го, свалят му калпака, дърпат му потурите и искат откуп, за да му ги върнат, който най-често е почерпка с вино и ракия.

На Бабинден на жените са позволени всякакви волности. Вечерта веселбата продължава на селския мегдан с песни, свирня и кръшно хоро, което води бабата акушерка. На гърба й поставят цедилка с бебе, а в ръката си размахва хурка, на която е закачена детска ризка, синчец и чесън.

През 1951 г. Бабинден, по „стар” стил 21 януари, бе обявен за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите.

 На този ден до днес почитаме всички лекари и специалисти, които помагат да се появи на света новият живот.

Днес, когато времето на бабите акушерки е отминало, Бабинден е лишен от много от обредите си, но продължава да се празнува от по-възрастните, предимно в малки градове и села, и отново е свързан с много смях и веселие. Той се представя и от самодейни групи, както и на сцената на фолклорни фестивали.