Художникът Сашо Анастасов: Битката с белия лист, с бялото платно е най-страшна за артиста

„Черно върху бяло“ са следковидни графики, това е първата изложба на художника, която събира само черно върху бяло. Експозицията представя колекция от графични произведения на автора.

Сашо Анастасов превръща черното и бялото в нещо повече от цветове – те стават израз на емоции, мисли и преживявания. Всяко произведение разказва своята история и привлича със своята уникалност и изразителност, се казва в поканата от варненската галерия "Графит".

Сашо Анастасов е роден през 1957 г. в Ивайловгард. Завършва Художествена гимназия – Казанлък през 1976 г., а през 1986 г. -  графика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на графиката, живописта и фотографията. Художник в Драматичен театър – Варна (1987-93 г.) и от 2006 г. в Държавен куклен театър – Варна. Автор и водещ от 2006 г. на предаването „Джаз енциклопедия” по БНР (Радио Варна). След 1986 г. участва в редица международни изложби в Гданск, Москва, Мюнхен, Виена, Гьотеборг, Тайланд, Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството”, Варна и др.; над 80 международни графични изложби (Биенале на графиката, Варна, Международна изложба за графика, Истанбул и др.). Осъществява множество самостоятелни изложби и проекти, сред които „Джаз енциклопедия”, „Пещерите на сенките”, „Активен хоризонт”, „Като феникс”, „Летящи корени”. Издадени книги: „Черната кутия”, „Пулсът на света”, „Активен хоризонт”.

Изложбата "Черно върху бяло" ще остане отворена за посетители до 27 юни.

Светлана Вълкова разговаря с автора:

Изложбата носи името "Черно върху бяло". Това означава ли, че животът става все по-черно-бял, без нюанси?

Един известен художник, професор, от Варна беше ми казал преди години, че човек към края на живота си трябва да изчиства нещата. Аз го приемам като едно изчистване – на линията, на цвета. А тук съм написал нещо за черната линия, която иска да бъде цвят:

Страхът е като бяло платно и е начало на всяко начало.

И тръгват черни линии, търсейки какво се случва.

Линиите се изсипват като дъжд, а после се взривяват и подреждат в дъга, наречена от всички цветна.

Изплашеното черно се събира в точка, слагаща край в края на белия лист.

Има ли някакъв страх в това черно-бяло?

Има страх пред неизвестното, пред бялото платно, не знаеш какво ще се случи. Винаги има някакъв страх.

Тоест бялото е по-страшно от черното за художниците?

Черното е просто цвят, то е изразното средство, нещото, с което се изгражда, а пък бялото е като tabula rasa, където започваш на чисто и все едно откриваш, изграждаш свят. Какво ще се получи не знаеш до края, битката с белия лист, с бялото платно е най-страшна за артиста.

Това изчистване от излишното може ли да се случи и в живота, извън картината?

Естествено. Той и Буда го е казал, като е имал предвид материалното. Когато неговите петима последователи вървели след него, а единият си носел дървена чаша да си налее вода от извора, Буда му казал: „Хвърли я, с шепа можеш да пиеш!“. Той говори за материалното, но можем да направим паралел и с изкуството - да намериш само това, което ти е необходимо. То е ясно, че през годините можеш да направиш много неща, но да остане това, което в момента си ти, което сега те вълнува, което те спасява от жестоката реалност, защото тази реалност и зависи, и не зависи от теб.

По твоя начин, с твоето казване ти даваш един знак за промяна и ако почти всички хора дадат някакъв знак за промяна, може би самият свят ще се промени.

Теб какво те спасява?

Ами точно това – изчистването на нещата.

За мен художникът на моята възраст даже няма нужда да рисува, то е в главата му. Усещането, виждането на света, пулсирането на света, отражението на света е в главата ти. Ти го виждаш по друг начин и това е едно доказателство, че ти вече си художник.