Ван Гог, Матис и Роден гостуват на Климт в Белведере

Перлата в архитектурата на баровкова Виена е летният дворец „Белведере“. Толкова изящен, че ще си помислите, че е най-малкото кралски. Нищо подобно, той е строен по поръчка на пълководец, може би най-великият във военната история на Австрия - принц Евгени Савойски. 

Природата не била много щедра към външния му вид, но пребогато го надарила с ум, смелост и изискан вкус. 

Роден и израсъл в Париж той бил с много синя кръв, смятан за незаконен кралски син, но без всякакви изгледи да наследи богатство. След нерадостно детство и пред угрозатада облече омразното му расо, принцът избягал от Париж. Виена била стегната в обръча на Втората османска обсада (1683) и цяла Европа с тревога следяла развръзката. Само за четири месеца принцът, който се бил като дявол, станал носител на златни шпори и вече командвал полк. Последвала звездна кариера като при всяка победа бил богато възнаграждаван.

 Станал най-богатият и влиятелен след императора, а с много изискан вкус се появил този прекрасен дворец. 

Принц Ойген не само ценял, но и разбирал от изкуство. Когато се разпродавала колекция, той не пестял пари за най-ценните експонати. Нищо, че бил безкрайно скромен към себе си, например мундира си накарал да ушият от расото на монах-капуцин. Белведере се намира сред достойни за разкоша му градини. Всъщност историята почва точно с тях. Принцът изкупил постепенно повече от 150 декара извън крепостните стени на града с най-хубавата гледка към него (ненапразно Белведере означава на италиански „красива гледка“), ангажирал Доминик Жирар, ученик на самия Льо Нотр, градинския архитект на Версайските градини. 

Даже накарал да нарисуват дворец, за да започне с градинските тържества. За двореца (а те са два – Долното и Горното Белведере) се доверил на архитекта Йохан Лукас фон Хилдебрандт, също като него наполовина италианец, който избрал павильонния принцип, затова Горното Белведере изглежда толкова раздвижено и ефирено. Всеки павильон има свой покрив, а всички те сякаш напомнят на шатрите на велия везир Кара Мустафа, водил двестахилядната османска армия, обсаждала Виена. Сам принц Ойген го е поискал, както и езерото пред южната фасада. Желаел е знатните му гости, влизащи през един от най-красивите портали с ковано желязо във Виена, да виждат два пъти двореца му – веднъж наяве и веднъж, отразен във водата. 

Бароковата градина отпред оправдава името си „гобленова“, защото с цветните алеи сякаш е избродиран красив гоблен. Дворецът и след смъртта на принц Евгени Савойски е имал своя живот. Единствената му наследница Виктория разпродала баснословните му колекции (само 15.000 тома съвременниците му оценили на стойност по-голяма от двата двореца, взети заедно) и разкошното обзавеждане.

Императрица Мария Терезия влязла във владение на Белведере (името е точно оттогава), с градинско тържество за 6000 гости тук отбелязали сватбата на най-малката й дъщеря Мария Антония с френския престолонаследник (бъдещата френска кралица Мария Антоанета). Император Йосиф II наредил да пренесат колекциите на Хабсбургите от градския дворец Щалбург. Тук десет години е живял престолонаследникът Франц Фердинанд преди да стане жертва на атентата в Сараево през 1914 г., повод за избухването на Първата световна война. Диана Пиперова, лицензираният гид, която от десетилетия живее във Виена, ни припомни, че с Белведере е свързана една мрачна страница в българската история – на 1-ви март 1941 Богдан Филов подписва тук присъединяването на България към Тристранния пакт. Няколко години по-късно, на 15-ти май 1955 г., се случва знаменателно за Австрия събитие. 

В Мраморната зала на Горното Белведере министрите на Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Франция подписват т.н. Държавен договор, с който Австрия след десет години окупация си връща пълния си суверинитет. Днес в Горното Белведере се помещава Австрийската галерия, сред чиито най-известни експонати е оригиналът на прочутата картина „Целувката“ на Густав Климт, но и още много други шедьоври на средновековното и бароковото изкуство, на епохата „Бидермайер“ и Виенския Сецесион. В Долното Белведере, където принцът е живял през лятото и в бившата му оранжерия гостуват временни изложби. В момента там до края на месец май може да се насладите на шедьоври на автори, вдъхновили майстора на виенския модернизъм Густав Климт, освен неговите творби. Сигурен съм, че всеки е чувал имената на Ван Гог, Анри Матис, Клод Моне, Огюст Роден и още майстори, чиито творби са разположени така, че да се получи сравнение с влиянието, което са оказали върху произведенията на Климт.

Слушайте "Хоризонти" с автор и водещ Иван Симеонов в петък от 11 до 12 часа.