Чували ли сте за горяните?
Първото, най-продължително и най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа, зародило се още в първите години след преврата на 9-и септември и разрастнало се значително след национализацията и колективизацията и то некъде да е, а в България?
И докато няма човек, който да не е чувал за Унгарските събития от 1956-та, за Пражката пролет през 1968-ма или за протестите на "Солидарност" в Полша от 1980 г., днес споменът за българските горяни и горянското движение е почти погребан под тонове фалшиви разкази за "ентусиазма" на лишените от земята и препитанието си селски стопани в България и на интернираните царски офицери и пр., както и под хиляди репресии, несправедливи съдебни процеси, бити и убивани десетки хиляди българи, несъгласни с комунистическата диктатура в България.
"Малко се знае за горянското движение и у нас, и в Европа. Истината е, че се заражда още след 1944 г. и продължава поне 6-7 години", казва Тодор Господинов.
Бивш криминален и съдебен журналист във Варна, днес той е преподавател по информационни технологии във Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. Само преди дни излезе и дебютният му роман, посветен на горянското движение.
В основата на книгата - "Швеге. Срещу сърпа и чука" стои петгодишно изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории на Господинов, чийто прадядо е бил ятак на горяните и е лежал в лагера в Белене, а неговият брат Никола (Кольо Господинов) - също горянин, е убит от комунистическата власт в Старозагорския затвор.
"Дядо ми ми разказа много късно, едва след 30-ата ми година, за това, че неговият баща е лежал в Белене. Умишлено бяха крили от мен и брат ми, за да не се изтървем и да не пострадаме", посочва Господинов.
"Швеге" разказва историята на млад мъж, който през 1950 г. издирва убийците на брат си, изправен срещу цялата мощ на смазващата всяка съпротива тоталитарна държава.
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..
Прототип на сензорна витрина за плодове и зеленчуци, която се управлява с помощта на изкуствен интелект, е единият от двамата победители в пилотното издание на иновативната образователна програма GEN I: Иновация Генерация на Schwarz IT България. Тя е разработена от екип от четирима студенти от Икономическия университет и Висшето военноморско..
С нови камбани ще посрещне Великден храмът „Възнесение Господне“ в Суворово. За около месец местните жители са събрали близо 19 хиляди лева, които ще стигнат за изработването на три камбани. В края на миналата година става ясно, че камбаната на храма е спукана. Църковното настоятелство търси съдействие от кмета Данаил Йорданов и..
Пазаруването в магазини на големи хранителни вериги е всекидневие за много хора у нас. Във всички варненски квартали вече има такива супермаркети, които много хора ползват като квартален магазин – не за да пазаруват на едро, а за да си купят продукти, с които да приготвят вечерята след работа. След работа са и най-натоварените часове в..
Увеличаване на всички пенсии, приемане на закон за възрастните хора, който ще даде възможност за социална защита и предпоставка за европейско самочувствие и достоен живот на пенсионерите, безплатни здравни грижи и обслужване в съответствие със стареенето, понижаване цените на лекарствата за пенсионери и инвалиди. Това са част от исканията на..
Разкриването на участъци на полицията и на пожарните служби на територията на курортните комплекси ще даде по-голяма сигурност за безопасността на туристите, които почиват в тях. Това каза в предаването „Новият ден“ Красимира Стоянова от Сдружение „Българска хотелска асоциация“. В курортите край Варна такива участъци има само в к.к. „Албена“,..