Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Heljarmadr (GRÁ, DARK FUNERAL): "Всяка банда мечтае да е била част от 80-те"

Снимка: https://avantgardemusic.com

Интервю с Heljarmadr (GRÁ, DARK FUNERAL)

GRÁ започват своя екстремен път през 2010 година. През 2014 година вокалистът на бандата Heljarmadr застава и зад микрофона на блек метъл главорезите DARK FUNERAL. Въпреки повечето отговорности Heljarmadr не изоставя GRÁ. И ето че в средата на януари феновете получиха „Lycaon”. А Heljarmadr даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Heljarmadr (GRÁ, DARK FUNERAL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 13.02.2023 година.


От другата страна - Привет, Heljarmadr, къде те намирам?

Heljarmadr - В Чили. Живея тук. Не харесвам толкова много Швеция, защото е много студено.

От другата страна - А защо точно Чили? Това е толкова далече.

Heljarmadr - Точно за това. Много ми харесва тук. Би ми се искало да знам по-добре испански, но наистина ми харесва. Чилийците са много приятелски настроени. Времето е винаги невероятно, храната е страхотна, бирата е добра. Няма нищо какво повече да желае човек. А и столицата Сантяго е много голям град и винаги има интересни неща за преживяване.

От другата страна - А каква е метъл сцената в Чили?

Heljarmadr - Невероятна е. Тук срещам много приятели. Всички групи от Европа, които правят южноамерикански турнета, свирят и в Чили. Дори мога да предположа, че тук много повече групи правят концерти, отколкото в Стокхолм.

От другата страна - Как се справяш с турнетата на GRÁ и DARK FUNERAL в Европа?

Heljarmadr - Не правя отделни концерти. Сега през март ще пътувам до Европа, за репетиции за турнето на DARK FUNERAL. То ще е европейско и ще продължи седем седмици. След което ни предстоят и други обиколки и най-вероятно през септември отново ще съм в Европа. Т.е. идвам и си отивам.

От другата страна - Миналата година разговаряхме с теб за новия албум на DARK FUNERAL. Сега за новия на GRÁ „Lycaon”. Как спазваш дистанцията между двете банди?

Heljarmadr - Макар и да са блек метъл, двете групи са много различни. Основната разлика за мен е, че в DARK FUNERAL Lord Ahriman създава всички рифове, а аз пиша текстовете. В GRÁ аз измислям рифовете и също така често и текстовете. Т.е. гледната точка е напълно различна. Стиловете ни на композиране са много различни, което всъщност прави процесите интересни и е хубаво, че съм част и от двата. Аз съм и китарист. И ако единствено пея в DARK FUNERAL, мисля, че китарните ми умения ще залинеят. Ще изчезне и желанието ми да създавам музика и песни. Така че ще се чувствам твърде отегчен, ако нямам шанса да правя онова нещо, което също обичам да правя.

От другата страна - С GRÁ издадохте „Lycaon”. Как той запълва пъзела зад името на групата?

Heljarmadr - GRÁ е група, която се намира на пътя на постоянното развитие. Първият миниалбум, който издадохме, лежеше на основите на стила, беше минималистичен. След това повече се заровихме в аранжиментите, започнахме да навлизаме в музикалната страна, както и, бих отбелязал, задълбочихме текстовете. Така стигнахме до издаването на „Väsen”, който е изпълнен до пръсване с клавири и аранжименти, много различни инструменти и хорове. В него има по много от всичко. Когато приключихме работата по него, си казахме, че ни се иска да направим отново нещо различно. Имахме нужда от еволюция. Започнах да създавам рифове и тогава решихме, че ще се фокусираме върху тях, вместо този път отново да наблягаме на аранжиментите. Нека сме олдскул, да се върнем към 80-те и китарно ориентираните песни, в които не е необходимо да има клавири, акустични части, оркестрални аранжименти. Решихме новият албум на GRÁ да е създаден на принципа на рок албумите. Смятам, че новият ни диск „Lycaon” е еволюция в тази посока. Самите ние направихме нещо ново в сравнение с предишния диск. Не обичаме да се повтаряме и да издаваме един и същ албум два пъти. За нас това издиша и не ни носи нищо.

От другата страна - Всъщност защо изворът Ви на вдъхновение е в миналото?

Heljarmadr - Според мен всяка банда си мечтае да е била част от онова време и да носи частица от неговия дух и днес. Имаш предвид блек метъл сцената от 90-те, нали? Все пак това са златните години на стила. Както стоунър групите се обръщат към 70-те. Мисля, че се получава съвсем естествен процес, защото всичко е един кръговрат. Както още древните гърци са казали „Няма нищо ново под слънцето”. Всичко се развива в кръг и в някакъв момент отново излиза на преден план. Ако вземеш групите от края на 90-те, които се събират в началото на 90-те, те се опитват да се разграничат от създаденото тогава, да се развият в други посоки, да са различни, защото в някакъв момент всичко започва да звучи по един и същ начин. И тогава се появяват експериментите като DØDHEIMSGARD и албума им „666 International”. MAYHEM потеглят в различна посока с „Grand Declaration of War”. В края на 90-те блек метълът се опита да се реновира. Кръгът беше затворен. Създадените тогава групи, решиха да се върнат към началото. Самият процес според мен е цикличен. С новия албум на GRÁ искахме да пречупим този кръг и вместо в началото на 90-те да се върнем в 80-те при банди като IRON MAIDEN, AC/DC, SAXON. Към този вид групи, за да почерпим музикално вдъхновение от тях, вместо постоянно да се вдъхновяваме от музиката, която ние самите правим. Защото в края на краищата вместо да се вдъхновяваме, щяхме да започнем да се копираме.

От другата страна - Защо не еволюция без цикличност?

Heljarmadr - Добър въпрос, на който не мога да дам отговор. Може би развитието на метъла го изисква. Вземи ню метъла, отровата, която се появи в навечерието и началото на новото хилядолетие и групи като LIMP BIZKIT и останалите скапаняци като тях. Сега 20 години по-късно това нещо отново става популярно. Тези групи са отново на турнета. Не бих могъл да посоча новостите. С технологиите например все повече музиката става клинична. Можеш да създадеш супер техничен и напомпан материал, без да си изсвирил и една нота, защото използваш компютърни програми вместо да свириш. Може и никой да не ги харесва, обаче, това по някакъв начин те прави готин и забележим. Не бих могъл да прогнозирам колко далече ще стигне всичко това. Вземи групи като GHOST. Те се връщат към миналото, за да създадат нещо ново. Дали е успешно или не, зависи от този, който го слуша, но със сигурност музиката се развива и може би, точно в момента ние не го забелязваме.

От другата страна - Т.е. екстремната сцена има ли някакъв генерален проблем?

Heljarmadr - Не виждам нищо подобно. Не се сблъсквам с никакви основни проблеми. Издавам музиката, която искам и харесвам, правя турнета, правя концерти. Не виждам никакъв проблем.

От другата страна - Връщаме се на новия албум на GRÁ „Lycaon”. Кое беше най-голямото предизвикателство пред Вас и как започна всичко?

Heljarmadr - Започнахме да създаваме материала за „Lycaon” веднага след като приключихме работата по „Väsen”. Когато записахме предишния албум, дори преди да бъде издаден, започнахме да композираме новите песни. Което е, май, преди четири години. След което дойде пандемията. По новия албум работихме много внимателно и бавно, без да бързаме. Направихме го целенасочено. Искахме диск, в който всичко е да е както трябва, а не да е плод на напрежение и натиск. Също така навлязохме в нови територии. Трябваше да свикнем и с тях и да ги направим част от нас, да ги приемем и използваме изцяло. Т.е. имаше промяна в начина, по който работим. Също така направихме промени в състава, което също се отрази на процеса. Не мисля, че новият ни албум беше труден, но наистина представляваше предизвикателство, но по хубавия начин. Този албум ни провокира да се развием като музиканти. В тази посока, с неговото създаване, израснахме много. Трябваше сериозно да се замислим, малко или много, когато не можехме да използваме наслагване на четири китари и три клавира. Разполагахме с две китари и бас и трябваше много внимателно да ги подредим. Кои ще бъдат рифовете, кои части са по-важни, кои са само козметични. Създаването на този албум беше много интересно преживяване, което ни провокира в добрия смисъл на предизвикателството.

От другата страна - Има ли нещо, което направихте за първи път в този албум?

Heljarmadr - Голямата разлика свързана с този албум е, че по него работихме повече като група. Аз създадох повечето от рифовете, както обикновено става, но направихме много репетиции и записахме демо версии на парчетата. Това беше нещо ново за нас. Дори и да не съм бил в Швеция, бях сигурен, че барабанистът ни е получил базовите линии, за да запише демо на ударните, за да ми ги изпрати и аз да добавя върху тях нови китари, да направя някои промени. В този смисъл работихме по нов начин. Също така това позволи на песните да се развият от всеки един поотделно, защото всички бяха въвлечени в процеса. Дори и когато ударните по един или друг начин бяха променяни, преработвахме бас линиите. Т.е. вършехме всичко онова, което обикновено правим, когато сме в студиото. Направихме го предварително. И когато влязохме за записи, имахме песните така, както искахме да бъдат и ги знаехме от-до. Разбира се, там в студиото пак имаше леки промени, но ние влязохме за записи с готов албум, без да очакваме, че ще го завършим там. От своя страна това направи записите много лесни, защото не се концентрирахме върху детайлите, а върху най-доброто изсвирване на материала, вместо да мислим накъде да развием дадена песен. Това беше основната разлика. Също така този албум не съм го смесвал и мастерирал аз. Когато завършихме записите, направих, разбира се, някои редакции и изпратих материала в Гърция. От една страна не исках да съм в ролята на човек, който има обсесивно-компулсивно разстройство и да се тревожа за всичко. Защото обикновено постоянно добавям нови писти, когато обработвам записите. Ако бях оставен сам с този материал твърде дълго, със сигурност щях да го разваля. Така че реших да стоя на страна. За това го изпратих на Terry Nikas. Стари приятели сме с него. Той прави живия звук на SEPTICFLESH. Познавам работата му от турнето, което преди няколко години направихме в Северна Америка с DARK FUNERAL и SEPTICFLESH. Също така той смеси соловия ми сингъл „Transcending into a God”. Знаех, че мога да му се доверя и че ще свърши страхотна работа. Неговият стил на миксиране е много по-обхватен от моя. Моят е повече блек метъл ъндърграунд, в който наистина съм много добър. А звукът, който той създава, е по-широк. И заради причината, че нямахме толкова много наслагвания в музиката, нека поне песните звучат помпозно. Това също е една основна разлика с предишния ни албум. Продукцията е по-различна, защото са замесени и външни на групата хора, а не сме само ние.

От другата страна - Концептуален ли е новият албум на GRÁ?

Heljarmadr - Не, в никакъв случай не е концептуален. Всички песни са самостоятелни. Взехме заглавието „Lycaon” от древногръцката митология и това е всъщност първообразът на върколака. Ликаон е човекът, който жертва едно дете и неговата плът на олтара на бог Зевс и опръсква олтара с неговата кръв. Тогава Зевс, който е Богът на боговете, се ядосва и превръща Ликаон във вълк. Който пък от своя страна е първообразът на върколаците. Историята ми харесва, защото по някакъв начин е бунт срещу властта. Един вид, че можете да ме прецакате, но ще ви го върна по някакъв начин. От тази история прозира и съдбата на Луцифер, която много харесвам. Това е за тази песен и за името на албума. После, обаче, идват „White City Devil”, която е за сериен убиец. Всяка една от композициите в диска разказва различна история. Също така текстовете са по-директни, е не толкова абстрактни. Историите са повече от преди. Всеки текст разказва конкретна история.

От другата страна - В началото на интервюто спомена, че за новия албум на GRÁ си се вдъхновил от групите от 80-те като IRON MAIDEN и SAXON. Защо тогава правите кавър на BATHORY?

Heljarmadr - Искахме да имаме кавър в този албум. И отдавна имахме намерението да направим наша версия точно на песента на BATHORY „Chariots of Fire”. Преценихме, че сега правилният момент е настъпил. Това е песен, която знаем и знаехме, че ще я направим добре, ще се впише добре в стила ни и в албума, и няма да се различава от останалите, няма да стои в страни от тях. Щеше да е странно, ако бяхме направили кавър на JUDAS PRIEST. Щеше да е твърде много. В същото време нашата версия на песента на BATHORY е като лек контраст на останалия материал, което носи повече динамика на албума. И също така BATHORY е най-добрата група на света завинаги. И ще е супер, и ако нашите фенове го разберат.

От другата страна - Когато създавате нова музика, опитвате ли се да се предпазите от клишетата в стила?

Heljarmadr - Опитвам се да не мисля в тази посока. Когато пиша музика... Точно в момента работя по песен за соловия ми албум. Приключих с музиката и в мисля по текста. И не спирам да го пренаписвам, защото усещам, че се получава твърде детински, твърде простоват, а понякога твърде абстрактен. Винаги нещата опират до това да намеря баланса, който ме удовлетворява. Не се страхувам да използвам глуповати текстове, ако усещането ми е, че се вписват в идеята. Ако ми носят удовлетворение, защо да не ги използвам? Със сигурност. Не ме интересува. Но всичко трябва да ми носи усещането за изпълненост. Това е единственият компас, който следвам и на който вярвам. Т.е. трябва да вярвам на себе си.

От другата страна - Т.е. за теб е важно да обичаш музиката, която създаваш? Да си й фен?

Heljarmadr - Разбира се. Не се опитвам да удовлетворя хората, а само и единствено себе си. Ако музиката, която създавам, не ми харесва, я оставям настрана. Знаеш ли, че зад всяка записана от мен песен, стоят четири изхвърлени. Или по-скоро четири идеи за изтрити. Ако измисля нещо, което в някакъв момент усетя, че не ми допада, го изоставям. На първо място музиката трябва да се харесва на мен самия. Когато една песен е в демо версия, аз трябва да я слушам, да я развия, да добавя текстовете, да науча барабаниста да я изпълнява, след това китариста, да я покажа на басиста, трябва да я запишем, след което да я слушам хиляди пъти при миксирането, и хиляди пъти при мастерирането, и да я изпълнявам на живо. Ако не ми харесва, се сещаш, че ще е истински ужас и мъчение.

От другата страна - Спомена, че по „Lycaon” сте започнали да работите веднага след записите на „Väsen”. За следващия албум така ли е?

Heljarmadr - Да, имаме идеи. Правим го. Аз и барабанистът ни Dimman седнахме да работим по време на последното прослушване на мастерирания материал преди да го изпратим на лейбъла. Т.е., когато албумът вече беше изцяло завършен. Тогава си зададохме въпроса какво следва? Вече имаме някои идеи. Засега си стоят на начален етап. След излизането на албума, може би през лятото, ще прецизираме рифовете. Процесът е бавен. Имаме идея как трябва да изглежда следващия ни албум, но за да стигнем до крайния резултат, ни предстои дълъг път.

От другата страна - Имаш ли представа кои банди биха достигнали нивото на тези, които поставиха основите на стила? И ще има ли такива?

Heljarmadr - Ако вземеш другите музикални стилове като рокендрола и банди като THE ROLLING STONES или CREEDENCE CLEARWATER REVIVAL, те вече са се пенсионирали. Освен Keith Richards, разбира се! И въпреки това тази музика е все още жива, независимо че аз самият вече не я слушам и не ме интересува. Но съм убеден, че има много млади рокендрол групи, които поддържат стила. В тази посока на мисли, смятам, че метъл сцената, екстремната сцена, дори и блек метълът ще се развият по един или друг начин. Просто трябва да се адаптират към моментните реалностите. Не трябва да очакваме, че ще е по същия начин. Трябва да е по собствен път. Ние старите задници може и да се оплакваме понякога, че нещата не са както преди или че трябва да са по определен начин, но в края на краищата животът продължава.

От другата страна - Сменяме темата на разговора – най-стресиращият момент, който някога си преживявал по време на концерт?

Heljarmadr - Това беше в Италия. Свирихме в Пиза. Все още бях новак в DARK FUNERAL. Това беше техен концерт. Свирихме на един фестивал в Пиза, който беше много зле организиран. Бяха ни осигурили техниката, ударните, но когато се качих на сцената, барабанистът ни отсече, че е седнал на най-скапаните барабани, които някога е виждал в живота си. А тогава барабанистът ни беше Dominator, който е свирил доста. Предупреди ме, че ако видя от него да летят парчета, да се пазя. Той нямало как да ми помогне, за това е по-добре да стоя извън неговия обхват. В същото време винилът зад групата не беше закачен устойчиво и се развяваше като наметалото на Супермен. DARK FUNERAL бяха хедлайнъри. Организаторите бяха продали по-малко билети, отколкото се бяха надявали. Ограбиха ни и не ни платиха всичко, което трябваше. По средата на концерта един от китарните усилватели се скапа тотално. При нареждането на сцената в него и бил включен погрешен кабел и от напрежението усилвателят изгоря. Бяхме изпълнили едва пет песни, оставаха ни още 8 или 9. Бяхме без един китарен усилвател и потърсихме резервен. Организаторите ни усведомиха, че резервните са вече отнесени. Попитахме ги какво да правим, отговориха ни, че не знаят. Паузата продължи около десет минути по средата на шоуто. Трябваше да я запълня с нещо, а бях нов в групата. Никога не бях попадал в подобна ситуация. Опитах се да говоря на публиката. Другите умуваха коя песен можем да изпълним с една китара, защото втората нямаше как да заработи повече. Мисля, че продължихме с „Goddess of Sodomy”, която е по-бавна, по-тежка и се получава добре с една китара и бас. По някое време техникът зад пулта успя да озвучи и втората китара. Тя обаче звучеше като ZZ TOP. Т.е. имахме една китара, което звучеше добре и втора, което беше типичен ZZ TOP. Дадохме най-доброто от себе си, за да завършим концерта. Но всичко беше ужасно. Организаторите бяха пълни нещастници. Обвиниха ни, че не сме представили цялото шоу, което е трябвало да представим. Обаче нямаше как да го направим, благодарение на тяхната некадърност. Изсвирихме всички песни, но липсваше театралността. Просто не знаехме кое ще проработи и кое – не. Така че просто изпълнихме песните. Преживяването беше ужасно. Мисля, че се случи през 2015. Най-ужасното ми преживяване. Дори ми побеля косата тогава.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?

Heljarmadr - Винаги се чувствам като във филма, когато някой се загуби в песента. Когато си забрави партиите или част от песента, или започне погрешен риф. Дори и на мен ми се е случвало да прецакам някое изпълнение. Примерно започвам с друг куплет от песента. Ние сме хора, не машини. На всеки се е случвало да сгреши. Моментът,в който осъзнаеш, че някой свири нещо погрешно или ти самият си на грешната строфа, е много „Spinal Tap”. Знам го много добре и от първо лице. Но трябва да запазиш спокойствие и да излезеш от ситуацията по възможно най-добрия начин с минимум поражения. Пък и това е красотата на концертите. Никога не знаеш какво ще се случи.

От другата страна - Има ли нещо, за което съжаляваш днес?

Heljarmadr - Не, не мисля. Поне не знам за някакви пропуснати възможности. Опитвам се да сграбчвам шансовете, които ми се откриват. Както, когато станах част от DARK FUNERAL през 2014 година. Скочих в устата на лъва. Бях наясно, че трябваше да напусна работата си, че ми предстоят много саможертви, свързани с живота ми, за да успея да се впиша и машината да проработи. Направих го и щях да съжалявам, ако не го бях направил. Не, няма за какво да съжалявам. Опитва се да хвана шансовете, които ми се появят по най-добрия възможен начин. Не чувствам, че съм пропуснал нещо. Ако някой ми каже, че ако направя нещо, което ще доведе до загуба на работата ми, ще се замисля какво означава за мен самата работа. Дали сигурността да имам работа ми е достатъчна... Трябва да си готов да правиш саможертви и да се осмеляваш да ги предприемаш, ако искаш да осъществиш собствените си мечти. Смятам, че постъпвам точно така. Дали е правилно или грешно, не знам. Но се опитвам да поддържам настройката, която ме провокира да правя онова, което трябва, за да получа всичко, което искам.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Политолог: Не чуваме ясна дефиниция какви са проблемите на гражданите

"Кампанията за изборите започна още през март и компроматите валят един по един". Това коментира за Радио Варна политологът Атанас Радев. По думите му това не е нищо ново за родната политическа картинка и посочи, че кандидатите за депутати не разчитат на позитивизъм и визия: „Кампанията е в разгара си и когато вече започне официално ще..

публикувано на 08.05.24 в 08:15
Наталия Чешмеджиева

Наталия Чешмеджиева: Радиото се променя както света около нас

На 7 май отбелязваме професионалния празник на радиото и телевизията. Това е една от причините екипът на Радио Варна да организира днес Ден на отворените врати. Посетителите ще могат да влязат в ефирните студиа, откъдето се излъчва програмата, както и да се разходят из „светая светих“ на музикалните редактори – фонотеката. Накратко - всеки ще..

публикувано на 07.05.24 в 08:20

Възкресението през "перото" на 12 български автори

„Възкресения“ е заглавието на антология с разкази на 12 български автори . Съставител е Благой Д. Иванов, който се включва и със свое произведение - „Приятелски кръг“. Другите автори са - Мария Пеева, Александър Ненов, Васил Попов, Елена Павлова, Емил Минчев, Цветина Цолова, Милен Хальов, Андрей Велков, Марин Трошанов, Богдан Русев и Димитър..

публикувано на 07.05.24 в 07:00

Отец Георги Стоименов за вярата

Отец Георги Стоименов, председател на църковното настоятелство на храма "Св. Архангел Михаил" във Варна, от дете е привлечен от силата, водеща към храма. Първият му спомен за това е от детска възраст, когато по време на семейна екскурзия моли родителите си да изчакат да отвори Рилският манастир, който тогава е музей, за да го разгледа.  Роден е в Сибир -..

публикувано на 06.05.24 в 08:00
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Митрополит Йоан: Когато вършим добри дела, идват радостта и щастието

Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, В първите минути от настъпилия празник на светлото Христово Възкресение ние се обръщаме към всички, които чуват възгласянето на жизнеутвърждаващото апостолско приветствие: „Христос Воскресе!“. Знаем, че много от нас в този момент ще..

публикувано на 05.05.24 в 00:00

Марио Хосен: Гости сме на тази планета!

Хосен! Гражданин на Австрия, но със сърце в България.  Велик, но скромен музикант. Обича работата си колкото живота. Обаятелен събеседник: словоохотлив и мъдър, деликатен и изискан.  Фин човек. На 8 години дебютира с Пловдивската филхармония. Продължава образованието си във Виена при проф. Михаел Фришеншлагер. Получава..

публикувано на 03.05.24 в 09:40

Двама актьори от варненския театър с номинация "Аскеер"

Две номинации за наградата "Аскеер" за Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна. За главна мъжка роля е номиниран Константин Соколов за ролята му на Петър в "Ботушът" от Лило Петров, с режисьор Стоян Радев Ге. К. Недялко Стефанов за ролята на Симеон в същата постановка. Пред Радио Варна Стефанов, за когото това е първа номинация заяви, че..

публикувано на 02.05.24 в 09:05