Мариан Вълев: Разделението не е пътят, който културата търси

„Чалга" е първият български филм, заснет изцяло с мобилен телефон.

Главните роли са поверени на Елеонора Иванова – Нори и Цветелина Стоянова.
Звездният актьорски състав на продукцията включва имената на Любомир Нейков, Жана Яковлева, Лора Караджова, Стефан Денолюбов, Диляна Попова, Николай Сотиров, Димитър Рачков, Кръстьо Лафазанов, Виктор Стоянов, Елизабет Методиева, Стефан Мавродиев, Виктор Калев, Илиян Бойд, Николай Николаев, Денислав Маринчев, Милена Маркова, Невена Бозукова и самият Мариан Вълев.
 
В новия си проект Мариан Вълев, който е негов сценарист и режисьор, разказва една история за живота на младите хора, за техните мечти и ценности, за това на какво са готови, за да ги постигнат. Оператор на продукцията е Димитър Гочев.

Mapиaн Bълeв cъздaвa eдин мoдepeн филм, ĸoйтo зacягa нaй-нaшyмeлия мeйнcтpийм в Бългapия, a имeннo чaлгaтa. Cюжeтът ce въpти oĸoлo мoмичe, живoтът нa ĸoeтo e пoгълнaт oт чaлгa ĸyлтypaтa. Heгoвaтa мeчтa e дa бъдe извecтнa пeвицa и тoчнo ĸoгaтo e нa пpaгa дa я пocтигнe, то нaмиpa cилнo пpиятeлcтвo, ĸoeтo влизa в ĸoнфpoнтaция c вcичĸo, зa ĸoeтo няĸoгa ce e бopило и мeчтaло. Барбара e пocтaвeнa пpeд дилeмa – дaли дa cлeдвa пъpвoнaчaлнaтa cи цeл или дa избepe нeщo пo-виcшe, ĸoeтo ce ĸpиe в пpиятeлcтвoтo и дълбoĸaтa филocoфия нa живoтa.

Светлана Вълкова разговаря с Мариан Вълев в предаването на Радио Варна за култура „Гравитация нула“:

Много се говори за чалга в нашето общество и то не в контекста на музиката, но никой не го дефинира директно. Откъде тръгна сюжетът?

Отдавна „чалга“ като етимология вече е синоним на нещо различно от музикален жанр. Тя символизира определен начин на мислене на хората, определен начин на живот, определен начин на възпитание, социална среда. Чалгата отдавна се превърна във вид култура, който си е наш вид поп култура. Филмът „Чалга“ няма нищо общо със самата музика. Аз самият като актьор и сценарист никога не съм искал да пропагандирам своето мнение, защитавайки сценариите и ролите си. За мен е важно да бъдат задавани въпроси, разбира се, пречупени през моята призма, какъвто е случаят с този филм, и да дадем избор на зрителите сами да намерят отговорите за себе си.

„Чалга“ има ли връзка с първия Ви филм – „Лошо момиче“?

Не, няма никаква връзка. „Лошо момиче“ е филм за разрушение, разрушението на една млада личност, докато в „Чалга“ идеята е точно обратната. „Лошо момиче“ беше филм за самотата, липсата на близост между хората, за родителите, които неглижират проблемите на децата си, докато ако в „Чалга“ намерим подобни неща, те са по-скоро на емоционална основа. „Чалга“ е доста позитивен филм, той е много по-забавен, кара те да се усмихваш, понякога те кара и да се натъжиш...

Каква е историята в кино разказа?

Съвсем прозаична история, филмът не разказва за индивидуален случай, историята на това момиче е събирателна, на моменти вдъхновена от мои истински контакти с подобни младежи, доста хора минават по този път. Тук образът на Барби е много по-събирателен. Името и е Барбара, прякорът – Барби, но е много важно да не правим асоциации с куклата по никакъв начин.

Опитали сме се да говорим на езика на младите, жанрът е „тийнейджърска драма“, филмът е таргетиран към най-младата публика, но наистина се надявам да стигне и до други възрастови групи и съсловия.

Искахме да постигнем една доста мащабна композиция от лица, от музика, от заобикаляща среда, които да дадат на зрителя усещането за истинност, за естественост, разказът да върви по един достъпен начин – да могат хората да се идентифицират с героите в дадените обстоятелства.

Къде е сниман филмът?

По-голямата част е във Варна, моя роден град.

Да, виждат се емблематични места от Варна... Къде другаде?

В Бургас, София, Перник, по пътища и магистрали...

Защо го снимахте с мобилен телефон?

Защо не? Спецификата на историята, на кино разказа някак си определиха начина, по който да заснемем този филм.

Давате ли оценка, казвате ли директно – моето отношение към чалгата е такова?

Не, не, това означава аз да се самоубия като артист... Много е важно хората, които правят кино, музика, да са честни, да обичат всички и да разберат, че разделението не е пътят, който културата търси. Тя търси точно обратния път.