Актьорът Христо Петков: Понякога се чувствам като директор на водопад

Много емоции, пълни зали и вълнуващи срещи с българите зад граница преживя екипът на филма „Смирен“ по време на турнето си в САЩ.  Дългоочакваният игрален дебют на документалиста Светослав Драганов предизвика дискусии, но и припомни на публиката в Чикаго и Ню Йорк какво е да се бориш за идеалите си в родината и как да запазиш човешкото във взаимоотношенията си с най-близките.

Филмът продължава една много силна серия от нови български заглавия, с която стартира годината. Историята, която е с автобиографични елементи, залага на автентичност и искреност. Режисьорът Светослав Драганов подбира сам актьорите си, които са както утвърдени имена като Христо Петков, Мария Статулова, Сашка Братанова, Мирослава Гоговска, Борис Луканов, така и натуршчици. Големият коз е изборът на Христо Петков за ролята на Васил, който удивително точно претворява режисьорското алтер его във филма.

Филмът, чието първоначално заглавие е било „Директор на водопад“, е копродукция с Румъния, а от българска страна негови копродуценти са Светослав Драганов и Катя Тричкова.

Сюжетът на филма разказва за Васил - 40-годишен документален режисьор, който не е постигнал успеха, за който мечтае. Загърбил собственото си семейството, той влага цялата си енергия в новия си филм, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка.

Когато  научава, че монахът е в психиатрия, а майка му ще се подложи на операция от рак, Васил решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си. 

След година участия в различни фестивали „Смирен“ вече тръгна и по българските кина. На миналогодишния София Филм Фест Светослав Драганов получи Специалната награда на журито за първия си игрален филм, а след това спечели и отличието за дебют на наградите на СБФД „Васил Гендов“.

За родения във Варна Христо Петков, познат от ролите му във „Възвишение“, „Бягство“, „В сърцето на машината“, „Дзифт“, „Лора от сутрин до вечер“, сериалите „Дяволското гърло“,„Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Отдел „Издирване“, това е първа главна роля от такъв мащаб. 

Светлана Вълкова разговаря с актьора в предаването за култура на Радио Варна „Гравитация нула“:

Наскоро се върнахте от турне в САЩ. Там как приеха филма „Смирен“?

Филмът имаше една прожекция в Ню Йорк и два пъти в Чикаго. Мисля, че се прие добре. Въобще практиката, която сме възприели с този филм – да пътуваме с него в чужбина и у нас, и да говорим с публиката – се оказва много зареждаща за всички.

Освен това хората в чужбина са зажаднели за български филми, за български теми, изкефиха се.

Може би те улавят други нюанси от филма, различни от това, което вижда публиката тук?

Възможно е, макар че филмът е доста универсален, а и много истински. Не се занимава с някакви представи, гледа с истинския живот да се занимава – какво се случва с един човек, с неговото семейство, с хората около него, голяма част от филма е абсолютна истина.

А и режисьорът е документалист, това е първият му игрален филм...

Да, на всичкото отгоре филмът е за него самия, за неговия живот, няма нищо скрито-покрито. Даже с голяма доза самоирония е подходил, което е плюс според мен, защото да погледнеш на живота си със самоирония и да можеш да отразиш собствените си недостатъци в един филм, не е лесно нещо, но той го постигна в голяма степен.

(...)

За какво се бори главният герой?

Бори се със себе си, бори се със ситуациите, в които е поставен, с егото си, със собствените си предразсъдъци и въжделения, защото някак си е отдал целия си живот на това изкуство, документалистиката, и несъзнателно е оставил собствения си живот на заден план, за да направи интересен филм за един друг човек. Тотално потъва в този свой филм и забравя собствения си живот и хората около себе си. Това е всъщност неговият проблем.

Това е общо взето съдбата на твореца...

Аз също съм го изпитвал – като репетирам нещо, особено като наближи премиера човек се потапя в този друг свят, в който е по цял ден. Ако става дума за постановка например, ти започваш да мислиш през героя си и понякога забравяш, че вече не си на сцената и че трябва да вършиш някакви други неща. Егото в нашата професия е много застъпено и човек много добре трябва да си дава сметка кое е наистина важно в живота.

Важно ли е човек да бъде смирен?

О, важно е, важно е. Аз не знам до каква степен човек наистина може да бъде смирен, но според мен смисълът е в това той да има капацитета да осмисля постъпките си и начина си на живот, и да ги води към смирение, доколкото е възможно.

Първоначалното заглавието на филма е било „Директор на водопад“. Вие чувствате ли се понякога така?

Чувствам се, да. Това е едно много хубаво заглавие, аз много го харесвам, но поради ред причини нямаше как да се казва така филмът. Доколкото знам от Светльо (режисьорът Светослав Драганов), той доста често се чувства така, а мисля, че и всеки човек има моменти, в които се чувства като директор на водопад.